Новата икономическа парадигма в Манифеста на ПП “България на труда и разума" “Пътят напред”

През януари 1994 г. американският финансист Уорън Мозлър написва “Икономиката на меката валута” (Soft currency economics) - първия строен документ, който по-късно ще сложи началото на нова макроикономическа школа, известна сега като Модерна монетарна теория (ММТ). Мозлър достига до прозрението, че една суверенна държава, която издава и контролира националната си валута при ПЛАВАЩ курс на обмяна, никога не може да обяви фалит поради дълг, деноминиран в собствената си валута. Нещо повече, тя дори не се нуждае да издава дълг (държавни ценни книжа – ДЦК), не се нуждае от държавни заеми!

До откритието си Мозлър стига по чисто практически път в ежедневната си работа като управител на частен инвестиционен фонд, търгуващ главно с ДЦК на различни държави. По-късно през 2010 г. в книгата си “7-те смъртоносни невинни измами на икономическата политика”, в глава 2 той описва две сделки, от които печели за клиентите на фонда си над 250 млн. щатски долара. Едната сделка е с италиански дъжавни ценни книжа, а другата с японски. Мозлър прозира тогава, че нито Япония, чиито дълг е изцяло деноминиран в йени, нито Италия, чиито дълг пък е бил в италиански лири, не могат да обявят несъстоятелност, освен разбира се, ако сами не поискат да не платят. В същото време всички останали търговци на ДЦК били убедени, че фалитът и на двете държави е неизбежен, тъй като дългът им е бил огромен като процент от брутния им вътрешен продукт (БВП). Днес Япония все още не е фалирала, а държавният й дълг вече е около 240% от БВП!

Малко след като през 1995 г. публикува “Икономиката на меката валута”, Мозлър попада случайно в един интернет форум (ранните години на Интернет!) на двама академични професори по макроикономика – австралиеца Бил Мичъл и американеца Ранди Рей. Професорите виждат логиката в това, което на пръв поглед изглежда абсурдно – суверенната държава не се нуждае от заеми, а данъците не финансират държавните разходи. Рей и Мичъл започват да се ровят в историята на икономическата мисъл и откриват, че идеите на практика Мозлър имат дълбоки корени назад във времето, и че различни икономисти вече са писали по отделните ключови елементи на Модерната монетарна теория:

- Георг Фридрих Нап (Georg Friedrich Knapp) – Държавната теория за произхода на парите (1905 г.) - дава името на цяло течение в икономическата наука – Чартализъм, което твърди, че стойността на парите произтича от това, че те винаги се издават от институционализирана форма на държавната власт, а не са произлезли спонтанно при търговските размени, както се учи и до днес във всички университетски икономически департаменти;

- Алфред Мичел-Инес (Alfred Mitchell-Innes) – Кредитната теория за произхода на парите (1914 г.) Функцията на парите като средство за размяна е вторична. Парите възникват като дългово отношение – държавата, чрез данъците, поставя в дълг гражданите, които могат да се освободят от този дълг единствено чрез парите на същата тази държава.

- Аба Лърнър (Abba P. Lerner - 1937 г.)  – Функционалните финанси, според които постигането на определен държавен бюджет (излишък или дефицит), само по себе си, не е цел за държавното управление, а само средство за постигането на икономически цели – например пълна заетост и ценова стабилност.

- Хаймън Мински (Hyman Minsky - 1980 г.) – обяснява произхода на финансовите кризи – липса на нужния държавен контрол при кредитирането от страна на търговските банки.

- Уин Годли – (Wynne Godley - 1990 г.) – Секторните баланси в икономиката, които показват, че в една държава винаги:

баланс на държавния сектор (правителството) + баланс на частния сектор = 0

Или с други думи казано дефицитът на държавния бюджет = на излишъка на бюджета на частния сектор до стотинка.

Тази година двамата ММТ професори Мичъл и Рей, заедно с проф. Уатс издадоха университетския учебник по макроикономика на съвременната парична система, който един ден ще се преподава във всички икономически департаменти по света. Голяма част от него преведох на български, още докато го пишеха, в моя блог тук.

