Книгата, която всеки трябва да прочете и осмисли (част 1)

В секцията "ММТ в интернета" на този блог съм предоставил линк към книгата на американския икономист, финансист, бизнесмен и наистина прогресивен човек Уорън Мозлър. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки гражданин на света и задължително от неговия политически елит. Тя разкрива седемте смъртоносни невинни измами, както авторът е избрал да ги нарече, владеещи икономическата политика на САЩ, но така също се отнася и до всяка страна със съвременна монетарна система, базирана на фиатна национална валута при плаващ валутен курс.
По-долу са части от първата глава на книгата. Извинете ме ако преводът не е много гладък.

В колонката си на в-к "Ню Йорк Таймс" Пол Кругман показва напоследък, че е в процес на осмисляне на идеите, заложени в книгата, която държи на тази снимка

Смъртоносна невинна измама №1:
За да може да харчи, федералното правителство трябва да получи доход от данъци или заеми. Или с други думи то е финансово ограничено от способостта си да таксува или издава държавни облигации.

Факт:
Потреблението на федералното правителство не е ограничено от дохода му в никакъв случай, в смисъл, че то никога не може да банкрутира поради дълг в щатски долари. С други думи федералното правителство винаги може да направи всякакви и всички плащания в собствената си валута, без значение от големината на дефицита или малкото данъци, които е събрало.

Как федералното правителство таксува?

Ако вие платите дължимите данъци написвайки чек, когато правителството го получи и чекът е депозиран и е "минал", всичко, което правителството прави е да понижи числото във вашата чекова сметка, изваждайки сумата на чека от Вашия банков баланс. Получило ли е правителството нещо материално, за да може да го преразпредели, давайки го на някой друг? Не, това не е като че ли има златна монета за харчене.

Всъщност Вие можете да видите това, когато ползвате интернет банковата услуга, гледайте баланса на банковата си сметка на компютърния екран. Нека предположим, че балансът в банковата Ви сметка е $5000 и вие сте написали чек до правителството за $2000. Какво се случва когато чекът мине (е приет и обработен)? Петицата се превръща в тройка и Вашият нов баланс сега е намалял на $3000. И всичко това пред собствените Ви очи! Правителството всъщност не "получи" нищо за да може да даде на някой друг. Няма златна монета, която да е паднала в кофа намираща се във Федералния резерв. Те просто променят цифри в банкови сметки - нищо никаде не "отива".

И какво се случва ако Вие бяхте отишли до Вашия местен данъчен клон и платехте данъците си кеш? Първо, Вие бихте дали Вашата пачка банкноти на касиера. След това той би ги преброил, би Ви дал касова бележка, и може би, благодарил за Вашата помощ да платим социалните помощи и пенсии, лихвата по държавния дълг, и войната в Ирак. Тогава, след като Вие, данъкоплатецът, сте си отишли, касиерът би взел тези трудно изкарани от Вас пари и би ги нарязъл за боклука. Да би ги унищожил и изхвълил. Защо? Те повече не са необходими за нищо. Също като билет за мач за световните финали. След като Вие сте влязли в стадиона и сте дали билета си на входа, билетът, който може би е бил на стойност $1000 е скъсан и изхвърлен на боклука. В действителност, Вие може да закупите нарязани доларови банкноти във Вашингтон.

Е, след като правителството унищожава и изхвърля вашите банкноти на боклука, как тия банкноти плащат нещо като социални помощи и останалите правителствени разходи? Те не правят това.

Можете ли да разберете сега защо въобще няма никакъв смисъл да мислите, че правителството трябва да получи пари чрез данъците, за да може да харчи? То в никакъв случай не "получава" нищо, което в последствие да "използва". Добре тогава, след като правителството фактически не полува нищо, когато таксува, как и какво то харчи?

