СЪДЪРЖАНИЕ НА

понеделник, 31 декември 2012 г.

"Гнилото сърце на Европа"



Рандал Рей, наред с Уорън Мозлър и другите ММТ икономисти, бяха едни от първите, които видяха вродения дефект на Европейския икономически и монетарен съюз още при самото му създаване, а именно липсата на единен център за фискална политика, такъв какъвто например е американското федерално правителство за САЩ.


Във вчерашния си блог в "Economonitor" проф. Рей обръща вниманието ни на несправедливото, тоталитaрно отношение на структурите на ЕС към един английски икономист, дръзнал да изкаже истината критикувайки същите дефекти на ЕС. Представям превода по-долу.






"Какво се случва, ако бяхте някой от ранните евро-скептици, които тогава, през 1995, шумно прокламираха, че Европейският икономически и монетарен съюз е ужасна грешка? 

Просто бивате уволнени от ЕС. О, и отбележете това - губите в съда, който също нарежда да платите всички съдебни разходи! 

Да, приятели, това се случи на Бернард Коноли, британски икономист, който написа книгата "Гнилото сърце на Европа". 
Бернард, заедно с икономистите Чарлс Гудхарт и Уайн Годли, помогна Обединеното кралство да остане извън дефектния Европейски икономически и монетарен съюз. Бернард бе работил в Европейската комисия и бе критикувал убедително всичките грешки, които бяха направени при движението към обединение. И за това той бе уволнен. Европейският Съд на (не)Справедливостта се произнесе срещу него, осланяйки се на това, че Комисията има правото да "защитава правата на другите" и да наказва индивиди, които "накърняват репутацията и името на институцията". Чрез правене на какво? Чрез казване на истината: книгата на Бернард застъпва идеята, че монетарният съюз пречи на демокрацията, свободата и мира.
 Той бе прав, разбира се.

Участвах в конференция в Лондон малко след публикацията на неговата книга, където той обобщи главните си аргументи. И ето ни сега деситилетие и половина по-късно, наблюдавайки как целият европейски проект се разпада - с висока двуцифрена безработица в повечето страни, с много непопулярна програма за строги икономии, налагана от неизбраните от хората централни европейски официални лица, и с наличието на разделителни сепаратистки движения, набиращи скорост. Всичко това би могло да бъде предсказано. В действителност, то бе предсказано. И за това в Европа ви уволняват. 

Вижте статията тук

В Европа вече няма такива неща като свобода да казваш истината, ако тази истина не е удобна за официалните лица на ЕС."

превод:
Райчо Марков

Ню Йорк


понеделник, 24 декември 2012 г.

ЧЕСТИТА КОЛЕДА И ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА!

Първата стъпка за по-добър живот в България вече е направена.

Само още малко търпение - четете, мислете, действайте!

Нашата българска съдба е в собствените ни ръце (не знаете само колко наистина вярно е това твърдение, нищо че звучи като шаблон).

събота, 22 декември 2012 г.

Хиперинфлация (част 2)


От предишния блог за хиперинфлацията във Ваймарска Германия и Зимбабве видяхме, че причините не са една или две и те подкопават цялата държавност.  Най-общо можем да назовем обичайните заподозрени така:



- Продължителна и опустушителна война с огромни загуби на хора и производстени мощности, като сгради, машини, инфраструктура и др., водещи до свиване на общото производство;



- Липса на достатъчно резерви в чужда валута, нужна за плащания по репарации или основни суровини (неналични за страната) за домашмото производството;



- Природно бедствие;



- Грешна макроикономическа политика и корупция.

сряда, 19 декември 2012 г.

Хиперинфлация (част 1)


Икономистите от школата на Модерната Монетарна Теория (ММТ) понякога срещат интензивна критика от хора, които, дори от обикновена учтивост, не са отделили и минимално необходимото време, за да се запознаят с основните ММТ принципи, които след това така усърдно критикуват. Водени от идеологически пристрастия, те бързат да хвърлят в дискусията две имена: Ваймарска Германия и Зимбабве.