Основни постулати в Модерната монетарна теория, която е двигателят на ПП БТР и Манифеста "Пътят напред"

Данъците не финансират държавните разходи!

В университетските курсове по макроикономика студентите никога не научават основни неща относно парите. Кой ги създава? Кой създава например доларите, йените, рублите, юаните и т.н.? Как парите влизат в икономиката така, че в един момент да ги имаме в джоба или банковата си сметка? Те не растат по дърветата, нито пък ги копаем от земята!

В първи курс в УНСС, когато следвах в специалността “Международни отношения” през далечната 1990 г., си спомням какво проф. Стоядин Савов ни учеше за това как държавата финансира разходите си. Той тогава каза, че, първо, държавата се финансира от данъците, които събира от фирмите и домакинствата; след това – ако данъците се окажат недостатъчни, тя взима държавни заеми, т.е. издава държавни ценни книжа (ДЦК); и само в краен случай, тъй като би предизивикало инфлация и е опасно, държавата печата пари. Това продължава да се преподава и днес във всички университети по света, дори и в най-престижните. То е напълно погешно!

Прост въпрос: Добре, държавата харчи от парите прибрани от гражданите чрез данъците. Откъде тогава гражданите преди това са се сдобили с тях?! Сигурно е, че те не са ги напечатали сами вкъщи, тъй като фалшифицирането на пари е строго наказуемо. В САЩ например “Сикрет сървиз”, освен да защитава президента, има и задължението да защитава и щатския долар.

Управлението (парламент, правителство) на една суверенна държава е монополният създател на националната валута (парите). Всички останали – домакинства, фирми, чужди държави – са ползватели на националната валута. Всеки път, когато държавното управление закупува стока и услуга или издава кредит, то вкарва пари в икономиката на държавата. За държавното управление няма финансови ограничения. То може винаги да създаде толкова национална валута, отколкото се нуждае, и може да закупи всичко, забележете обаче, КОЕТО СЕ ПРЕДЛАГА ЗА ПРОДАН В НАЦИОНАЛНАТА ВАЛУТА. Този факт не означава, че държавното управление би трябвало да създава пари в неограничени количества, тъй като съществува друго,  РЕАЛНО ограничение – природните ресурси, хора и технология, с които една суверенна държава разполага!

ММТ не може да превърне бедна на ресурси държава в супербогата, но ММТ дава знанието как наличните ресурси и хора на една суверенна държава винаги да бъдат оптимално впрегнати в полезно за обществото производство. Ако една държава например се намира в пустинята Сахара и при това няма и никакви природни ресурси под пясъците, то тя наистина няма да може сама и ще се нуждае от подкрепата на останалия свят. Всички знаем обаче, че България е една от най-богатите на ресурси страна в света, а българите сме умни и работливи.

Добре, суверенната държава е монополният издател на националната валута, в състояние е да закупи всичко, което се предлага за продан в тази валута и данъците не финансират държавните разходи. Възниква логичният въпрос:

Защо изобщо трябва да има данъци? Защо не ги премахнем, щом като държавата създава нужната й национална валута всеки път, когато трябва да закупи нещо?

Наложените от държавата данъци и строгият контрол за точното им и навременно погасяване под страх от наказание при неплащане създава постоянно търсене за националната валута, прави я ценна за гражданите. Всяка година те се нуждаят от националната валута, поне в такова количество, което е достатъчно за погасяването на дължимите данъци. Именно това дава стойност на националната валута. Прави я ценна и търсена, въпреки че зад нея няма обещание за плащане в злато или нещо друго при поискване. Тя е единственото нещо, посочено от държавата, с което можем да погасим данъчните си задължения. В САЩ например американските граждани могат да платят данъците си единствено с щатски долари, в Русия с рубли, в Китай с юани, Япония – йени и т.н. Ако руснак например се опита да плати данъците си в Русия с щатски долари, ще бъде върнат и ще му кажат първо да продаде доларите си за рубли и тогава да дойде отново. Данъците се погасяват не с чужди валути, не със злато или нещо друго, а единствено с издаваната от държавното управление национална валута.

Какво обаче се случва в България вече 22 години?

