ИСКАТЕ ЛИ РЕФЕРЕНДУМ ЗА НАПУСКАНЕ НА ЕС ?

ПРОГРАМА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖЪЛТИ ЖИЛЕТКИ:

1. ПРЕГЛЕД НА ЦЕЛИЯ "ПРЕХОД". НАРОДЕН СЪД ЗА ДОКАЗАНИТЕ ВИНОВНИЦИ;

2. БНБ СТАВА КЛОН НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, КАТО ЗАПОЧВА ДА ИЗДАВА И КОНТРОЛИРА ЛЕВА ПРИ ПЛАВАЩ КУРС В ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

3. НАПУСКАНЕ НА ЕС И НАТО;

4. РЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ ДЪРЖАВНИ МОНОПОЛИ И КЛЮЧОВИТЕ ОТРАСЛИ В ИКОНОМИКАТА. БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРИТЕЖАВА ОТ ЧУЖДЕНЦИ. БИЗНЕСИТЕ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОТ ИКОНОМИКАТА ЩЕ СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ИЗЛИШНИ БЮРОКРАТИЧНИ СПЪНКИ, А ДЪРЖАВАТА ЩЕ ИМ ОСИГУРИ ПЛАТЕЖЕСПОСОБНО ТЪРСЕНЕ И КОНКУРЕНТНА СРЕДА БЕЗ МОНОПОЛИ И КАРТЕЛИ;

5. ДЪРЖАВНА ПРОГРАМА ЗА ГАРАНТИРАНА ЗАЕТОСТ, ПЛАЩАЩА МИНИМАЛНАТА ЗА СТРАНАТА ЗАПЛАТА - 1400 ЛВ. МАКСИМАЛНИЯТ ВЪЗМОЖЕН ДОХОД В БЪЛГАРИЯ ЩЕ Е ПРОПОРЦИОНАЛНО ВЪРЗАН ЗА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА;

6. БЕЗПЛАТНО ДЪРЖАВНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И ОБРАЗОВАНИЕ;

7. ЕДНА ДЪРЖАВНА ПЕНСИЯ ОТ 1000 ЛВ ЗА ВСИЧКИ ПЕНСИОНЕРИ, КАТО ЗА ДЪРЖАВНАТА ПЕНСИЯ НЕ СЕ ПРАВЯТ ВНОСКИ НИТО ОТ РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ, НИТО ОТ РАБОТОДАТЕЛИТЕ. КОЙТО ИСКА ПОВЕЧЕ, МОЖЕ ДА СПЕСТЯВА САМОСТОЯТЕЛНО. ПЕНСИОНИРАНЕ НА 60 ГОДИНИ ЗА МЪЖЕТЕ И 55 ГОДИНИ ЗА ЖЕНИТЕ ПРИ 30 ГОДИНИ ТРУДОВ СТАЖ, КАТО ЗА НЯКОИ ПРОФЕСИИ ПЕНСИОНИРАНЕТО ЩЕ Е ВЪЗМОЖНО ПО-РАНО;

8. ДВЕГОДИШЕН ПЛАТЕН ОТПУСК ПО МАЙЧИНСТВО, БЕЗПЛАТНИ ДЕТСКИ ЯСЛИ И ГРАДИНА, АДЕКВАТНИ ДЕТСКИ НАДБАВКИ ЗА ВСЯКО ДЕТЕ. МЛАДИТЕ СЕМЕЙСТВА ЩЕ ИМАТ ДОСТЪП ДО БЕЗЛИХВЕН ЖИЛИЩЕН КРЕДИТ;

9. ПРЕМАХВАНЕ НА ВСИЧКИ ВРЕДНИ ПРЕКИ И КОСВЕНИ ДАНЪЦИ (ВИНЕТКИ, ДДС = 0%.);

10. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ВОЕННА СЛУЖБА ОТ 6 МЕСЕЦА ЗА ВСИЧКИ ЗДРАВИ МЪЖЕ НАВЪРШИЛИ 18 ГОДИНИ;

11. ОТСТРАНЯВАНЕ НА ПАРИТЕ ОТ ПОЛИТИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС И НАРОДЕН КОНТРОЛ НАД ВЛАСТИТЕ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННИ РЕФЕРЕНДУМИ.

Как България прие валутния борд - трябва да “благодарим” на ДЖОРДЖ СОРОС... 20 години по-късно България все още е соросоид...