След като започнах моя блог, дискутирайки различни макроикономически проблеми, свързани с България и света в интернет изданията, главно, на вестниците "Сега" и "Капитал", тези същите хора, този път идващи от България, без много-много да му мислят, побързаха да хвърлят трето име в същата насока: Жан Виденов.

събота, 15 декември 2012 г.

Книгата, която всеки трябва да прочете и осмисли (част 7)

Вече се запознахме с измами №  12345 и 6 от книгата на американския икономист Уорън Мозлър "Седемте смъртоносни невинни измами на икономическата политика".

петък, 14 декември 2012 г.

Коментар върху пет световни икономики

В статия на в-к Капитал от 14.12.2012 неизвестен автор(и) прави опит за обективен анализ на икономическото положение в пет опасни точки на планетата. Обективността на автора стига само за описанието на текущото икономическо състояние на Великобритания, Еврозоната, Китай, САЩ и Япония, но за изясняване на причините и съответното предписание за икономически подем,  авторът се нуждае от правилния макроикономически модел, който би дал вярното тълкуване и съответно намирането на правилните икономически решения.

Най-общо мога да обобщя, че проблемът е липсата на адекватно агрегатно търсене и нереазбирането от светония политически елит на функционирането на съвременните монетарни системи, характеризиращи се с неконвертируеми в злато, или в други ценни предмети, световни валути и свободно търгуващи се на валутните пазари при плаващ курс.

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Книгата, която всеки трябва да прочете и осмисли (част 6)

За удобство на читателя предоставям линкове към предишните преведени части #1, #2, #3, #4 и #5. Частта, изобличаваща шестата смъртоносна невинна измама в книгата "Седемте смъртоносни невинни измами на икономическата политика" на американския икономист, предприемач и наистина прогресивен човек Уорън Мозлър, е една от любимите ми. Тази измама е в основата на вредното за обществото разрастване на американския финансов сектор, известен под името Уол Стрийт.

сряда, 12 декември 2012 г.

Икономистът Стив Ханке трябва да бъде обявен за персoна нон грата в България, а и във всяка друга държава

В статия на в-к Капитал г-н Ханке продължава безсмисленото си бръщолевене, хвалещо голямото постижение на валутния борд в България - финансовата стабилност. А като средство за излизане от световната криза, той продължава с безумното си предложение държавите да се споразумеят и фиксират валутните си курсове, а развиващите се страни да въведат валутни бордове!


Г-н Ханке и неолибералните му колеги-шамани-икономисти, продължавайки да мелят за икономикса на отмрялата още през 1971 г. монетрана система на златния стандарт и фиксирания валутен курс, са морално отгговорни за бедността и нещастията на милиони безработни хора по света, в това число и в България.
Системата на златния стандарт, или борд, или фиксиран курс поставя в центъра си финансови числа - разполагаме с толкова злато или чужда валута, можем да свършим само толкова работа. Няма никакво значение, че може да има много повече работа за свършване и ресурси, и хора, желаещи да я свършат. Вуду.

Съвременната монетарна система на фиатната национална валута и свободен международен валутен курс, дава възможността цялата работа, нужна да бъде свършена (а работа винаги има за свършване), да бъде свършена от всички желаещи да я свършат. Финансовите числа не са от никакво значение.

Обществото, чрез излъченото от него правителство, като монополен издател на националната си валутата, винаги може да направи така, че ресурсите на страната да се използват по оптимален начин при пълна заетост и стабилна ифлация.

Райчо Марков

Ню Йорк

Книгата, която всеки трябва да прочете и осмисли (част 5)

Вече се запознахме с измами № 1, 2, 3, 4 от книгата на американския икономист Уорън Мозлър "Седемте смъртоносни невинни измами на икономическата политика". Авторът разглежда монетарната система на САЩ, но наблюденията му се отнасят и за всяка държава със съвременна парична система, характеризираща се с фиатна валута и свободно плаващ международен валутен курс. Преводът ми продължава с петата невинна измама - абсурдността продължава.

вторник, 11 декември 2012 г.

Да се смея или да плача?

Разбираме, че ЕС вчера е получил Нобеловата награда за мир за подпомагането на мира, демокрацията и човешките права.

А сега сериозно:  ЕС с кривото си евро е главната причина за икономическата криза в Еропа с огромната безработица и с всички съпътстващи я негативи и страдания за обикновените хора.

