Янко Сакъзов - един от лидерите на т. нар. "широки социалисти"

"През 1930 година се чествуваше в София 70 годишната дейност на Янко Сакъзов, водача на „широките“ в България. Един много умен човек. И аз го попитах: „Господин Сакъзов, ще поканите ли Казасов?“ „Не“ — каза. „Защо?“ „Само като го видя, ми се разваля настроението.“

— Сакъзов не умря ли рано, господин Буров?

— Не. Дочака юбилея си. Тогава той стана и каза такива думи за България и за българския политик, каквито никога не бях слушал дотогава. Той е шуменец. А шуменците — като изключим генерал Рачо Петров — са много, много умни хора.

Янко Сакъзов

— Какво каза той?

— Каза горе-долу следното:„България е имала винаги един умен и добър народ, но лоши и бездарни управници. За мене, каза той, не е бил умен управник Петко Каравелов, който не построи нито една държавна фабрика, за да създаде поминък на народа, да го запомни народът с нещо, както е направил Евлоги Георгиев. България има нужда от фабрики. Но не да създава пролетариат, както искат комунистите, а да създава заможни хора. Само заможният човек, независимият и сигурен в хляба си човек купува книги, чете, мисли, образова се и учи децата си. Безработният е враг на държавата, враг на обществото, враг на всичко. Колкото повече безработни има една държава, толкова тя е по-окаяна и по-бедна. Всеки безработен има право на къшей хляб, на паничка чорбица, на подслон. Защо ще го лишаваш ти, бездарни управнико, от къшея му хляб, от паничката бобена чорбица. Ами че и той е човек. И той е чедо на тая земя. Утре, ако враг нападне родината ни, той няма да каже: «Аз съм безработен. Аз не съм длъжен да браня гладния си, празен живот. Бранете го вие, богатите, имащите, вие управниците, дето ме държите гладен.» Но ще му връчат повиквателната.“ Ще му дадат пушката и той трябва да брани, господин Памукчиев, своята мила България. „А управниците — продължи Янко Сакъзов, те седят на топло, ядат, пият и смятат да управляват вечно. О, окаяни и жалки управници — провикна се той и протегна ръце нагоре, към небето — вие не сте лягали никога гладни, не сте спали по гара София и по нейните коловози, не знаете що е глад, що е мъка. Аз ви заклинам, аз ви проклинам — вие не сте годни да водите България.“

Из "Срещи с Буров"