(из статия в "Капитал" от 24 март, 1997) 

"....След петъчната среща на Софиянски и Деплер различията между фонда и правителството не бяха изгладени и двете страни останаха на предишните си позиции. Българското правителството - че периодът, за който се въвежда валутен борд, трябва да е кратък (6 месеца примерно); че фондът трябва да участва с пари при стабилизирането на банковата система и че нивото на валутния курс не трябва да се фиксира със закон, за да се оставят възможности за по-гъвкава политика. Искането за кратковременен борд предизвикало тих ужас сред представителите на мисията на МВФ и според осведомени това наложило пристигането на Майкъл Деплер в България (вторник, 11 март 1997 г.)......

.....

Същия ден лидерът на СДС Иван Костов се срещна в Будапеща с ДЖОРДЖ СОРОС, за да го помоли да съдейства за постигане на по-добро за България споразумение с МВФ. Според източници от "Раковски" 134 още в Будапеща СОРОС се свързва по телефона с първия зам. изпълнителен директор на МВФ Стенли Фишер и получава обещание за личната подкрепа на Фишер за българското правителство при обсъждането на окончателното предложение на МВФ. Според същите източници СОРОС се ползва с изключителното уважение на Стенли Фишер. Вторият човек в МВФ внесъл яснота по възможния изход от преговорите и обяснил защо фондът държи на въвеждането на борд в България..."

24 МАЙ !

"ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ"

АНКЕТА ВЪВ ФЕЙСБУК: ЩЕ ПОДКРЕПИТЕ ЛИ ПРЕЗИДЕНТА, АКО ПОИСКА РЕФЕРЕНДУМ ЗА НАПУСКАНЕ НА ЕС И НАТО?

НЕОЛИБЕРАЛИЗМЪТ – ОПИТЪТ ОБЩЕСТВОТО ДА БЪДЕ ПОДЧИНЕНО НА “ПАЗАРА”

                                                     от Питър Купър

Питър Купър

Понятието “неолиберализъм” се отнася до икономическа програма за дерегулация, приватизация, търговска либерализация, корпоратизация и малки правителства – проект, предоставящ повече и повече дялове от икономическата активност на капризите на “пазара”. В същността си неолиберализмът е опит печалбата да се направи ръководен принцип за икономическите калкулации. Ето защо стремежите му за реализация в реалния свят са свързани с това да се накара държавата да се държи точно като всеки друг участник на пазара. Държавата трябва да се преструва, че е обект на същите финансови ограничения, както частните корпорации и да има същата нужда от финансови приходи. Неолиберализмът изисква да се поддържа заблудата, че държавата няма възможността да действа независимо от пазарите; че няма възможност за самостоятелно, независимо от пазарите социално действие; че всъщност дори такова нещо като общество не съществува. Накратко – спазвай заповедите на пазара, защото друга алтернатива няма или поне така казва суеверието.

Езикът на неолиберализма е оруелски. “Дерегулация” всъщност е кодово име на груба и класово насочена регулация, предназначена да защитава интересите на капиталистите пред тези на работниците. “Либерализация на търговията” означава ограничаване на националната икономическа политика, която иначе би могла да накърни интересите на мултинационалните корпорации. За “пазара” се говори като че ли е някакъв природен феномен, а не сбор от обществени институции и социални отношения, конструиран и оформен от държавната политика.

За да са убедени в пресиленото твърдение, че няма друга алтернатива, най-вече е необходимо хората да се накарат да вярват, че държавата обезателно е зависима от частните пазари за своето финансиране. За държавите, които създават своята собствена национална валута при плаващ курс, това не е вярно. Създаващата националната валута държава не е обект на същите финансови ограничения, на които подлежат домакинствата или корпорациите. Нито пък такава държава е подчинена на императива на печалбата. По-конкретно, частните участници на пазара нямат думата при определянето на лихвата, която държавата плаща върху издадения от нея “дълг”. Вместо това, правителството само решава колко ще плати – всъщност то може да плати толкова, колкото си пожелае - може да постави лихвения процент на нула, ако поиска това, и частните участници на пазара нямат друг избор освен да изпълняват. Да се вярва, че няма друга алтернатива, означава да си сляп за фискалните възможности на монетарните суверени.