Ако нещата в Европа продължават по същия начин, скоро може да потече и кръв по европейските улици. Каква награда ще получи ЕС тогава?

Райчо Марков
Ню Йорк

понеделник, 10 декември 2012 г.

Цитат на деня

Моля за снизхожедние към преводаческите ми способности.

"Трудът, разглеждан през призмата на простата теория за игрите, не е честна игра, и ако не е подкрепян по някакъв начин, реалните заплати ще останат на много ниски нива. Това е така, защото хората трябва да "работят за да ядат", докато бизнесът назначава само, когато може да направи желаната възвръщаемост от инвестициите.

Според мен приляга обществото да осигури на хората, които в действителност работят за да се издържат, произвеждайки реални стоки и услуги потребявани от болшинството, високо ниво на образование, здравеопазване, и други такива обществени услуги, както и да бъдат добре нахранени, обезпечени с жилища и облечени на нива, правщи ги горди членове на това общество."
Уорън Мозлър

" ..as a matter of simple game theory labor is not a fair game, and if not supported in some manner real wages will stagnate at very low levels. This is because people must ‘work to eat’ while business hire only if they can make a desired return on investment.

For me it suits public purpose to make sure people actually working for a living and producing real goods and services consumed by the majority are worthy of being supported with high levels of education, health care, and other such publlc services, as well as being fed, housed, and clothed at levels that make feel proud to be members of that society."
Warren Mosler

неделя, 9 декември 2012 г.

Книгата, която всеки трябва да прочете и осмисли (част 4)

Това е четвъртата смъртоносна невинна измама на икономическата политика от книгата на амерканския икономист, предприемач и наистина прогресивен човек Уорън Мозлър. Искам да споделя с вас, че изпитвам истинско удоволствие, когато превеждам тези части от книга, изпълнена с логика, разбирането на която би подобрило неимоверно живота на гражданите на света. Как ли се е чувствал авторът, пишейки книгата, мога само да гадая. Ако досега не сте прочели за невинните измами едно, две и три, направете го и може да не ми благодарите. :-)

събота, 8 декември 2012 г.

Книгата, която всеки трябва да прочете и осмисли (част 3)

Напълно съм убеден, че рано или късно книгата "Седемте смъртоносни невинни измами на икономическата политика" написана от американския икономист, финансист, предприемач и наистина прогресивен човек Уорън Мозлър ще се превърне в бестселър. След като преведох части от книгата, описващи първата и втора измама, сега предлагам на вниманието Ви смъртоносна измама #3.

сряда, 5 декември 2012 г.

Книгата, която всеки трябва да прочете и осмисли (част 2)

Продължавам с превода на извадки от книгата на Уорън Мозлър "Седемте смъртоносни невинни измами на икономическата политика". Вярвам, че един ден в недалечно бъдеще тя ще бъде издадена и на български.

Смъртоносна невинна измама № 2:
С държавните дефицити ние товарим нашите деца с дълг.

Факт:
В реални измерения такъв товар от дълг е невъзможен. С дълг или без дълг, нашите деца ще консумират това, което могат да произведат.

неделя, 2 декември 2012 г.

Право на отговор?

В статията си от 3.12.2012 във в-к СЕГА българският икономист Емил Хърсев показва личното си пристрастие и сляпа вяра в "силата" на неолибералната вуду икономическа школа. Жалко за иначе хубавия художествен стил (замислял ли се е авторът за писателска кариера?), който обаче в случая служи за представяне на истината по некоректен начин, ако мога да се изразя по-дипломатично. :-)

Книгата, която всеки трябва да прочете и осмисли (част 1)

В секцията "ММТ в интернета" на този блог съм предоставил линк към книгата на американския икономист, финансист, бизнесмен и наистина прогресивен човек Уорън Мозлър. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки гражданин на света и задължително от неговия политически елит. Тя разкрива седемте смъртоносни невинни измами, както авторът е избрал да ги нарече, владеещи икономическата политика на САЩ, но така също се отнася и до всяка страна със съвременна монетарна система, базирана на фиатна национална валута при плаващ валутен курс.
По-долу са части от първата глава на книгата. Извинете ме ако преводът не е много гладък.


