ЗА ПРОИЗХОДA НА ПАРИТЕ... КАК ЗЛАТОТО Е СТАНАЛО ПАРИ - ТОВА, КОЕТО НЕ СЕ ПРЕПОДАВА НА СТУДЕНТИТЕ ПО ИКОНОМИКА (от Робърт Хокет)

"Първият мит е, че златото е станало пари, защото се е считало за ценно. Истината е, и ако погледнем в историята, повечето археолози ще го потвърдят, че е точно обратното - златото е започнало да се възприема като ценно, едва след като е започнало да се използва като пари.

Защо да е така? На пръв поглед звучи доста антиинтуитивно..

Ако разгледаме най-ранните цивилизации около делтата на река Нил, Египет и древна Месопотамия преди 5-6 хиляди години, икономиките на тези ранни цивилизации са били основани на земеделието - отглеждане на жито, овес и т.н. Земеделието е зависимо от времето - има добри, плодородни години, но има и лоши години. Има цикъл с високи зигзагообразни амплитуди. И хората дошли с блестящата идея да складират и съхраняват зърното по време на плодородните години, за да има достатъчно през лошите години с малко реколта. Така цикличните амплитуди ще се смекчат.

Това, съхраняването и складирането на зърното, било толкова важна функция, че не била оставена да се изпълнява от отделните частни индивиди, а се превърнала в обществена функция. Властите започнали да реквизират определен дял зърно от всеки индивид, и когато всеки индивид е правел своя депозит зърно в обществените складове, е получавал вид жетон, като първите жетони са били направени от глина. Жетонът е бил доказателството, че си направил дължимия депозит зърно. Това било един вид данък, а жетонът е показвал, че си си платил данъчното задължение. Властите използвали глина, защото са могли да направят официален печат върху нея, след което я изпичали.

Хората разбрали обаче, че тези глинени жетони имат определена стойност. Например, ако властите дойдат, за да проверят дали си си направил плащането зърно, жетонът е бил това доказателство. Тогава тези жетони започнали да циркулират хоризонтално като пари.

Ако отношението между властите и индивида е вертикално отношение - властта, която налага данъчното задължение е високо в йерархията, а тези, които трябва да го плащат са отдолу, то този вертикален феномен предизвиква хоризонтална употреба.

Да кажем, че съседът ми има по-лошо от моето парче земя, което не може да ражда толкова зърно. Моята земя е много плодородна и с лекота мога да произведа два пъти повече зърно от нужното за данъците. От друга страна съседът ми пък знае как да прави хубави обувки и да шие дрехи и т.н. И аз му правя предложение - ще произведа допълнително зърно, ще го депозирам в обществените складове, ще получа допълнителни жетони и ще ти ги дам, а в земяна ти ще ми дадеш обувки или нещо друго. Жетонът се превръща в платежно средство. Вертикалната значимост на жетона дава хоризонтална възможност за употреба.

Това е историята на паричното циркулиране. Започва като вертикално нещо и се превръща в хоризонтално нещо. Постепенно тази практика се разпространява извън древния Близък Изток към Середиземноморието, Южна Европа до Индия и Китай. Но климатът в тези области не е надеждно сух, така че глината не била най-подходящият материал - може да се размекне, като вали и т.н. Нужен е бил друг материал, който да е достатъчно мек, че да може да се направи официален печат върху него като глината, но да е издръжлив и да не корозира. И това било златото, което не хваща ръжда. Затова при сеченето на монети се използвало злато и сребро, но не защото са били считани за ценни. А винаги печатът върху златните монети е бил на властта - фараона, императора. Парите идват винаги от суверенната власт..."