До голяма степен това съображение изглежда е мотивирало налагането на драконовата постройка на европейската обща валута. Целта на еврото е да постави националните държави в подчинено положение спрямо исканията на пазара. Ако държава с дефицит се опита да преследва всяка политика, която не отговаря на корпоративните интереси, пазарните участници могат да поискат по-високи лихви върху държавния дълг. До известна степен решението, европейските народи да се поставят в оковите на еврото, не бе породено просто от пълна глупост. Това бе опит статутът на държавата да се снижи до този на обикновен пазарен участник, както всички домакинства и фирми. Означава, че ако пазарът не одобрява благоприятни за работниците икономически политики, мерки за подобряване на социалните придобивки или много нужна експанзионистична фискална политика, държавата, според устройството на еврозоната, може да фалира. (Бел.: същото важи и за България с валутния борд)

За страните-членки на Еврозоната не съществува полезен път напред, докато всяка от тях не се освободи от еврото или, което изглежда малко вероятно, не се издигне демократично отговорна, фискална власт на Еврозоната, образувайки в процеса нещо като Съединени Европейски Щати. За тези от нас в останалия свят обаче всяко чувство на безсилие, което проектираме на ниво обществото като цяло, се дължи, до голяма степен, на недоразумение. Жертва сме на лъжата, че държавите ни са ограничени от приходите, въпреки че, поне засега, те са запазили паричния си суверенитет. Неолибералните политици казват тази лъжа или поради незнание, или поради това, че искат да ни заблуждават и карат да вярваме, че не можем да си “позволим” отговорна и справедлива политика. Но лъжата си е просто лъжа.

Веднъж осъзнали фискалните възможности на една създаваща националната валута държава, осъществимостта на дейности, несвързани с печалбата, става ясна. По същия начин става ясно, че такава държава може да приложи подходящо регулиране на дейностите за печалба до там, докъдето искаме да има такива дейности, независимо как това регулиране може да се приеме от корпоративния сектор. Също така става ясно, че безработицата е правителствен, политически избор, който е скъп в смисъл на пропусното производство, но което е по-важното – несправедлив е.

Не е нужно да споменаваме, че неолибералите не желаят държавна намеса от този вид в икономиката. Целият смисъл от преструването, че държавите са финансово ограничени като домакинствата и фирмите или в случая с Еврозоната фактически правейки ги такива, е защото неолибералите вярват, че държавите трябва да са ограничени по този начин. Но досега има ясно натрупани доказателства за абсурдността на тази позиция. Това са наистина ужасяващите икономически показатели на Еврозоната, където, почти десетилетие след Световната финансова криза в някои страни все още има 25% безработица и 50% младежка безработица.

Толкова за “мъдростта” да имаме правителство, държащо се като домакинство.

Източник: http://heteconomist.com/

Превод: Райчо Марков

ЗА ПРОИЗХОДA НА ПАРИТЕ... КАК ЗЛАТОТО Е СТАНАЛО ПАРИ - ТОВА, КОЕТО НЕ СЕ ПРЕПОДАВА НА СТУДЕНТИТЕ ПО ИКОНОМИКА (от Робърт Хокет)

"Първият мит е, че златото е станало пари, защото се е считало за ценно. Истината е, и ако погледнем в историята, повечето археолози ще го потвърдят, че е точно обратното - златото е започнало да се възприема като ценно, едва след като е започнало да се използва като пари.

Защо да е така? На пръв поглед звучи доста антиинтуитивно..

Ако разгледаме най-ранните цивилизации около делтата на река Нил, Египет и древна Месопотамия преди 5-6 хиляди години, икономиките на тези ранни цивилизации са били основани на земеделието - отглеждане на жито, овес и т.н. Земеделието е зависимо от времето - има добри, плодородни години, но има и лоши години. Има цикъл с високи зигзагообразни амплитуди. И хората дошли с блестящата идея да складират и съхраняват зърното по време на плодородните години, за да има достатъчно през лошите години с малко реколта. Така цикличните амплитуди ще се смекчат.

Това, съхраняването и складирането на зърното, било толкова важна функция, че не била оставена да се изпълнява от отделните частни индивиди, а се превърнала в обществена функция. Властите започнали да реквизират определен дял зърно от всеки индивид, и когато всеки индивид е правел своя депозит зърно в обществените складове, е получавал вид жетон, като първите жетони са били направени от глина. Жетонът е бил доказателството, че си направил дължимия депозит зърно. Това било един вид данък, а жетонът е показвал, че си си платил данъчното задължение. Властите използвали глина, защото са могли да направят официален печат върху нея, след което я изпичали.

Хората разбрали обаче, че тези глинени жетони имат определена стойност. Например, ако властите дойдат, за да проверят дали си си направил плащането зърно, жетонът е бил това доказателство. Тогава тези жетони започнали да циркулират хоризонтално като пари.