В колонката си на в-к "Ню Йорк Таймс" Пол Кругман показва напоследък, че е в процес на осмисляне на идеите, заложени в книгата, която държи на тази снимка

Смъртоносна невинна измама №1:

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Достойни старини за българските пенсионери

Читателите на този блог знаят, че правителствата на страни с модерна парична система характеризираща се с фиатна национална валута, свободно търгуваща се на международните валутни пазари (Виж: туктуктук и тук) имат да решават реални проблеми, но не и финансови.

Един от тези проблеми е застаряващото население на България. За разлика от развитите западни държави със същия проблем, в България той е утежнен и от все по-големия брой млади българи в трудоспособна възраст напускащи страната в търсене на работа и по-добър живот, а така също и от ниската раждаемост.

вторник, 20 ноември 2012 г.

Правителството като работодател от последна инстанция

Неокласическите учебници по макроикономика третират безработицата като средство за регулиране на инфлацията. Навярно икономистите, писали тези учебници, не са имали предвид себе си като част от тази "необходима" група безработни хора.

Модерната монетарна теория (ММТ) предоставя елегантно решение на проблема за безработицата и инфлацията.

петък, 16 ноември 2012 г.

Коментар върху икономическата ситуация и перспективи на България и света

В статия на в-к Капитал от 16 ноември 2012, Вера Денизова анализира икономическото състояние и тенденции на бългаската и свтовна икономика. Картината е песимистична, но аз имам различно виждане относно причините и съответно необходимите мерки за премахването им.

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Вуду макроикономикс и Великата Световна Рецесия

В броя на в-к "Сега" от 12 ноември докторът на икономическите науки Емил Хърсев задава въпроса защо след вече четири години в депресия, светът все още не излиза от нея? Г-н Хърсев, както и останалите ортодоксални световни икономисти, е жертва на вудуто, владеещо науката макроикономикс. Отговорът всъщност е много прост - причината е същата, поради която светът изпадна в депресията на първо място и никой от тях не видя приближаването и.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Уникалната роля на правителството в съвременната монетарна система

В предишни статии бе споменато, че ролята на данъчното облагане в съвременната монетарна система (фиатна валута и плаващ валутен курс) е различна. Правиелството, монополен издател на националната валута (финансови активи), не е финансово ограничено в своите разходи, а само материално. То не е като обикновените фирми и домакинства и няма нужда от финансиране чрез данъци или издаване на държавни облигации, за да може да харчи. Такова правителство нито има нито няма "пари", тъй като всеки път, когато закупува стоки и услуги от частния сектор, то създава националната валута (финансови активи) и по този начин я вкарва в употреба в икономиката. Вие също не бихте пестили и складирали нещо, което бихте могли да създадете винаги, когато се нуждаете от него, и то без да имате разходи при създаването му. Данъчното облагане създава търсене на националната валута, която не е конвертируема в злато или някаква друга ценна вещ и фактически е къс хартия или дигитален бит информация.

Демократичната държавата е обществен договор, при който гражданите доброволно отдават част от личния си суверенитет и свобода в полза на общо правителство, което да задоволи такива обществени нужди като защита от външни врагове, обществен ред и правораздаване, инфраструктура и др. 

За да може това правителство да съществува нормално, то трябва да осигури съответните материални ресурси.  Налагайки задължителен данък, който може да бъде погасен единствено в националната валута, чиито монополен източник е правителството, то е в състояние да насочи необходимите ресурси от частния сектор. До този момент понятие като "безработица" не е съществувало, тъй като никой не е имал нуждата да погасява данъчно задължение в национална валута и поради това никой не е търсел работа като източник на тази валута (финансови активи). Но сега фирмите и домакинствата започват да предлагат труд, време, знания, умения и материални предмети в стремежа си да получат необходимото за погасяването на данъчните си задължения количество национална валута. Правителството контролира данъчнитите погасявания и в случай на нередност строго санкционира всяко физическо или юридическо лице с глоби и/или дори затвор.

