Разбирането на тези прости, счетоводни концепции помага за по-доброто схващане и разбиране на работата на съвременната парична система. Затова реших да преведа този курс на икономиста от школата на Модерната монетарна теория (ММТ) - Eric Tymoigne.
 |
| Eric Tymoigne |
Няколко години се мъчех да събера на едно място курс по
“Пари и банково дело”. Липсваше съгласуваност и студентите се затрудняваха да свържат
различните дялове на курса. Голямата част от проблема идва от учебниците по “Пари
и банково дело”, които, освен че са с остарело съдържание, са и с коренно
различни глави, без едно смислено ядро. Така се отказах да следвам учебниците и
тръгнах по мой, собствен път.
Основата на финансовата система се
състои от финансови документи и сред тях са балансовите отчети. Балансовите
отчети предоставят базата, на която могат да се преподават повечето курсове по
“Пари и банково дело”: създаване на парите от търговските банки и централната
банка, същността на парите, финансови кризи, секюритизация,
финансови взаимозависимости – всичко това е свързано с балансовия отчет. Както
Мински обичаше да казва, ако не можеш да изразиш логиката си през призмата на балансовия отчет, значи в логиката ти има проблем.
Така, глава №1 в моя “учебник” е
относно механиката на балансовия лист и това е началото, откъдето ще започна
сериите от блогове относно парите и банковото дело. Да, счетоводството е
досадно, но е нужно добро познаване на основните счетоводни концепции, за да се
разбере механиката на финансите. Главата за “парите”, обикновено
първата в текстовете по “Пари и банково дело”, ще дойде едва по-късно, след като
веднъж механиката на балансовия лист и финансовите концепции, като например
сегашна стойност, са разбрани добре. Този курс няма да обхване всички неща, с
които се занимавам в “Пари и банково дело”. Ще се фокусирам върху търговските
банки, централната банка и парите.
Какво е балансов лист?
Това е счетоводен документ, който
показва какво притежава една икономическа
единица (нейните
“активи”/assets) и какво тя дължи (нейните
задължения или пасиви/liabilities).
Разликата между нейните активи и пасивите се нарича нетно богатство/net worth/equity или капитал.
Балансов лист
Има
най-различни начини за класифициране на активите и пасивите. За нашата цел
можем да направим балансовия отчет малко по-подробен:
Балансов лист
Финансовите активи/Financial assets са
вземания върху други икономически единици, а реалните активи/Real assets могат да бъдат
сведени до физически предмети (автомобили, сгради, машини, химикалки, бюра,
инвентар и т.н.). Пасивите до поискване/demand
liabilities са задължения, които са дължими след искане от кредиторите (например пари в
брой могат да бъдат изтеглени от банкова сметка по желание и по всяко време от
притежателя на сметката), условните задължения/contingent
liabilities са дължими при настъпването на определени събития
(например изплащането на застраховка живот на вдовицата на починалия), срочните
задължения/dated liabilities са дължими в определени периоди от
време (например плащането на ипотечната лихва и главницата са дължими всеки
месец).
Балансови листи могат да бъдат
направени за всяка икономическа единица. Тази единица може да бъде човек,
фирма, сектор от икономиката, държава, всеки или всичко, което има активи и
пасиви. По-долу е балансовият лист на сектора на домакинствата (и организциите
с нестопанска цел) в САЩ (взет от Финансовите Сметки на САЩ/ Financial
Accounts of the United States). През третото тримесечие на 2015 г. американските домакинства са
притежавали активи на стойност $99.6 трилиона, а са дължали пасиви на стойност
$14.4 трилиона, което прави нетно богатство на стойност $85.2 трилиона ($99.6 -
$14.4). Домакиствата са държали реални активи на стойност $30.6 трилиона,
финансови активи на стойност $68.9 трилиона. Двата им главни пасива са жилищни
ипотеки ($9.5 трилиона) и потребителски кредити – кредитни карти, кредити за
автомобил, студентски кредити и т.н. ($3.5 трилиона).
Балансов лист на сектора на домакинствата (и организциите с нестопанска цел) в САЩ
Правила на балансовия лист
Балансовият лист следва
правилата на двойното счетоводно записване. Като такъв БАЛАНСОВИЯТ ЛИСТ ВИНАГИ
ТРЯБВА ДА Е В БАЛАНС, което означава, че следното винаги трябва да е вярно:
Активи = Пасиви + Нетно богатство
(Assets = Liabilities + Net Worth)
Практическото
и главно приложение е, че промяната в
един член на балансовия лист трябва да бъде неутрализирана от поне една
промяна някъде другаде, така че балансовият лист да остане балансиран.
Нека започнем с много прост балансов лист. Единственият
актив е къща/House на стойност $100
хиляди, която е купена чрез плащане на $20 хиляди в брой и ипотечен кредит от банка/Mortgage на
стойност $80 хиляди:
Прост балансов лист (Фиг. 1)
Какъв е ефектът от изплащането на
$40 хиляди (от дължимата сума) от ипотеката (Фиг. 2)?
Прост балансов лист (Фиг. 2)
Стойността на ипотеката
намаля с $40 хиляди, а нетното богатство нарасна с $40 хиляди, така че
счетоводното равенство е запазено.