Ако отношението между властите и индивида е вертикално отношение - властта, която налага данъчното задължение е високо в йерархията, а тези, които трябва да го плащат са отдолу, то този вертикален феномен предизвиква хоризонтална употреба.

Да кажем, че съседът ми има по-лошо от моето парче земя, което не може да ражда толкова зърно. Моята земя е много плодородна и с лекота мога да произведа два пъти повече зърно от нужното за данъците. От друга страна съседът ми пък знае как да прави хубави обувки и да шие дрехи и т.н. И аз му правя предложение - ще произведа допълнително зърно, ще го депозирам в обществените складове, ще получа допълнителни жетони и ще ти ги дам, а в земяна ти ще ми дадеш обувки или нещо друго. Жетонът се превръща в платежно средство. Вертикалната значимост на жетона дава хоризонтална възможност за употреба.

Това е историята на паричното циркулиране. Започва като вертикално нещо и се превръща в хоризонтално нещо. Постепенно тази практика се разпространява извън древния Близък Изток към Середиземноморието, Южна Европа до Индия и Китай. Но климатът в тези области не е надеждно сух, така че глината не била най-подходящият материал - може да се размекне, като вали и т.н. Нужен е бил друг материал, който да е достатъчно мек, че да може да се направи официален печат върху него като глината, но да е издръжлив и да не корозира. И това било златото, което не хваща ръжда. Затова при сеченето на монети се използвало злато и сребро, но не защото са били считани за ценни. А винаги печатът върху златните монети е бил на властта - фараона, императора. Парите идват винаги от суверенната власт..."

НЯМА БЪЛГАРСКИ СТОКИ И УСЛУГИ, КОГАТО НЯМА БЪЛГАРСКИ ПАРИ

ЗАРАДИ ВАЛУТНИЯ БОРД В БЪЛГАРИЯ ВСИЧКО Е ВНОСНО, ЗАЩОТО СЕ ПРОДАВА СРЕЩУ ЕВРО. ДОРИ ЗА ЗАПЛАТИТЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ И ЗА ПЕНСИИТЕ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ Е НУЖНО ЕВРО.

БЪЛГАРИЯ Е ЧУЖБИНА ЗА БЪЛГАРИТЕ. САМО ЧУЖДЕНЦИТЕ И СЛУГИНАШКАТА НИ ОЛИГАРХИЯ СЕ ЧУВСТВАТ КАТО У ДОМА СИ.

ВАЛУТЕН БОРД И ЕВРОЗОНА СА ЕДНО И СЪЩО НЕЩО, САМО ЧЕ МНОГО ПО-ЛЕСНО СЕ ИЗЛИЗА ОТ БОРД ОТКОЛКОТО ОТ ЗОНАТА НА ЗДРАЧА. ИНТЕРЕСНОТО Е, ЧЕ НИКОЙ НЕ ГОВОРИ ЗА БОРДА...

Положението, в което сами се поставихме с налагането на валутния борд през лятото на 1997 г., създава прекрасна среда за некадърните ни, корумпирани политици и олигархичните кръгове зад тях. От управленията, които избираме на всеки 1-2 години, не зависи нищо, тъй като държавата ни не е собственик на българския лев, а трябва изцяло да рзачита на външно финансиране - Европейската централна банка, МВФ, частни финансови институции, чуждестранни инвеститори, чиято цел е печалбата, а не благосъстоянието на българските граждани.

Горното обаче въобще не притеснява политическия ни "елит", тъй като целта му, всички знаем, не е повишаването стандарта на живот на българските граждани. С удобното обяснение "няма пари", те си измиват ръцете за окаяното положение на българските пенсионери, за липсата на здравеопазване, образование, инфраструктура, обществени услуги, армия; за огромната безработица, смешно ниски доходи и произтичащата от всичко това демографска катастрофа. Затова пък, претакането на еврофондове (така или иначе нищожни за нуждите на икономиката ни), концесионното раздаване на национални ресурси на безценица, създаването на частни монополи в енергийния и други сектори, са източниците за личното обогатяване на този "елит".

Всичко това става под благовидното прикритие на една фалшива финансова стабилност, която винаги ни се бута в очите и то задължително с напомнянето за хиперинфлацията от 1996-97 г. Липсата на пукната стотинка в джобовете на българските граждани някои могат да наричат финансова стабилност, но всъщност това поражда огромна социална нестабилност, чието избухване може да накара протестите от зимата на 1997 г. да изглеждат смешни.

