Паричната система базирана на фиатна валута и плаващ валутен курс

Такава е паричната система на САЩ, Великобритания, Япония, Австралия и др. При нея правителството има уникална роля в икономиката.

В САЩ често чуваме твърдението, че видите ли, федералното правителство не може да продължава да харчи на кредит трупайки дългове. Това грешно разбиране владее обществения дебат във всички страни по света - от най-напредналите до най-изостаналите.


Нека разгледаме щатския долар.
САЩ напълно изоствят златния стандарт през 1971 г., когато президентът Ричард Никсън обявява, че САЩ спират завинаги да обменят щатски долари за злато при фиксиран курс. Това е много важен момент в човешката история, който все още не е напълно осъзнат.

Какво всъщност означава това? Ако Вие занесете 10 доларова банкнота във федералната банка на САЩ, в замяна ще получите друга 10 доларова банкнота, или две 5 доларови банкноти. Нищо повече или по-малко. Щатският долар вече не е конвертируем в злато или в някаква друга ценност или предмет. Въпреки това  американците и хората по света считат щатския долар за ценен и са готови да жертват труд, време и усилия за да го получат. Как така? Защо зелената хартия има стойност?

Облагането с държавни данъци, погасяеми единствено в щатски долари, дава стойност на фиатната валута. Единственният монополен източник на щатски долари е американското федерално правителство. Единственният източник на японски йени е японското правителство и т.н. Правителството е създателят на паричната единица, а всички останали физически и юридически лица, в съответната страна и чужбина, са потребители. Като изключителен монополист, издаващ националната валута, правителството винаги е в състояние да купи всичко, което е налично за продан в съответната валута. Тук нямам предвид, че то трябва да стори това.

Всеки път, когато правителството купува стоки и услуги, то създава "пари" от нищото и всеки път, когато прибира данъци, то ги унищожава. Така ние виждаме и другата роля, която облагането с данъци играе в икономиката - а именно на термостат. Когато икономикатa започне да прегрява и общата покупателна способност е по-голяма отколкото възможността на икономиката да прoизведе при пълна заетост, тогава, чрез увеличаване на данъците и/или намаляване на правителствените разходи, икономиката се връща обратно в баланс и инфлационният натиск намалява.

Правителството не е финансово ограничено за разлика от фирмите и домакинствата. Единственото ограничение са наличните природни ресурси и работна ръка. В тази връзка, съвременната фиатна парична система дава уникалната възможност на знаещото и можещо правителство да уползотворява оптимално наличните природни ресурси и постигне пълна заетост и сатбилна инфлация.

Райчо Марков
Ню Йорk, 23.10.2012