Връщайки се към първия балансов лист, какъв е ефектът от това, ако стойността на къщата се е увеличила с $20
хиляди (Фиг. 3)?
Прост балансов лист (Фиг. 3)
Стойността на
активите се е увеличила с $20 хиляди и нетното богатство се е увеличило с $20
хиляди, и тук, отново, счетоводното равенство е запазено.
Понякога, за да се покаже това
по-бързо, и за да се подчертаят промените, икономистите предпочитат да
използват така наречните “Т-сметки” (поради това, че формата на таблицата е
като буквата “Т”), които отразяват само промените (делта) в балансовия лист.
Фиг. 4 Т-сметка, показваща изплащането на главницата на ипотеката
Фиг. 5 Т-сметка, показваща нарасналата пазарна стойност на къщата
Неотрализирането
е показано по-ясно. То идва от противоположните промени в двата члена в дясната
част на балансовия отчет (Фиг. 4), и промяна в актива и нетната стойност от
същата сметка (Фиг. 5). Разбира се това не са единствените два начина, по които
неотрализирането е направено, за да се запази счетоводното равенство. Когато
продължим по-нататък, ще се натъкнем и на други случаи. Главното тук е, че трябва
да се променят поне две неща в балансовия лист, за да се гарантира, че
равенството A = L
+ NW е запазено. Винаги трябва да се питаме: коя
неутрализизраща промяна трябва да запишем? Това има практическо отражение при
изучаването на оперирането на търговските банки и централната банка.
Какво
предизивиква промените в балансовия лист?
Факторите, предизивикващи промените
в балансовия лист, могат да бъдат класифицирани в три категории:
- Парични входящи и изходящи
потоци: нетен паричен поток;
- Доходи и разходи: нетен доход;
- Капиталово нарастване и
капиталови загуби: нетна промяна в пазарната стойност на активите и пасивите.
Тези категории се записват
по-внимателно в други, различни от балансовия лист, счетоводни документи, но
ние ще се фокусираме върху тяхната връзка с балансовия лист.
Нетен
паричен поток
Входящите и изходящи парични потоци
водят до промяна на сумата на фондовете, притежавани от една икономическа
единица, т.е. промяната в сумата на парите в брой или на фондовете в банкова
сметка, държани в частта на активите. Някои активи водят до входящи парични
потоци/ cash inflows, докато някои
пасиви и капитал (плащане на дивиденти) водят до изходящи, парични потоци/cash outflows.
Фиг. 6 Балансов лист и паричен поток
Ако входящите,
парични потоци са по-големи от изходящите, монетарните активи, държани от
икономическата единица нарастват. Икономическата единица може да ги използва за
закупуването на активи или да ги използва за леверидж. Ако нетният паричен
поток е отрицателен, притежаваните монетарни активи намаляват и икономическата
единица може да е принудена да задлъжнее повече, за да може да плати част от
разходите си.
Текущата
сума на фондовете = Предишната сума на фондовете + Нетния, паричен поток
Връщайки
се обратно към нашия много прост балансов лист, ще допуснем, че е заработена
заплата от $40 хиляди, и че част от тази заплата е използвана за обслужването
на 30 годишна ипотека с фиксирана лихва от 10%. За по-просто нека допуснем
линейно изплащане на главницата (обслужването на действителните ипотеки се
калкулира различно), тогава структурата на паричния поток изглежда така:
Фиг. 7 Балансов лист и паричен поток, пример
Балансовият лист в началото на следващата година (ако допуснем, че всички парични потоци са направени чрез пари в брой вместо чрез електронни плащания):
Фиг. 8 Балансовият лист след въздействието на паричните потоци
Доста неща са се променили в
балансовия лист. На лице е нетен, входящ поток от пари в брой на стойност
$29.3 хиляди, главницата (т.е. дължимата сума) на ипотеката е спаднала със
стойността на изплатената сума за главницата, а нетното богатство отразява тези
две промени.
Нетен
Доход
Нетният доход води до промяна в
нетното богатство:
Сегашното нетно богатство = Предишното нетно богатство +
Нетния доход за периода от време
Нетният доход
(изкараното преди данъчното облагане е близо до нетния доход) може да бъде
положителен или отрицателен, така че нетното богатство може да нарасне или да
намалее. В предишния пример (Фиг. 7 и Фиг. 8), нетният, паричен поток и нетният
доход са едно и също нещо, но все пак, не всички доходи водят до нарастване на фондовете,
както ще бъде показано по-късно, когато изучаваме банките.
Капиталово нарастване и капиталови
загуби
Накрая, стойността на активите и
пасивите може да се промени поради промени в тяхната пазарна стойност. Ако
счетоводството се води на базата на “пазарни стойности”/“mark-to-market”
basis, т.е. чрез
остойностяване на артикулите в балансовия лист на базата на тяхната текуща,
пазарна стойност, тези промени ще бъдат отчетени в балансовия лист и нетното
богатство съответно ще бъде засегнато:
Сегашно
нетно богатство = Предишно нетно богатаство + Нетния доход за периода + Нетното
капиталово нарастване за периода
Примерът
от Фиг. 3 е проста илюстрация на въздействието на капиталовото нарастване.
Това за днес е достатъчно!
Следващите постове ще приложат всичко това за търговските банки и централната
банка.
Източник: New Economic Perspectives
Няма коментари:
Публикуване на коментар