Истината е, че връщането на паричния ни суверенитет и BGEXIT биха разрушили цялата тази идилия за сегашните ни политици и олигархията зад кулисите. На тях не им трябва силна българска икономика, за да могат да трупат богатствата си, още повече, че не знаят как да използват държавната власт и паричния суверенитет за постигането на нужните за това макроикономически условия. Тогава, без прикритието на смокиновото листо валутен борд и ЕС - организация, сама по себе си недемократична, неолиберална, подчинена на световния финансов елит - некадърността и крадливостта им биха се проявили най-вероятно в инфлация или стагфлация и всеки би видял откъде идват икономическите му проблеми.

Връщането на паричния ни суверенитет, BGEXIT, излизането от НАТО, няма да се осъществи от сегашните ни политици. Един ден ще дойдат нови, умни, родолюбиви българи, които ще поставят интересите на онеправданите и на хората, изкарващи хляба си с труд, разум и пот, на преден план. Именно те ще направят радикалната промяна, политически организирани в новосъздадената партия на Българската политическа революция - "България на труда и разума - БТР."

ВИДЕО: 95% ОТ БЪЛГАРИТЕ ВЪВ ФЕЙСБУК ИСКАТ ПРЕЗИДЕНТЪТ ДА ПРЕДИЗИВИКА РЕФЕРЕНДУМ ЗА НАПУСКАНЕ НА ЕС И НАТО

КРАТКАТА ВЕРСИЯ НА ПРОГРАМАТА НА "БЪЛГАРИЯ НА ТРУДА И РАЗУМА" - БТР

Целта на програмата е подобряване стандарта на живот на всички български граждани чрез постигането на пълна заетост при реално общо производство, нужно за основните материални и духовни човешки потребности. Нормално е хората, които в действителност работят, за да се издържат, произвеждайки реалните стоки и услуги потребявани от всички ни, да разполгат с първокласно здравеопазване, образование и други обществени услуги, както и да бъдат добре нахранени, обезпечени с жилища и облечени на нива, правещи ги горди членове на обществото ни.

За своето икономическо развитие България не ще се нуждае от чужди заеми или инвестиции. Съвременната национална валута (парите) не е нищо повече от един издаван и контролиран от държавата данъчен кредит; с други думи, тя е обществен монопол. Зад парите на една нация стоят вярата в правителството, трудът и разумът на гражданите, както земята и природните ресурси, с които тя разполага.

Хората, земята и ресурсите на България са едни от най-добрите в света.

Как да превърнем България в държава на труда и разума

1. Преглед и привеждане на законодателството в съответствие с интересите на българския народ. Промяна/отмяна на всички лобистки и противоречащи си законови актове.

Пълна ревизия на "Прехода". Съдебно преследване, водещо до ефективни присъди на всички политици и съучастниците им, за които се докаже, че са ограбили национално богатство.

Реорганизация на службите за сигурност, прокуратура и съдебната система, за да се създадат реални условия за предотвратяване на корупцията и злупотреба с власт, както и за гарантиране реда и спокойствието на всички български граждани.

2. Незабавно премахване на 20-годишната концесия върху българския лев – задушаващия ни валутен борд, който фактически превърна Европейската централна банка в издател на националната ни валута. Българският лев ще е наш държавен монопол, свободно търгуващ се на международните валутни пазари при плаващ курс, както са валутите на всички суверенни държави в света днес.

3. БНБ ще стане клон на правителството, солидарно носеща политическата отговорност пред избирателите и поддържаща основен лихвен процент постоянно равен на нула (политика на ниски лихви). Това ще намали общото ценово равнище в икономиката, ще отстрани непроизводствените икономически ренти и в същото време ще насърчи труда и инвестициите в производството. БНБ ще наложи строг контрол върху дейността на търговските банки, които няма да имат право да вършат нищо друго, освен издаването на 2-3 вида кредити и то единствено в лева, без да имат право да приемат финансови активи като обезпечение по кредитите. Банкерите ще носят лична наказателна отговорност за издадените кредити. Това не ще позволи източване на банките, както стана през 1990-96 г. и срина българския лев на международните валутни пазари.

Министерството на финансите ще спре завинаги издаването на държавни ценни книжа (“взимането на заеми”), тъй като е ненужно в съвременната парична система.

