Като много други аз прегръщам либералното мото:
“Живей и остави другите да живеят”. Индивидите трябва да са свободни да мислят,
говорят и правят неща, както те желаят, ако не нарушават свободите на другите
да правят същото. Но живеейки под това мото, не означава обезателно, че
правителството трябва да е малко или минимално, особено в сферата на
икономиката. Докато индивидите не са готови да използват реалните ресурси, по
своя собствена воля, в кооперативен и хармоничен начин, подпомагането на
свободата изисква правителство.
Конкуренцията за реални ресурси, до известна степен, е
решена чрез дефинирането и прилагането на правото на собственост – било то
частна или публична – процес, който най-добре се изпълнява от една власт,
действаща от името на обществото като цяло. Съществуващите права върху
собствеността образуват част от рамката, в която, повече или по-малко, мирно се
осъществява индивидуалната и групова икономическа дейност. Доколкото системата
на право на собственост създава контекст, благоприятстващ свободното създаване
и изразяване, тази система може да зaсилва свободата.
Въпреки това, исторически погледнато създаването на
право на собственост е засилило неравномерно свободата в полза на тези, които
имат собственост за сметка на безимотните. Ако няма някаква форма на
компенсация, е трудно да се разбере, защо безимотните трябва смирено да приемат
ситуацията вместо да да се опитат да я променят. Историята показва, че когато
са притискани достатъчно дълго време, те в крайна сметка се противопоставят на
ситуацията. Може би поради тази причина е постигната степен на компенсация,
дори и да е недостатъчна, чрез формирането на общо богатство (обществени
институции, услуги, инфраструктура, публична собственост и т.н.),
правителствено регулиране (като например за защита на потребителите и
законодателство, регулиращо индустриите) и много мерки за данъчни трансфери.
В настоящата икономическа система, принципът “Живей и
остави другите да живеят” се нарушава и по други начини, освен ако
правителството не съществува и действа подобаващо. От макроикономиката знаем, че
свободният избор на някои индивиди
да спестяват може да има непреднамерено нежелано въздействие, ограничаващо
икономическите избори и възможности за други. Желанието на някои да изхарчат
по-малко, отколкото е доходът им, ще се сблъска с желанието на други да се
сдобият с работа, ако в същото време няма трети, които свободно да са избрали
да изхарчат повече, отколкото е доходът им. Ако тези сблъсаци бяха неизбежни,
може би би съществувало изкушението ситуацията да се защитава, може би на базата, че
желанието на един индивид да спестява не е нито повече, нито по-малко законно
от жеалнието на друг да има работа. Но ситуацията не е неразрешима. Напротив,
във възможностите на правителството, издаващо националната валута, е да направи
така, че желанието на един да спестява е съвместимо с желанието на други да
имат работа. Като издател на валутата правителството е в позиция да разшири
свободата на избора на индивидите, и така да увеличи свободата.
Накратко, съществуват сблъсаци, идващи от
макроикономически пречки – дали естествени или свързани с наличието на
ресурси, или социални, породени например от правото на собственост или
недостатъчно търсене – за разрешаването на тези проблеми се изисква
правителство. Без намесата на правителството, свободата е намалена, а не е
засилена.
Преведе: Райчо Марков
Източник: heteconomist.com by Peter Cooper
Няма коментари:
Публикуване на коментар