През ноември миналата година, след
като се срещна с българския премиер Бойко Борисов в Брюксел, председателят на Европейската
комисия Жан-Клод Юнкер изрази подкрепата си за потенциален 20-и член на Евро
клуба. "Трябва да кажа направо, че
България е готова". На хартия, по ортодоксални икономически критерии
България изглежда страхотно. Преди три месеца съотношението на дълга към БВП на
България възлезе на 24,8%, което е по-малко от половината от необходимите
критерии. Обратно, средният държавен дълг в ЕС възлиза на около 90%. Борисов,
част от европейското десноцентристко семейство, включващо Юнкер, заяви, че
неговото правителство скоро ще кандидатства за присъединяване към Механизма на
обменните курсове на ЕС (ERM II) - задължителната двугодишна чакалня за влизане в еврозоната. Преди няколко дни българският финансов министър Владислав Горанов
каза пред група журналисти в София, че страната "най-вероятно ще кандидатства през първия семестър."
Бутането към еврото идва, когато България пое шестмесечното председателство на Съвета на ЕС.
Правителството
очаква знаци от страна на ЕЦБ и други лидери на ЕС, че молбата ще бъде приета.
Горанов заяви, че правителството ще кандидатства, дори ако такива знаци не са
дошли. "Нуждаем се от определена посока към това, което трябва да
направим, за да се присъединим към този клуб. Не мислим, че има достатъчно аргументи,
за да останем настрана." България е четвъртата най-бързо развиваща се
икономика на ЕС, но е и най-бедната и най-корумпирана. Има много скептици по
отношение на 20-ия член на Евро клуба. Германските политици са резервирани.
Гръцкият опит не е забравен. Показателите на тази страна също изпълняваха
критериите от Маастрихт, когато тя се присъедини към еврото през 2001 г. По
ирония на съдбата истинските финансови данни на Гърция бяха маскирани с помощта
на германски банкери.
България се присъедини към ЕС през 2007
г. Нейната валута, левът, е фиксирана към еврото от 1997 г. насам. Поради това
Горанов посочи, че България вече е "силно
зависима от политиката на ЕЦБ" и че чрез присъединяването си към ERM
II няма да има "допълнителен риск за
еврозоната". Финансовият министър е прав. България е без паричен суверенитет от
20 години, откакто наложи паричния съвет, като мисията е да не позволява на
лева да плава свободно според търсенето. Горанов каза: "Не бихме искали да сме свидетели на същото положение, както при
Шенген, където са изпълнени всички формални критерии, но не ни позволяват
никакви допълнителни инструменти за интеграция в ЕС".
Северната й съседка Румъния е третирана
по същия начин по отношение на Шенген. Горанов заяви, че молбата за присъединяване
към ERM II ще задължи институциите на ЕС да определят ясни цели, които България
да постигне. "Приемаме всички
критики и аргументи, доколкото те са честни", каза той.
След като вече сте запознати с горното,
разгледайте едно от основните правила в Договора от Маастрихт. Член 104:
Овърдрафт
или всякакъв друг
вид кредит от
Европейската централна банка (ЕЦБ) или от централните банки на държавите-членки
в полза на институции или органи на Общността, централни правителства,
регионални, местни или други публични органи, други публичноправни субекти или
публични предприятия на държавите-членки се забранява, както и директната
покупка от тях от ЕЦБ или от националните централни банки на дългови
инструменти. Член 104а: Всяка мярка, която не се основава на пруденциални
съображения, установяваща привилегирован достъп на институции или органи на
Общността, централни правителства, регионални, местни или други публични
органи, други публичноправни субекти или публични предприятия на
държавите-членки до финансови институции, е забранена.
Това е най-отровното неолиберално правило
в рамките на договора, както и факта, че държавите-членки трябва да гарантират
депозитите в евро, което те не могат да направят, без да увеличат дълга и
дефицита си (противно на наложените от Маастрихт съотношения). Това е рецепта
за голямо нарастване на частния дълг и драматични отрицателни шокове в
търсенето, когато нивата на частния дълг неизбежно спаднат, което значително
намалява пространството и ефективността на антицикличната фискална политика,
като същевременно ограничава възможността за реакцията на държавите-членки
относно външния платежен баланс. На обикновен английски - страните нетни вносители стават васали на нетните износители. Колкото е по-голямо влиянието ви
в рамките на Съюза, толкова по-малко трябва да се съобразявате с правилата. Два
примера ще са достатъчни. Германия често управлява излишъци по текущата сметка,
далеч над маастрихтските норми. Франция често води фискални дефицити над
нормите. Те никога не са били предупреждавани или наказани за това. Обратното е
вярно за Периферията.
Какво могат да очакват българите от
единната валута? По-малко суверенитет, по-малко самоопределение и по-малко демокрация.
Те ще открият диктатурата на частните надценки и наднационалните изпълнителни
органи. По време на бум фаза нещата ще изглеждат страхотно. Фазата на срива обаче
ще бъде по-сурова, отколкото трябва, а страните с външнотърговски излишък ще
изискват концесии.
С еврото българското правителство трябва да преследва неортодоксални пътища по
отношение на публичните финанси. Мозлър-облигации, наречени на името на
икономиста Уорън Мозлер, са един пример.
Мозлър-облигациите са направени така, че
да бъдат достатъчно привлекателни за частните инвеститори и да гарантират
финансирането на правителството при много ниски лихвени проценти. Те са
идентични със съществуващите общински облигации, с едно изключение. "Клаузата по подразбиране” за
облигациите се заменя със следното изявление: "В случай на неплащане, главницата и лихвата, която продължава да
се натрупва, [облигацията] може да се използва за плащане на данъци към
държавата."
В случай на неплащане инвеститорите не са
зависими от плащания от правителството за погасяване на задълженията - вместо
това те се компенсират от намаляване на данъчните си плащания към държавата.
Mозлър-облигациите функционират като лихвоносни държавни данъчни кредити.
Елиминирането на риска от изпадане в несъстоятелност значително намалява
лихвените проценти. Те могат да бъдат използвани за незабавно финансиране на
плащания на лихви и главници по съществуващ дълг. Банките и други инвеститори
ще се състезават за Moзлър-облигациите, като по този начин ще намаляват лихвения
процент за България. Правителството може да издава Мозлър-облигации при ниски
лихвени проценти и да финансира публичните предприятоя със същата доходност. Moзлър-облигациите обаче не са заместител на
паричния суверенитет, но те са най-умната схема за финансиране на
правителства, които не издават националната си валута при плаващ курс.
Единствената политическа организация в
страната с необходимата финансова проницателност е евроскептичната "България на труда и разума - БТР". Познавам основателя, Р. В. Марков, с него често
обсъждаме икономически и геополитически въпроси. Платформата на “БТР” се състои
от връщане на паричния суверенитет, програма за гарантирана заетост, намаляване
на данъчното бреме на труда и домакинствата, разширяване на
обществените услуги, национализация на природните ресурси и антикорупционно
законодателство.
Източник: SpliceToday.com
* Шербан Енаке (Serban V.C. Enache) е може би единственият запознат с ММТ румънски журналисти, пишещ за четеното от борците за социална справедливост американско онлайн издание "SpliceToday". Темите, за които Шербан пише са главно политика, икономика и финанси.
Превод: Райчо Марков
Няма коментари:
Публикуване на коментар