Коментарите
на Мозлър са в тъмен шрифт.
БЪРНИ
САНДЪРС: ЗА ДА ОЗАПТИМ УОЛСТРИЙТ, ТРЯБВА ДА КОРИГИРАМЕ ФЕД (23 декември 2015
г.)
Уолстрийт е все още извън контрол. Преди 7 години
Федералният резерв и Министерството на финансите спасиха най-големите финансови
институции в тази страна, защото бяха считани за твърде големи, за да
бъдат оставени да фалират.
Уорън Мозлър: Всъщност акционерите,
общо казано, загубиха по-голямата част, ако не и цялата си инвестиция и бяха
заменени с нови акционери – това, което означава “провал” за всяка корпорация,
така че няма спасяване в обикновения смисъл на думата. Банковите регулатори
позволиха на тези банкови служители в управлението да ръководят
рекапитализираните институции и много малко, ако въобще и някои, бяха дадени на
прокурор за нередности. Все пак това не означава финансово спасяване от страна
на Фед и Финансовото министерство. Нито пък осигуряването на ликвидност за
банковата система е спасяване, тъй като осигуряването на ликвидност е основната
роля на една централна банка, а нито една банкова система не е поначало стабилна и
способна да обслужва обществените интереси без наличието на държавно
гарантирани депозити и ликвидност.
Но днес
почти всички са по-големи отколкото преди спасяването. Ако някой се провали
отново, данъкоплатците ще бъдат закачени на куката за още едно спасяване, може
би по-голямо този път.
Собственият капитал на банките стои
на първа линия за губене, както е според федералното регулиране, на стойност
около 10% от активите. Всяка загуба намалява този частен капитал преди “парите
на данъкоплатците” да се използват за изплащане на застрахованите депозити. И
федералните регулатори регулират и надзирават банките, включително и определят
какви видове кредити те могат да издават, какви банкови гаранции за подсигуряване
на кредитите да са нужни, и какви кредитни стандарти да се изискват.
Регулаторите и надзорниците определят също и стандарта за управлението на
банките и провеждат наблюдения на управлението и имат властта да променят
ръководството по всяко време. Надзорниците също наблюдават и контролират
степента на риск, който една банка може да поеме. Ето защо банковият провал, до
голяма степен, е провал на правителството, което е определило правилата и
регулациите, и е регулирало и надзиравало прилагането на федералните
изисквания.
За да
обуздаем Уолстрийт, ние би трябвало да реформираме Федералния резерв, който
осъществява надзор на финансовите институции, и който използва монетарната
политика, за да поддържа ценова стабилност и пълна заетост. За съжаление, институцията,
която бе създадена да служи на всички американци, бе отвлечена от същите
банкери, които тя регулира.
Неотдавнашното
решение на Фед да вдигне лихвения процент е поредният пример на изкривена
икономическа система. Големите банки и поддръжниците им в Конгреса от години ни
казват, че голямата инфлация ни чака зад ъгъла.
Конгресът контролира Фед чрез
Акта за Федералния резерв. И на Фед е даден мандат за пълна заетост и ценова
стабилност, нито едно от които понятия е дефинирано от Конгреса, въпреки че
Конгресът има властта да дефинира мандатите си, както пожелае. По този начин
председателят на Фед определя мандатите, когато свидетелства пред Конгреса и е
готов да ги промени, в случай че Конгресът нареди. Освен това, Фед е зявил, че
политиката му е да използва инфлационните предвиждания за провеждането на
политиката си, които предвиждания могат да са различни от текущите стойности на
инфлацията, и което може да се окаже погрешно, тъй като е базирано на прогноза.
След това, Конгресът знае също, че Фед харчи над $100 милиона годишно за
икономическите си изследвания.
Всеки път те
са напълно погрешни.
Да, прогнозите се оказват погрешни,
но Конгресът не е решен да промени методологията на Фед.
Вдигането на
лихвените стойности сега е катастрофа за собствениците на малък бизнес, които
се нуждаят от кредити, за да назначават повече работници и американци, нуждаещи
се от повече работни места и по-високи заплати.