Дължимите към българската държава данъци се погасяват единствено с левовое, но(!!!) българското държавно управление само абдикира от монополната си позиция на създател на българския лев и през лятото на 1997 г. предостави това изключително важно за суверенитета ни право на Бундесбанк, когато чрез валутния борд фиксира лева за германската марка, а по-късно, когато бе създадено еврото, на Европейската централна банка (ЕЦБ)! Българските данъци, един вид, работят за създаване на допълнително търсене и стойност на еврото, тъй като валутният борд ни задължава да създаваме за иконоиката си само толкова левове, колкото евро успеем да придобием, било то с разпродажба на български реални активи и труд на безценица, било то чрез взимането на скъпо струващи ни държавни заеми. Всички знаем, че ръководството на ЕЦБ не се избира от никой европейски народ и не носи политическа отговорност пред никого. То се назначава от световната финансова Олигархия и издава еврото по начин, който облагодетелства нея, а не народите в еврозоната или България във валутния борд.

Но нека се върнем на данъците и изключително важната им за една суверенна държава роля. Видяхме вече, че те създават постоянно търсене за националната валута. Друга важна роля е да регулират инфлацията.

Когато плащаме данъците си на държавата, тя унищожава национална валута, т.е. изтегля пари от икономиката и по този начин държавното управление може да поддържа икономиката винаги при пълна заетост и капацитет, без да допуска нежелана от никого инфлация!

Например, ако икономиката вече работи при пълен капацитет, и ако тогава хората увеличат покупките на стоки и услуги, използвайки, освен текущия си доход, предишно натрупани спестявания или нови изтеглени кредити, тогава би настъпила инфлация поради прекомерно високо съвкупно търсене. Икономиката не би могла да отговори на по-голямото търсене с увеличаване на производството при текущи цени, тъй като вече работи на пълни обороти и няма свободни ресурси. В този момент държавата би трябвало да увеличи данъците, за да изтегли излишните пари от икономиката, предотвратявайки нежелана инфлация.

Друг пример: Икономиката отново работи при пълна заетост и капацитет. Ако в този момент държавата поиска да създаде национална валута и построи с нея някакъв голям инфраструктурен обществен проект, тя първо би трябвало да увеличи данъците, за да намали покупателната сила в частния сектор и по този начин да освободи нужните за обществения проект ресурси и човешки труд, които дотогава са били ангажирани от частния сектор. И всичко това ще се направи с цел да не се допусне инфлация, а не че на държавното управление трябват повече пари от данъци, за да ги вложи в обществения проект. Данъците не финансират държавните разходи! 

Данъците се използват и за недопускане на фрапиращо социално неравенство. Именно затова в Манифеста на ПП БТР е застъпено прогресивното данъчно облагане, като най-високите доходи в България ще бъдат пропорционално вързани с минималната работна заплата, плащана от постоянната държавна програма за гарантирана работа.

Данъците също могат да възпрат вредни за обществото или природата икономически дейности. Например, ако преценим, че трябва да обезсърчим тютюнопушенето, цигарите могат да се обложат допълнително с по-висок данък и тогава, ако постъпленията от този данък са много малки, би означавало, че сме постигнали целта си – по-малко хора са започнали да купуват цигари!

Като монополен създател на националната валута държавата първо харчи или издава кредити (така тя я вкарва в икономиката), а след това изтегля пари обратно от икономиката чрез данъците, или когато издаденият от нея кредит е погасен. За разлика от държавата домакинствата и фирмите са само ползватели на национална валута и поради това те първо трябва да се сдобият с нея по някакъв начин (изработен доход или заем), преди да могат да я харчат. 

Неолибералната идеология винаги говори за държавата като за домакинство или фирма и назидателно настоява държавата да бъде “отговорна”, да не харчи, да пести и да се стреми към постигане на бюджетни излишъци.

Нека видим обаче какво всъщност се случва в икономиката, когато държавата постига различни бюджетни резултати.

Когато тя създаде и изхарчи например 10 парични единици, купувайки стока или услуга, някой в частния сектор - продавачът на стоката или услугата - е  получил чист доход от 10 парични единици.

