Официалният сайт на БТР: бтр.бг
Парите са данъчен кредит, обществен монопол – средство за организация на държавата.
Подобно на хормон, който се произвежда в мозъка ни, националната валута (парите) в държавата се произвежда от държавното управление.
Парите са необходимият "химически" дразнител, стартиращ и направляващ процеса, при който мисълта впряга ограничените природни ресурси и труд в съзидателно производство на реални блага (инфраструктура, стоки и услуги), като след това участват и в разпределението на тези блага. В края на този процес парите, също както хормона в тялото, изчезват от системата - изтеглят се обратно от държавата чрез данъците, а част от тях се утаяват като желани от хората спестявания (финансови активи). Това, което остава, са създадените РЕАЛНИ активи - сгради, мостове, тунели, магистрали, компютри, софтуерни програми, храна, здравни услуги, образование и много други неща. Като производител на паричния хормон, държавното управление определя също кой и до каква степен се възползва от произведените реални блага. Държавното управление се избира от всички нас.
Ако разгледаме България, ще забележим две неща:
1) Българският лев не се произвежда от българското държавно управление, тъй като сме го отдали на концесия на Европейската централна банка, намираща се във Франкфурт, Германия;
2) Процесът на градивно производство в България е анемичен, затова пък шепа хора притежават повече реални и финансови активи, отколкото всички останали български граждани.
***
Откъс от издадената през 1943 г. книга на американския икономист Стюарт Чейс "Откъде идват парите":
 |
Стюарт Чейс |
"...През 1925 г. Русия бе преживяла опустошителна война и насилствена вътрешна революция. Нейната валута бе унищожена от галопираща инфлацията. Зад граница тя имаше репутацията на страната с най-голeмия финансов риск и притежаваше много малко злато. Въпреки това, в края на първия петгодишен план през 1933 г., Русия бе инвестирала около 60 милиарда рубли в заводи, нови градове, водноелектрически централи, въоръжение, къщи, училища. Новите заводи стояха страшни и солидни. Без тях Русия никога не би могла да посрещне атаките на хитлеристките армии.
Откъде дойдоха парите?
През 1933 г. открито се пророкуваше, че Италия не може да нападне Етиопия. Нямаше кредит от чужбина и почти никакво злато. Усилието би я банкрутирало. Италия продължи напред, завладя Етиопия и се появи без финансов колапс.
Откъде дойдоха парите?
Хитлер пое Германия, която технически бе фалирала. Не бе изпълнила външните си задължения. Когато той предложи да изгради мощна армия заедно с всякакви грандиозни обществени проекти, в Лондон и Ню Йорк му се присмяха. Германия бе неплатежоспособна и цялата идея изглеждаше абсурдна. Народите на Европа, които след това бяха треперели под грохота на немските танкови дивизии, знаят, че Хитлер построи дори още по-ужасни неща, отколкото обещаваше.
Откъде дойдоха парите?
Когато Япония започна да размахва меча си в посока Индо-Китай и да предизвиква САЩ и Британската империя, мъдреците тогава казаха, че това е блъф. Дългите години на войната в Китай бяха изсушили японската икономика до кожа и кости. Тя беше фалирала и не можеше да поддържа истинска борба. Въпреки това Япония откри нова атака с опустошителна ярост и с военно оборудване от самолети, танкове, артилерия, кораби, което беше толкова добро, колкото и неочаквано.
Откъде дойдоха парите?
През 1939 г. Конгресът на Съединените щати отказа да похарчи 4 милиарда долара за магистрали, облагородяване, болници, товарни вагони, предвиждани от люто оспорвания законопроект за “кредитиране-разходване”. Смяташе се, че законопроектът би довел до разруха и национален фалит. След падането на Франция обаче, през 1940 г., Конгресът разпореди почти 300 милиарда щатски долара за въоръжение - седемдесет и пет пъти повече от сметката за предишния законопроект и голяма част от тази сума вече бе отишла за производството на танкове и оръдия. Не само че не бяхме разрушени, но националната ни жизненост никога не бе по-енергична…
Откъде дойдоха парите?
След войната Америка ще трябва да запази пълната си заетост, да управлява своите индустрии със значителен капацитет, да предостави жизненоважните неща за всички свои граждани и да помогне на чужди народи, които гладуват и не могат да платят за доставките. Ще има голямо обществено търсене за свят, изваден от хронични депресии.
Откъде ще дойдат парите?
От тези примери става ясно, че това, което една нация може да си позволи в периоди на криза, не зависи от пари, а от човешката сила и ресурси, с които разполага. Русия, Италия, Германия, Япония, Съединените щати, всички използваха пари в споменатите ситуации, но очевидно парите не бяха доминиращият фактор. Човешката сила и реалните ресурси бяха доминиращият фактор. И въпреки това, в други времена, когато кризата не е толкова остра, парите за необходимите задачи не могат да бъдат намерени. Безработица, несигурност, недостиг, влачене. Това е озадачаващ парадокс. В определени моменти една нация може да си позволи това, което в други не може. В определени моменти се страхуваме от национален фалит, а в други дори не мислим за това…”
Превод: Райчо Марков
Източник: billy blog
Няма коментари:
Публикуване на коментар