Може би, но това измества доход
към спестителите. И тъй като правителството е нетен платец на лихви към
икономиката, икономиката получава повече доход от лихви от правителството,
което има нетен положителен ефект. И при всеки случай, покачването с 0.25% е
твърде малко, за да направи някаква разлика.
По правило
Фед не би трябвало да увеличава лихвата докато безработицата не е по-ниска от
4%. Увеличаването на лихвения процент трябва да се прави само в краен случай, а
не да бори несъществуваща инфлация.
Сандърс има право на собственото
си мнение, но се съмнявам, че зад изявлението му стои някаква “наука”, и ако се
изправи срещу изследователския екип на Фед, вероятно ще загуби аргумента. Лично
аз мисля, че както Сандърс, така и Фед грешат. Аз бих предложил монетарна политика
на постоянен основен лихвен процент =0 и използвеането на фискалните настройки
за регулиране на икономиката.
Какво се
обърка при Фед? На изпълнителните директори на някои от най-големите банки в
Америка е позволено да са в борда на директорите на Фед. По време на кризата на
Уолстрийт от 2007 г., Джейми Даймън, изпълнителният директор на JPMorgan Chase, служеше в
борда на директорите на нюйоркския клон на Фед, докато банката му получи повече
от $390 милиарда финансова подкрепа от Фед.
Да,
ръководни банкери са избирани да служат в борда на директорите на Фед, тъй като
се смята, че те знаят нещо относно това как системата работи. А имайки
директори, които не знаят нищо относно как тя работи, не изглежда като жизнена
алтернатива. Предполагам, че най-доброто, което те могат да направят, е някаква
смес от хора с различни, професионални биографии. Все пак най-големият проблем днес
е, че дори банкерите не знаят как собствената им система работи.
Следващата
година (2016-та), четири от дванадесетте президента на регионалните банки на
Федералния резерв ще са бивши, висши служители на една фирма – Голдман Сакс.
Съгласен, че е лоша политика.
Това са явни конфликти на
интереси от вид, който не би бил позволен в други агенции. Не бихме толерирали
главата на Exxon Mobil да управлява Агенцията за опазване на околната среда. Не
позволяваме Федералната комисия за комуникации да е доминирана от изпълнителни
директори от Verizon.
И не би трябвало да позволяваме изпълнителните директори
на големите банки да са в бордовете на главната агенция, отговаряща за
регулирането на финансовите институции.
Ако бъда
избран за президент, лисиците вече няма да охраняват кокошките.
Съгласен.
За да
гарантираме сигурността и стабилността на нашата банкова система, трябва
основно да преструктурираме системата на управление на Фед, за да отстраним
конфликтите на интереси.
Само
че се нуждаем от много повече от това. От дълго време слепецът води слепците.
Членовете на борда би трябвало да
бъдат номинирани от президента и избирани от Сената.
Точно
както председателя на Фед.
На ръководни кадри от банковата
индустрия не трябва вече да е позволено да служата в бордовете на Фед и да
могат да пробират членовете и обслужващия си персонал. Вместо това в бордовете
трябва се включват представители от всички сфери на живота, включително труда,
потребителите, притежателите на жилища, жители от покрайнините, фермери и
притежатели на малки бизнеси.
В общи линии такива са хората от
Комитета на отворения пазар при Фед, които вземат решенията на Фед, за които е
критикуван. Проблемът е, че никой от тях дори не разбира основните монетарни
операции на Фед, което обяснява поредицата от безсмислени политически ходове и
дискусии от началото на финансовата криза през 2008 г.
Фед също
трябва да направи така, че финансовите институции да инвестират в продуктивната
икономика, предоставяйки достъпни кредити на малкия бизнес и потребителите,
които създават работни места. Как? Първо, би трябвало да забраним на
търговските банки да играят хазарт с банковите депозити на американския народ.
Регулирането и надзора вече върши
това.
Второ, Фед трябва да спре да
стимулира банките да държат пари извън икономиката. От 2008 г. Фед плаща лихва
на финансовите институции върху излишните резерви, паркирани при централната
банка – резерви, които нараснаха до безпрецедентните $2.4 трилиона. Това е
лудост. Вместо да плаща лихва на банките за тези резерви, Фед би трябвало да им
наложи такса, която да се използва за предоставянето на директни кредити на
малкия бизнес.