Вижда се, че националната валута не е нищо друго освен един данъчен кредит - правителството, издавайки я, се самозадължава да я приеме обратно, заличавайки наложеното данъчно задължение върху частния сектор. За да бъде валутата жизнена, е необходим строг и ефективен контрол върху данъчните погасявания. Жизнеността на валутата, като разменно средство или средство за спестяване на финансово богатство, не зависи от условието, че всички агенти от частния сектор непременно трябва да имат данъчно задължение. За това е достатъчно само част от частния сектор да има такова задължение.

Всеки път, когато правителството закупува стоки и услуги от частния сектор или издава заем към частния сектор, то създава финансови активи, изразени в националната валута. Всеки път, когато правителството таксува или му е изплатен обратно заем от частния сектор, то унищожава финансови активи, изтегляйки ги от икономиката на страната. Когато правителството, закупувайки стоки и услуги, пуска в употреба (създава) повече финансови активи (национална валута) в икономиката, отколкото изтегля обратно от употреба (унищожава), таксувайки частния сектор, казваме, че то е създало чисти (нетни) финансови активи, които са финансовото обогатяване, изразено в национална валута, на неправителствения сектор (домашен частен и международен). С други думи - правителственият дефицит е неправителственият излишък. Ние не бихме имали левове в джобовете или спестовни влогове в банката, ако правителството никога не е било в дефицит и винаги е поддържало балансирани държавни бюджети през отминалите години.

Транзакциите между правителсвен и неправителствен сектор (правителствените разходи и облагането с държавни данъци) се наричат вертикални финансови транзакции. Само чрез тях неправителственият сектор, като цяло, може да увеличи или намали чистите си финасови активи.

Частните търговските банки също са овластени от правителството да създават финасови активи, изразени в националната валута, всеки път когато издават кресит на лица или фирми, но всеки издаден кредит (актив за банката) съответства на новосъздаден депозит на същата стойност (пасив за банката). Това са така наречените хоризонтални финансови транзакции, които се осъществяват вътре в самия частен сектор. Те не могат да увеличат или намалят чистите финансови активи на частния сектор като цяло, тъй като всеки кредит е равен на съответния депозит. Пасиви и активи взаимно се неутрализират.

Всичко това го пиша, за да отговоря на въпроса: "От къде ще намерим пари за този проект или онзи, за пенсии, здравеопазване, образование и т.н.?"

България разполага с дадена географска територия, природни ресурси, население и технология и това са реалните ограничения за българското правителство. То, след като първо отхвърли валутния борд, разбира се, като монополен издател на националната валута, винаги може да създаде условията, необходими за пълното уползотворяване на наличните природни ресурси, труд и технология по начин, който оптимално ще допринесе за повишаването стандарта на живот на средния българин.

Ние, българските избиратели, първо ще решим колко голямо да бъде правителството ни. Отговаряйки на този въпрос, ние ще знаем колко съдии, депутати, военнослужещи, полиция, пожарникари и т.н. са ни необходими. Ние също ще определим кои сфери от живота и до каква степен считаме за обществени блага. Сфери като здравеопазване, образование, социални грижи за болни, стари обществени блага ли са или би трябвало да ги насочим към частното предприемачество и неправителствените благотворителни фондации и организации.

Знаейки големината на правителството, следващата задача е да се определи големината на необходимите данъци, които ще отнемат от покупателната способност на частния сектор, при икономика работеща с пълна заетост, и ще направят достатъчно място за правителствените разходи избягвайки опастността от инфлация. Оттам насетне пълна заетост и стабилни цени могат да бъдат поддържани единствено чрез промяна на големината на данъчното облагане. При опастност от прегряване на икономиката - покупателна способност по-голяма от агрегаттното предлагане при пълна заетост, правителството увеличава данъците и обратно, когато желанието за спестяване на неправителствения сектор нарастне и част от произведените стоки и услуги биха останали непродадени, знаещото правителство ще намали данъците.

Райчо Марков

Ню Йорк

петък, 2 ноември 2012 г.

Еврозоната или случаят с кривото евро

Още от самото начало Европейският съюз е погрешно заченат. Никоя държава не може да просперира, когато нейното правителство не е способно да провежда независима монетарна и фискална политика.

