Аторът на статията, проф. Grzegorz W. Kolodko, е бил 4 пъти заместник министър-председател на Полша, както и неин финансов министър. Тук той остро критикува публикация на списание “Economist” от 28 юни тази година, която изказва суперлативи относно постигнатите икономически резултати в Полша за последните 25 години.
“Би
трябвало да съм щастлив от написаното в “Economist”, още
повече, че полската икономика работеше най-добре, когато аз бях на служба.
Отговарял съм за координирането на икономическата и финансова политика на
страната през 1994-97 г., когато Полша стана член на Организацията за
икономическо сътрудничество и развитие, а също и през 2002-03 г., когато
успешно бяха приключени преговорите за влизането ни в ЕС.
Както
и да е, трябва да кажа честно, че силно преувеличената суперлативна оценка на
списанието за Полша е спорна. Този ентусиазъм не е споделен от мнозина. В противен случай, за последното десетилетие, страната нямаше да бъде напусната
от над 2 милиона, предимно млади и образовани, хора, нали?
Списанието
напълно погрешно твърди, че “строгата шокова терапия през ранните години на
90-те постави Полша в правилния път.” Тази злополучна политика, основана на
пост-комунистическата версия на Вашингтонския консенсус, вкара Полша в унищожителна
“спадфлация”. Илюзиорните очаквания на правителството и неговите чуждестранни
съветници не се сбъднаха. Тогавашното правителство обеща, че предизвиканата от
неговата политика рецесия ще продължи само една година, и че БВП ще спадне
временно само с 3.1%. Вместо това рецесията продължи 3 години и доведе до
намаляване на БВП с почти 20%. Безработицата се очакваше да нарасне до 400 000
души, но вместо това надхвърли 3 милиона. Месечната инфлация бе обещано да
спадне под 1% в рамките на 3 месеца, а в същото време това не се случи за цели
7 години.
Относителният
успех на Полша дойде не поради “шоковата терапия”, а въпреки нея (може би е
по-правилно да наречем такива тактики “шок без терапия”). Постиженията ни са
базирани на извънортодоксалния Нов Прагматизъм – постепенни политики, целящи постигането на “социална пазарна икономика” и дълготраен растеж, едновременно облагодетелствайки се от честното участие в глобализационните процеси и
така измествайки “шока” в полза на “терапията”.
Не е
ли странно, че такова уважавано списание като “Economist” може
да представи фактите толкова
изкривено, и то след като толкова много години бяха изказани аргументите, че
позорната полска “шокова терапия” бе просто един провал?
Преохлаждането
на икономиката ни през късните години на 90-те не би трябвало да е изненада,
тъй като подобни неолиберални политики имаха същия този резултат. Условията в
Полша бяха влошени от десния популизъм на “Солидарност” (със същия финансов
министър от 1989-91 г.).
Четвъртвековната
годишнина от падането на комунизма в Източна Европа дава добър повод за
преоценка на полския прогрес за тези 25 години, но защо отново трябва да се
пропагандира грешното послание?...”
Преведе:
Райчо
Марков
Ню Йорк
Няма коментари:
Публикуване на коментар