Ако държавата създаде и изхарчи 10, а след това, чрез данъците, изтегли от икономиката 5 парични единици, т.е. постигне бюджетен дефицит от -5, частният сектор, като цяло, е платил дължимите данъци и дори е успял да постигне излишък, успял е да спести 5 парични единици. Дефицитът на държавното управление (правителството) е ИЗЛИШЪКЪТ на частния сектор (всички домакинства и фирми)!

Какво би станало, ако правителството постигне бюджетен излишък от 5 парични единици? Например създало е и похарчило в икономиката 5, а след това е изтеглило обратно 10 с данъците?

Частният сектор се е оказал в дефицит и е загубил 5 парични единици от предишно натрупаните си спестявания – изкарал е 5, а е платил данъци 10. 5 -10 = -5 – дефицит.

Ето защо, когато чуете някой назидателно да споменава "безотговорната държава", която винаги трябва да спестява и постига бюджетни излишъци, знайте, че същият този все едно настоява частният сектор да обеднява и затъва в дефицити!

Парите са средство за организиране на държавата. Чрез тях тя прехвърля нужните за нормаланта й работа реални ресурси и труд от частния в обществения сектор. 

Ето пример как става всичко това:

Преди столетия англичаните завладели Гана в Африка и видели, че там имало много добри условия за отглеждане на кафе. Искали да накарат местното население да работи в кафеени плантации, без при това да ги насилва всеки ден с войската, превръщайки ги в роби. Местното население обаче нямало никакъв интрес да работи на плантациите на англичаните. Всеки си имал своята ежедневна работа, свързана с препитанието – лов, земеделие, отглеждане на децата и т.н.

Тогава англичаните създали нова валута “корона” и обявили на местните хора, че ако в края на всеки месец не им предоставят поне 10 корони, колибите им ще бъдат изгорени. Наложили данък “колиба”. Изведнъж всички местни в Гана станали безработни – нуждаели се да изкарват корони по някакъв начин, за да не загубят колибата си. Англичаните, разбира се, им предоставили тази възможност – корони могат да се изкарват чрез работа в кафеените плантации!

Целта на наложения данък “колиба” била да създае безработни хора, които след това да могат да бъдат назначени на работа в плантациите – това бил приоритетът на колонизаторите тогава. Но приоритетите на едно правителство, избрано и работещо за народа, са народните интереси и то би използвало данъците по съответния начин.

Определен размер данъци създава определено количество безработица. Какво би станало, ако на плантациите се явели повече работници, отколкото англичаните имали нужда? Биха ги върнали и биха изгорили колибите им в края на месеца ли?

НЕ! Или трябва да ги назначат на друга работа в “обществения сектор”, или ако не се нуждаят от техния труд, да намалят данъците!

Наличието на безработица в една суверенна държава означава само, че държавното управление, чрез данъците, е предизивикало повече безработни, отколкото се е нуждаело за обществения си сектор и решението на проблема е или увеличаване на държавните разходи, или намаляване на данъчното бреме, или някаква комбинация от двете.

Накрая искам да спомена за външната търговия.

Вече знаем, че държавното управление може да закупи без проблем всичко, което се предлага за продан в националната валута, тъй като то е монополистът, издаващ я. Държаното управление обаче не може да създава чужди валути, които се създават монополно от чуждите правителства.

Какво правим, когато трябва да закупим ресурси и стоки, които България, по обективни причини, не може сама да произведе? Банани и петрол нямаме например.

Трябва да развием индустрии, произвеждащи стоки и услуги, които представляват интерес и се търсят от чужди държави. Трябва да имаме достатъчно голям износ, който ще финансира нужния ни внос. Целта на тази игра е срещу възможно най-малко ресурси, нужни за износа ни, да успяваме да внасяме максимално много реални неща от чужбина. Постига се с износ на стоки и услуги с висока принадена стойност, което ще бъде и основен приоритет на държавната икономическа политика на ПП БТР. 

Износът е реален разход - изразходваме български ресурси и труд за производството на стоки и услиги, които ще бъдат ползвани от чужди народи. Вносът е реална придобивка за нас - употребяваме стоки и услуги, за които чуждите народи са изразходвали ресурсите и труда си. Но износът за нас е изключително важен, тъй като финансира нужния ни внос!

Райчо Марков, член на Националния изпълнителен съвет на ПП БТР