Хиперинфлация (част 1)

Икономистите от школата на Модерната Монетарна Теория (ММТ) понякога срещат интензивна критика от хора, които, дори от обикновена учтивост, не са отделили и минимално необходимото време, за да се запознаят с основните ММТ принципи, които след това така усърдно критикуват. Водени от идеологически пристрастия, те бързат да хвърлят в дискусията две имена: Ваймарска Германия и Зимбабве.

След като започнах моя блог, дискутирайки различни макроикономически проблеми, свързани с България и света в интернет изданията, главно, на вестниците "Сега" и "Капитал", тези същите хора, този път идващи от България, без много-много да му мислят, побързаха да хвърлят трето име в същата насока: Жан Виденов.

Както може да се досетите, общото и за трите подхвърлени имена е огромната инфлация и хиперинфлация. Но другото общо нещо е, че и трите нямат никаква стойност в подкрепа на аргумента, който критиците искат да направят срещу ММТ и именно това е повода за днешния блог. 

Те, както и г-н Пол Кругман в колонката си на в-к "Ню Йорк Таймс" от март 2011 г., погрешно бързат да критикуват (без първо да са прочели внимателно това, което критикуват), че ММТ проповядва правителствени дефицити до дупка! Да, ама не, както казваше журналистът Петко Бочаров по БНТ навремето. ММТ показва ясно как се постига и поддържа ЕДНОВРЕМЕННО пълна заетост и стабилни цени - нещо невъзможно без умното боравене с правителствените бюджети.

Хиперинфлацията и в трите случая по-горе не е резултат от прекомерно агрегатно търсене при  икономика, работеща с максимални възможности и пълна заетост. И в трите случая печалните резултати бяха резултат от нещо друго.


През м. април 2010 г., в столицата Вашингтон, имах честта да присъствам на първата ММТ образователна конференция, на която лекции изнесоха всички основни ММТ икономисти - Уорън Мозлър, проф. Бил Мичъл, проф. Рандал Рай, Маршал Ауербак, проф. Стефани Келтън и проф. Павлина Чернева.

Темата, по която говори Маршал Ауербак, бе "Инфлация и хиперинфлация" и аз ще я използвам тук, за да видим какво точно се случва в Германия и Зимбабве.

Хиперинфлацията на Ваймарската Република

Ваймарска Германия се ражда след Първата световна война, която в много отношения е много по-разрушителна от Втората световна война. Производствените мощности на страната са разбити, и което е по-важно, целият свят е гневен на Германия, в резултат на което наложените репарации са жестоки. И много хора по това време, между които и Кейнс например, са знаели, че това ще доведе до изключително сурови икономически последици за Германия, и че не би било възможно репарациите да бъдат изплатени. Известно е, че бюджетният дефицит на Германия тогава е бил равен на половината от БВП.

До 1921 г. в Германия плащанията по репарациите възлизат на 1/3 от правителствените разходи, като плащанията са били изисквани в чужда валута, а не в германски марки. Също  са били изисквани огромни репарации в злато. Ваймарска Германия не е имала златото и поради това е трябвало агресивно да продава собствената си валута  и купува чужда валута на международните валутни пазари. Продължавайте да правите това отново и отново и ще понижите стойността на собствената си валута, което предизвиква цените на стоките да се повишава и се дава началото на инфлационен процес.

Другото нещо е, че в Германия по същото време работническите профсъюзи са имали многобройни членове с голямо полтическо влияние (не че това е лошо) и са успели да договорят автоматично индексиране на работните заплати според нарастването на разходите за жизнени нужди след колапса на марката. Така че това създава този обратно захранващ механизъм от инфлация на цените към работната заплата, който продължава отново и отново, водещо до автоматичното подхранване на инфлацията.

И така, кое накрая пречупва Ваймарска Германия? Сламката, която прекършва гърба на камилата до края на май 1921 г. е т. нар. Лондонски ултиматум. От Германия се изисква да направи годишен превод от 2 милиарда в злато или чужда валута, в допълнение към искането от само четвърт от стойността на немския експорт.