Това
е явен пример за пълната липса на разбиране на монетарните операции. Лихвата
върху резервите е инструментът на Фед за поддържане на избрания от него основен
лихвен процент, който е пределния разход на финансирането на банковата система.
Банките печелят от разликата между това, което плащат за депозитите си и други
заемания и това, което изкарват от издадените от тях кредити. Резервите са
кредити към Фед, които днес, например, изкарват около 0.5% лихва за банките
върху тези депозити при Фед. И точно сега една мярка за цената на финансирането, 3 месечния ЛИБОР, е
точно толкова или по-висока, така че банките не могат да печелят, заемайки
долари и след това държейки ги като резервни баланси при Фед. Те могат да
печелят единствено, ако издават кредити на много по-висока от това лихва. Така
че, вече имат много голям стимул да издават кредити на друго място при
по-високи лихви.
Трето, като
условие за получаване на финансова помощ от Фед големите банки трябва да се
ангажират с увеличаване на кредитирането на платежеспособни малки бизнеси и
потребители,
Нека вместо това той (Сандърс) да
предложи банковите регулатори да проверят молбите за кредити, които банките са
получили и да видят, ако там има такива, които те считат за достатъчно
платежеспособни и би трябвало да са одобрени, а не са били одобрени от банките.
Тогава регулаторите могат да питат банкерите относно това, защо са отказали
издаването на тези кредити и да докладват обратно на Конгреса. Бих допуснал, че
много малко, ако изобщо някакви, кредити са били отхвърлени от банките, тъй
като това е начинът (издаването на кредити), чрез който те правят печалбите си.
намалявайки
лихвата и таксите по кредитните карти,
Ако правилно си спомням,
Конгресът създаде агенция, която да го направи.
и
предоставяйки помощ на изпаднали в неплатежеспособност и страдащи притежатели
на жилища.
Това
също бе опитано, под много форми, през последните няколко години. Начинът, по
който виждам най-полезната стъпка, е да се направят фискални настройки, нужни
за създаването на достатъчно съвкупно търсене, за да се осигурят добре платени
работни места, нужни за поддръжката на собствениците на жилища.
Нуждаем се също от прозрачност.
Твърде много от делата на Фед се вършат в тайна, достъпна единствено на банкерите,
служещи в различните му бордове и комитети. Пълни и нередактирани записи на
заседанията на Комитета на открития пазар при Фед трябва да бъдат публично
изнасяни в рамките на 6 месеца, а не 5 години, както сега е обичаят. Ако бяхме
направили тази реформа през 2004 г., американският народ щеше да е узнал за
жилищния балон много преди финансовата криза.
Конгресът е този, който трябва да
знае какво се случва и той има властта да получи всяка информация от Фед.
През 2010 г.
включих добавка към закона Дод-Франк за одит на спешното кредитиране от страна
на Фед по време на финансовата криза. Трябва да идем по-нататък и да изискваме правителствения
Офис за отчетността да провежда пълна, независима проверка на Фед всяка година.
Фед вече е много добре проверяван
и Конгресът има достъп до всяка информация, която пожелае.
Финансовите
реформи не трябва да спрат с централната банка. Трябва да възобновим
Глас-Стийгъл и да разчупим финансовите институции, които са твърде големи, за
да може да се допусне да фалират, и които заплашват икономиката ни.
Как най-големите банки, които са
напълно регулирани и надзиравани, застрашават икономиката ни?
Но трябва да
започнем с фундаментална промяна. Тъжната действителност е, че Федералният
резерв не регулира Уолстрийт. Уолстрийт регулира Фед. Време е да направим
банкирането да работи за продуктивната икономика и за всички американци, а не
само за шепата богати спекуланти. А това започва с преобразуването на Фед в
по-демократична институция – такава, която да отговаря на нуждите на
обикновените американци вместо на милиардерите от Уолстрийт.
Фед
вече е изцяло отговорен пред Конгреса, който, на книга, представлява нуждите на
обикновените американци. ;-)
Превод: Райчо Марков
Няма коментари:
Публикуване на коментар