Еврозоната налага, де факто, чужда валута на страните-членки, еврото, което е легално издавано единствено от Европейската централна банка (ЕЦБ). Обърнете внимание, че управителят на ЕЦБ е назначаван без да се налага да печели политически избори. Добър пример за демокрация! Така правителствата са с вързани ръце в своята фискална и монетарна политика, и са жертва на пазара за държавни облигации.

сряда, 31 октомври 2012 г.

Българската младеж и годините на прехода


Това е статия, която написах преди 14 години. Мисля, че за голяма жалост, написаното звучи все още актуално. Днес искам да допълня нещо.
Живеейки в САЩ през последните 12 години мога спокойно да заявя, че американските избиратели също така излъчват лоши правителства. През 1998 г. в България не виждах политическа партия, която да подкрепя с моя вот. Днес в САЩ се намирам пред същия проблем. Все пак голямата ми надежда е, че сега има хора като Уорън Моузлър, които са способни да променят страната и света за по-добро.

Статията от 1998 г. е тук.






понеделник, 29 октомври 2012 г.

Някои предпоставки за успешна демокрация в България


1 човек = 1 глас, а не 1 кебапче = 1 глас. Това е най-важната предпоставка за наличието на проспериращо българско общество и мисля, че никой не би възразил.

петък, 26 октомври 2012 г.

Парадоксът на спестяването и държавният дефицит

В коментаторската секция на вестник "Капитал" читател с псевдоним "dreamer", прочитайки статията от вчера, ме запита:

"Кликнах и видях, пише да увеличим дефицита в държавата, щото така ще увеличим излишъка в гражданите. Обаче тоя дефицит с какво ще го запълним?"

Преди да можем да увеличим дефицита, първо ще трябва да напуснем валутния борд и върнем независимостта на българския лев. Не забравяйте, че дефицитът на правителството е излишъка, натрупал финансововото богатство в български лева на неправителствения сектор (домашен частен и чуждестранен). Ако по някаква необяснима причина искате да го запълните, това единствено би могло  да се осъществи чрез постигане на дефицит и финансово обедняване на частния и чуждестранния сектор.

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Значението на държавния дефицит в модерната парична система (забележка: Валутен борд не е модерна парична система)

В САЩ общественият дебат е тотално обсебен от размера на държавния дълг, около 16 трилиона щатски долара в момента, и от и ежегодно увеличаващите се бюджетни дефицити. Искам да отбележа, че дългът e единствено в щатски долари, валута, чието изключително и монополно издаване легално се осъществява само от американкото федерално правителство.

сряда, 24 октомври 2012 г.

До Роки Балбоа

В една от коментаторските секции на segabg.com читател, използващ псевдонима Роки Балбоа, прочитайки статията от вчера зададе следния въпрос:

"rmarkov,
нали точно, съвсем, абсолютно, едно към едно, присайсли това имахме през 90-те години в България! Що така не се получи (цитирам те) "България да се превърне в родина-майка, а не мащеха, за българите", а??! Какво ще ни попречи отново да стане същото ако махнем борда?! Както и горната статия показва, българските политици са държавно безотговорни, податливи на натиск и корупция и съответно неспособни на мислене и (най-вече) действане в полза на по-широк обществен интерес. Ерго, ако няма някаква външна сила, която малко от малко да ги озаптява, техните вътрешни сили са недостатъчни за провеждане на такава политика."

вторник, 23 октомври 2012 г.

Паричната система базирана на фиатна валута и плаващ валутен курс

Такава е паричната система на САЩ, Великобритания, Япония, Австралия и др. При нея правителството има уникална роля в икономиката.

В САЩ често чуваме твърдението, че видите ли, федералното правителство не може да продължава да харчи на кредит трупайки дългове. Това грешно разбиране владее обществения дебат във всички страни по света - от най-напредналите до най-изостаналите.

неделя, 21 октомври 2012 г.

България трябва да напусне валутния борд незабавно


Една от най-важните черти на държавния суверенитет е наличието на собствена и незвисима фиатна валута, работеща в режим на плаващ обменен курс. Само правителството на такава страна е в състояние да изпозва пълноценно фискалната политика, която успешно да заличи безработицата и същевременно да поддържа нормални инфлационни величини.