Тове е фактически неизпълнимо условие, което германците обаче се опитват да изпълнят. Те натрупват чужда валута благодарение на издаването на държавни и частни търговски облигации, номинирани в марки, но марката просто започва свободно падане. Тогава в един момент, германците казват, че повече не могат да плащат. В отговор на този отказ френски и белгийски войски окупират Рурската област, за да осигурят изплащането на репарациите. Проблемът е, че Рур е била една от значимите промишлени области на Германия, където са работели 1/4 от рабоната сила на страната, и откъдето са се експортирали огромни количества стоки.

Фактически победителите от Първата световна война са унищожили огромната част от германските производствени мощности, след това окупират част от това, което е останало от тях, след което казват: "А сега ни платете парите." Сега може да разберете, защо напечатаните от централната банка тогава марки не подтикват съответното производство на стоки и услуги и са създадени условията за инфлация и хиперинфлация.

Зимбабве

Както знаем Зимбабве е в гражданска война още преди Мугабе да вземе властта. Тя е дългогодишна, продължавайки през 60-те и 70-те, ниско интензивна партизанска война, която впоследствие става много по-сериозна, което довежда до идването на Мугабе на власт. През 1980 г. той става новият лидер на страната в коалиционно правителство. Но до тогава, огромна част от производствените възможности на страната вече е разрушена, дори още преди започването на рефромата за земята.

Това само дава началната илюстрация. Дори след идването на Мугабе има известно стабилизиране с приемливо висок растеж от 11% през 1980 г., и всичко е позитивно през 80-те, докато изкючителното засушаване през ранните години на 90-те нанася огромни щети. И въпреки това отново има възстановяване и наред със съществуващите проблеми, свързани с производствените възможности, икономиката расте. Кое в крайна сметка предизвиква проблемите в Зимбабве?

Те се коренят в социалното неравенство още по времето, когато Зимбабве е колония и 250 хиляди бели владеят повече от 70% от най-плодородните земи и живеят в палати, а останалите близо 6 милиона са в мизерия. Правителството тогава прави многократни опити да накара белите фермери да отстъпят малко в полза на останалите, но без резултат.

Какво се случва след това? Мугабе започва своята програма за поземлена реформа, която е погрешно насочена. Той конфискува земята на белите фермери и я раздава, в повечето случаи, на приятелите си от партията "ЗАНУ". За съжаление много от тях нямат никакъв опит в обработването и закономерно реалното производство на селскостопански продукти в страната се срива с почти 50%. Тогава правителството разбира, че ако иска населението да избегне масов глад, трябва да използва ценните валутни резерви за внос на храна (защо ли това ми звучи познато по някакъв начин от зимата на 1997 г. в България?). Това предизвиква друг проблем. Страната няма повече валутни резерви, с които да купува нужните суровини за промишленото производство, което се срива, а резултатът е безработица от 80%. Статистиката за спада на промищлената продукция за 2005 - спад от 29%, 2006 г. - спад от 18%, 2007 г. - спад от 28%.

Така, че Зимбабве няма чуждата валута, за да закупи суровините нужни за домашното производство, централната банка на Зимбабве използва валутните резерви за закупуването на храни, поземлената реформа унищожава домашното производство на земеделска продукция, промишленото производство се срива, плюс 80% безработни.

В същото време г-н и г-жа Мугабе ползват валутните резерви на страната за лично пазаруване в Лондон и, най-общо казано, правителството ползва валутните резерви, или каквото е останало от тях, за да увеличи дефицитните разходи без да прибавя към производствените възможности. Или с други думи казано, използва ги като собствена детска куче (влачи рейс - диря няма) касичка. Същото се случва например във Филипините, когато на власт е Маркус. Те открадват всичко, което е останало в детската касичка и го използват за собствени нужди.

Следващият блог по темата ще бъде посветен на трагичните процеси в България, довели до икономическата и политическа криза при г-н Жан Виденов.

Продължение: част 2

Райчо Марков

Ню Йорк