4. С цел недопускане на инфлация или дефлация, стойността на лева ще бъде вързана за българския труд. Това ще стане чрез фиксираната заплата (минималната за страната), плащана от постоянна, държавна програма за гарантирана заетост, която ще изпълни на практика и чл. 16 от Конституцията - “Трудът се гарантира и защитава от закона”.

Всеки, който търси и не намира работа в останалата част от икономиката, ще може винаги да се труди продуктивно в обществения сектор по програмата и то там, където живее, при достойна, фиксирана заплата, вървяща със стандартния социален пакет (платен годишен отпуск, болнични и т.н.) и при добри условия на труд. Заплатата по тази програма автоматично ще се превърне в минималната за страната, поставяща основата на икономиката и стандарта на живот в България.

5. Държавни инвестиции в приоритетни сфери; премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум за физически и юридически лица; премахване на всички вредни преки и косвени данъци - например ДДС ще е нула. Ще облагаме с данъци вредните дейности, не полезните! Възможно е, защото българската държава ще е монополният създател на лева. 

Най-ниският доход в България, плащан от постоянната държавна програма за гарантирана заетост, ще е пропорционално вързан за най-високия доход, както и за заплатите на народните представители, президент, министри, съдии. 

Ще забраним със закон дейността на фирми с офшорна регистрация в България.

6. Най-ценното на една нация са децата. Те са нейното бъдеще. Българските деца и майки ще имат специален статут в държавата. Всички млади семейства ще имат достъп до безлихвен жилищен кредит; двегодишен платен отпуск по майчинство, безплатни детски ясли и градина, както и адекватни детски надбавки за всяко дете.

7. Държавно гарантирано здравно осигуряване и здравеопазване, и безплатно образование. Инвестиции в науката, изкуствата и културата, възобновяемата енергия, опазването на българската природа; активно включване на академичния научен потенциал на българските университети и БАН в развитието на науката, образованието, икономиката, анализите и в цялостния живот на България; достоен доход за пенсионерите и хората с увреждения. 

Пенсионирането ще става на 55 години за жените и 60 години за мъжете при 30 години трудов таж, като за някои професии пенсионирането ще е възможно и по-рано.

8. Подобно на съдебната система (частните съдебни изпълнители например ще бъдат забранени със закон), армията и полицията, природните ресурси и енергията ще са естествен държавен монопол, а селското стопанство, както и други важни за националната сигурност отрасли, ще имат закрилата и подкрепата на държавата. Затова ще преразгледаме всички действащи концесионни договори. 

9. Намаляване административната тежест на малкия и среден бизнес. Връщане на принципа на мълчаливото съгласие в Административнопроцесуалния кодекс. Мълчаливото съгласие е инструментът, чрез който най-лесно се игнорира бездействието на администрацията и рязко се намалява административната тежест. Редуциране броя на регулаторните режими, като част от тях могат да минат към браншовите организации. Преразглеждане на специфичните изисквания към малките обекти за търговия и услуги, както и изискванията за материално-техническа база и персонал.

10. България ще провежда независима икономическа и външна политика на принципа на взаимоизгодно сътрудничество извън ЕС и НАТО.

Финансово независимата и работеща с пълен капацитет българска икономика ще позволи и поддържането на боеспособна армия, а за останалото, нужно за поддържането на националната сигурност, ще се погрижи една умна външна политика на базата на двустранните отношения и взаимния интерес с всички желаещи държави и организации. Принципът на външната ни политика ще е: Уважавай себе си, за да те уважават и другите.

11. Връщане на предмета “Начално военно обучение” в горните класове на средното образование. Задължителна 6-месечна наборна служба за всички здрави мъже при завършване на средното образование.

12. Представителна демокрация с улеснена процедура за референдуми, като ще превърнем изборния процес в състезание на идеи при равни възможности. Това ще стане чрез забрана на частното финансиране на изборните кампании. Държавата ще осигурява равни възможности за представяне на политическите идеи и предизборни програми пред избирателите. 

***

БТР се създава в момента около революционни идеи относно парите; националната валута като обществен монопол; издаван от държавата данъчен кредит...

Това обаче не е достатъчно. БТР ще работи и по революционно нов за България, демократичен принцип на управление и постоянен контрол на редовите членове на партията над ръководството й.

Нещо повече, когато БТР спечели абсолютно мнозинство в Народното събрание, ще прехвърли същия принцип и на държавно ниво - постоянен контрол на народа над правителствата - пряка демокрация...

Ако искате да сте в контрол, станете учредител и член на БТР!