Как федералното правителство харчи

Нека предположим, че очаквате пенсията си от $2000 да бъде приведена в банковата Ви сметка, в която балансът е $3000. Ако гледате сметката си на компютърния екран може да видите как правителството харчи без да има нещо за харчене. Престо! Внезапно сметката Ви от $3000 се промени и сега Вие виждате там $5000. Какво направи правителството за да Ви даде тия пари? То просто промени числото в банковата Ви сметка от $3000 на $5000. То не взе златна монета и я удари в компютъра. Всичко, което то направи, бе да промени цифра в банковата Ви сметка като вкара информация в собствената си софтуерна банкова програма, която е свързана с другите програми на банковата система. Правителственото харчене се осъществява чрез вкарване на информация в собстената му софтуерна програма наречена "Монетарна система на щатския долар".

Ето един цитат от добрия стар Председател на Федералния Резерв, Бен Бернанки, в телевизионното предаване "60 минути" в подкрепа:
Скот Пели: "Това, което Федералният резерв харчи, пари от данъците ли са?"
Бен Бернанки: "Не са пари от данъците. Банките имат сметки във Федералния резерв, по същия начин по който Вие имате сметка в търговска банка. Така, когато ние  предоставяме кредит на банка, ние просто използваме компютъра за да увеличим числото в сметката, която банката има във Федералния резерв."

Защо федералното правителство таксува?

Има много добра причина, заради която то ни налага данъци. Данъците налагат постоянна нужда за долари в икономиката и така постоянна нужда за хората да продават своите стоки и услуги, и труд за да получат долари. Когато има данъчно задължение, правителството може да купува неща с иначе ненужните долари.

Нека вземем данъците върху недвижимото имущество. (Все още не сте готови да мислите за данъците върху дохода - става въпрос за същото нещо, но те са много по-косвени и сложни). Трябва да заплатите данъците за недвижимо имущество или иначе ще загубите къщата си. Така сега сте мотивирани да продавате неща - стоки, услуги, собствения си труд - за да получите доларите които са Ви необходими.

Накрая, трябва да изясня как нуждата за плащане на данъците на някои от хората води до търсенето и използване на долари за покупките и продажбите от всички останали в държавата. За да сторя това, нека се върнем към примера с новата държава с нова национална валута, която ще нарека "Корона", и където правителството налага данък върху собствеността. Нека допуснем, че правителството налага този данък, за обществената нужда да набере армия и предлага работа за войници, които ще получават заплата в "корони". Внезапно много хора, притежаващи собственост, сега се нуждаят от корони и много от тях не биха се съгласили да получат нужните им корони от правитлеството ставайки войници. Вместо това те започват да предлагат стоките и услугите си за продан в нови корони, надявайки се да ги получат без да стават войници в армията.

Други хора сега виждат много неща за продан, които те биха желали - пилета, царевица, облекло и всякакви видове услуги като пострижка на коса, здравни услуги и много други. Фактът, че всички тези неща са предлагани за размяна срещу корони, кара някои хора да влязат в армията и станат войници, за да получат корони нужни за покупката на тези стоки и услуги. В дейстителност цените ще се нагласяват докато правителството назначи толкова войници от колкото се нуждае.

Тъй като докато това не се осъществи, там няма да има достатъчно корони, изхарчени от правителството, което да позволи на данъкоплатците да изплатят всичките си данъци, и тези, които се нуждаят от корони и не искат да стават войници, ще намаляват цените на стоките и услугите си до тогава, докато ги продадат или в противен случай ще хвърлят кърпата и самите те ще станат войници.

Данъците служат за регулиране на икономиката, а не за да може Конгресът да получи пари за харчене.

И отново, правителството нито има, нито няма долари; то просто променя цифри в нашите банкови сметки, увеличавайки числата, когато харчи и намалявайки ги, когато таксува. И всичко това заради общественото благо да регулира икономиката.
Но докато правителството продължава да вярва в тази първа от седемте смъртоносни невинни измами, че трябва да получава пари от данъци или заеми, за да може да харчи, то ще продължава да подкрепя политика, която ограничава общото производство и заетост и му пречи да постигне иначе възможни и лесно постижими икономически резултати.

Продължение: част 2

преведе:
Райчо Марков
Ню Йорк