За какво става въпрос? Ето част от проектоустава на БТР:

"...VI. ЕЛЕКТРОННА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОМУНИКАЦИЯ

Чл. 36. (1) БТР използва електронна платформа за администрация и управление - Система за Информационно-Техничесо Обслужване (СИТО), базирана на технологията “верижни блокове” (Блокчейн) за кодиране и защита на информацията по аналогия с технологиите на съвременните криптовалути.

(2) Администрацията на партията отговаря за разработването и поддръжката на програмното обезпечаване на СИТО, което да отговаря на изискванията, целите и задачите на БТР и нейното вътрешно-партийно управление и организационни нужди.

(3) СИТО е официалният електронен регистър на членовете, структурите и органите на партията и на техния статут и е средство за официална комуникация. В този регистър всеки член на БТР ще присъства с истинските си данни, обаче те ще бъдат шифрирани и защитени посредством методите на “блокчейн” технологиите.

Чл. 37. (1) СИТО се използва за вътрешнопартиен контрол над ръководството на партията чрез провеждане на партийни референдуми от всякакъв характер и на различни нива -местно, областно или национално.

(2) За провеждането на вътрешнопартиен референдум по какъвто и да е въпрос е необходимо и достатъчно постъпило предложение на най-малко 10% от членовете на БТР на съответното ниво - местно, областно или общо-партийно.

(3) Референдумите се провеждат не по-късно от 2 седмици след това. Това време се дава за обсъждане на даденото предложение, като привържениците на различни виждания могат да агитират в полза на своята гледна точка.

(4) Референдумът е валиден, ако повече от половината от ченовете на БТР са участвали в него, а решението се взема с обикновено мнозинство (50% + 1) от броя на гласувалите. По особено важни решения като свикване на извънредни конгреси, смяна ръководни органи, промени в устава или статута на БТР е необходимо да има квалифицирано мнозинство от 2/3 +1 гласа от гласувалите.

(5) Гласуването се извършва по електронен път посредством мрежата на СИТО, където блокчейн технологията позволява всеки член да е анономен; гласът му, веднъж даден, да не може да бъде променян, както и да може да бъде проверяван от самия гласоподавател или всеки друг в мрежата, без да бъде разкривана самоличността на даден гласоподавател. Това се осигурява чрез шифрирането на данните в самата технология на “блокчейн”- мрежата.

(6) Гласуването се провежда в рамките на едно денонощие - 24 часа по електронен път. Резултатите се получават веднага след затварянето на гласоподаването и са достъпни по електронен начин за всеки член на БТР. Решението по даден референдум е окончателно и влиза в сила на момента на приключване на гласуването..."

***

Страницата на БТР във Фейсбук

Групата на симпатизантите във ФБ

Еmail: pp.btr.bg@gmail.com 

***

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОТО (от Шербан Енаке*)

През ноември миналата година, след като се срещна с българския премиер Бойко Борисов в Брюксел, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер изрази подкрепата си за потенциален 20-и член на Евро клуба. "Трябва да кажа направо, че България е готова". На хартия, по ортодоксални икономически критерии България изглежда страхотно. Преди три месеца съотношението на дълга към БВП на България възлезе на 24,8%, което е по-малко от половината от необходимите критерии. Обратно, средният държавен дълг в ЕС възлиза на около 90%. Борисов, част от европейското десноцентристко семейство, включващо Юнкер, заяви, че неговото правителство скоро ще кандидатства за присъединяване към Механизма на обменните курсове на ЕС (ERM II) - задължителната двугодишна чакалня за влизане в еврозоната. Преди няколко дни българският финансов министър Владислав Горанов каза пред група журналисти в София, че страната "най-вероятно ще кандидатства през първия семестър." Бутането към еврото идва, когато България пое шестмесечното председателство на Съвета на ЕС.

Трябва да действаме като по време на война, защото България е в подобно положение

Официалният сайт на БТР: бтр.бг

Парите са данъчен кредит, обществен монопол – средство за организация на държавата.

Подобно на хормон, който се произвежда в мозъка ни, националната валута (парите) в държавата се произвежда от държавното управление.

Парите са необходимият "химически" дразнител, стартиращ и направляващ процеса, при който мисълта впряга ограничените природни ресурси и труд в съзидателно производство на реални блага (инфраструктура, стоки и услуги), като след това участват и в разпределението на тези блага. В края на този процес парите, също както хормона в тялото, изчезват от системата - изтеглят се обратно от държавата чрез данъците, а част от тях се утаяват като желани от хората спестявания (финансови активи). Това, което остава, са създадените РЕАЛНИ активи - сгради, мостове, тунели, магистрали, компютри, софтуерни програми, храна, здравни услуги, образование и много други неща. Като производител на паричния хормон, държавното управление определя също кой и до каква степен се възползва от произведените реални блага. Държавното управление се избира от всички нас.

Ако разгледаме България, ще забележим две неща:

1) Българският лев не се произвежда от българското държавно управление, тъй като сме го отдали на концесия на Европейската централна банка, намираща се във Франкфурт, Германия;

2) Процесът на градивно производство в България е анемичен, затова пък шепа хора притежават повече реални и финансови активи, отколкото всички останали български граждани.

***

Откъс от издадената през 1943 г. книга на американския икономист Стюарт Чейс "Откъде идват парите":

Стюарт Чейс

"...През 1925 г. Русия бе преживяла опустошителна война и насилствена вътрешна революция. Нейната валута бе унищожена от галопираща инфлацията. Зад граница тя имаше репутацията на страната с най-голeмия финансов риск и притежаваше много малко злато. Въпреки това, в края на първия петгодишен план през 1933 г., Русия бе инвестирала около 60 милиарда рубли в заводи, нови градове, водноелектрически централи, въоръжение, къщи, училища. Новите заводи стояха страшни и солидни. Без тях Русия никога не би могла да посрещне атаките на хитлеристките армии.

Откъде дойдоха парите?

През 1933 г. открито се пророкуваше, че Италия не може да нападне Етиопия. Нямаше кредит от чужбина и почти никакво злато. Усилието би я банкрутирало. Италия продължи напред, завладя Етиопия и се появи без финансов колапс.

Откъде дойдоха парите?

Хитлер пое Германия, която технически бе фалирала. Не бе изпълнила външните си задължения. Когато той предложи да изгради мощна армия заедно с всякакви грандиозни обществени проекти, в Лондон и Ню Йорк му се присмяха. Германия бе неплатежоспособна и цялата идея изглеждаше абсурдна. Народите на Европа, които след това бяха треперели под грохота на немските танкови дивизии, знаят, че Хитлер построи дори още по-ужасни неща, отколкото обещаваше.

Откъде дойдоха парите?

Когато Япония започна да размахва меча си в посока Индо-Китай и да предизвиква САЩ и Британската империя, мъдреците тогава казаха, че това е блъф. Дългите години на войната в Китай бяха изсушили японската икономика до кожа и кости. Тя беше фалирала и не можеше да поддържа истинска борба. Въпреки това Япония откри нова атака с опустошителна ярост и с военно оборудване от самолети, танкове, артилерия, кораби, което беше толкова добро, колкото и неочаквано.

Откъде дойдоха парите?

През 1939 г. Конгресът на Съединените щати отказа да похарчи 4 милиарда долара за магистрали, облагородяване, болници, товарни вагони, предвиждани от люто оспорвания законопроект за “кредитиране-разходване”. Смяташе се, че законопроектът би довел до разруха и национален фалит. След падането на Франция обаче, през 1940 г., Конгресът разпореди почти 300 милиарда щатски долара за въоръжение - седемдесет и пет пъти повече от сметката за предишния законопроект и голяма част от тази сума вече бе отишла за производството на танкове и оръдия. Не само че не бяхме разрушени, но националната ни жизненост никога не бе по-енергична…

Откъде дойдоха парите?

След войната Америка ще трябва да запази пълната си заетост, да управлява своите индустрии със значителен капацитет, да предостави жизненоважните неща за всички свои граждани и да помогне на чужди народи, които гладуват и не могат да платят за доставките. Ще има голямо обществено търсене за свят, изваден от хронични депресии.

Откъде ще дойдат парите?

От тези примери става ясно, че това, което една нация може да си позволи в периоди на криза, не зависи от пари, а от човешката сила и ресурси, с които разполага. Русия, Италия, Германия, Япония, Съединените щати, всички използваха пари в споменатите ситуации, но очевидно парите не бяха доминиращият фактор. Човешката сила и реалните ресурси бяха доминиращият фактор. И въпреки това, в други времена, когато кризата не е толкова остра, парите за необходимите задачи не могат да бъдат намерени. Безработица, несигурност, недостиг, влачене. Това е озадачаващ парадокс. В определени моменти една нация може да си позволи това, което в други не може. В определени моменти се страхуваме от национален фалит, а в други дори не мислим за това…”

Превод: Райчо Марков

Източник: billy blog