ПАРИ И БАНКОВО ДЕЛО ПО ММТ, част 2 или може ли Фед да банкрутира? Краткият отговор е НЕ. (от Eric Tymoigne)

Разбирането на тези прости, счетоводни концепции помага за по-доброто схващане и разбиране на работата на съвременната парична система. Затова реших да преведа този курс на икономиста от школата на Модерната монетарна теория (ММТ) - Eric Tymoigne.

Eric Tymoigne

Предишната публикация разгледа основната механика на балансовия отчет. Този пост започва да я прилага за Системата на Федералния резерв (Фед).

Балансов отчет на Системата на Федералния резерв

За целта на анализа балансовият отчет на Фед може да бъде представен така:

По-долу е показан реалният балансов отчет на Фед преди последната криза (взет от Board of Governors’ series H4.1, Factors Affecting Reserve Balances). Той сумира активите, пасивите и капитала на всичките 12 банки на Фед и ги консолидира (т.е. премахва всичко, което банките на Резерва си дължат помежду си). През януари 2005 г. главните активи са били държавни облигации (ДЦК) на стойност $178 милиарда.

Главните пасиви са били издадени банкноти (долари в брой) на Федералния резерв, т.е. щатски долари в брой (Federal Reserv Notes/FRN), държани извън трезорите на 12-те федерални резервни банки, възлизащи на $178 милиарда през януари 2005 г. Тази линия в балансовия отчет включва всички издадени доларови банкноти (FRNs), без значение кой ги притежава, което е различно от линия L1 в балансовия отчет по-горе. В действителност, за целта на анализа, икономистите обичат да измерват сумата на доларовите банкноти (FRNs) “в обращение”, т.е. банкнотите държани извън банките от системата на Федералния резерв, американското Министерство на финансите и частните, търговски банки (“банкнотите в банковите трезори”). Вторият пасив на Фед е далеч назад на стойност $31 милиарда.

Капиталът се състои главно от годишния нетен доход на Фед (линията на “излишъкa/“surplus”) и от акциите, които банките трябва да закупят, когато стават членки на Федералната резервна система (линията “платен капитал”/”capital paid in”). Тези акции не могат да се търгуват, не могат да бъдат използвани за обезпечаване на кредити или да бъдат дисконтирани, не предоставят право на глас и плащат годишен дивидент от 6% от нетния доход.

Всеки остатък от нетния доход се трансферира към американското министерство на финансите и финансовият министър може да използва фондовете само за две неща: да увеличи златните запаси на финансовото министерство  или да намали дължимата сума на издадените ДЦК (т. нар. “държавен дълг”) (за повече подробности виж

Section 7 of Federal Reserve Act).

Четири важни неща

1. Федералните резервни банкноти (т.е. доларовите банкноти) са пасив на Фед.

Веднага се забелязва, че централната банка не притежава долари или банкова сметка в щатски долари, т.е. в страната на активите не съществуват домашни, монетарни инструменти освен малко валута, издадена от Министерството на финансите/Treasury currency(United States notes) и малко монети (Фед купува всички нови монети по номинал от монетния двор на САЩ/министерството на финансите и ги освобождава според нуждите; за министерството на финансите Фед играе ролята на търговец на едро за монетите му). Сметката на златните сертификати/Gold certificate account (първата редица в частта на активите) са само електронни данни, записващи съхраняването на част от златните запаси, притежавани от американското министерство на финансите (Фед не притежава злато/The fed does not own any gold).

Фед притежава някои чуждестранни монетарни инструменти (SDR – special drawing rights/ сметки със специални права за теглене – такава сметка има например МВФ, сметки са чуждестранни централни банки, чужда валута).

Това, което американското население счита за “пари”, банкнотите на Фед (FRNs), т.е. зелените, хартиени долари, се записва като пасив в балансовия отчет на Фед. Тези банкноти са специфичен финансов инструмент, издаден от Фед и Фед е длъжник на притежателя на доларите. По-късно ше изследваме какво се дължи, но важното да се разбере в момента е, че ние, хората, считаме за пари това, което е дълг на Фед.

2. Фед не изкарва никакви пари в щатски долари.

Когато Фед получи чист доход в щатски долари, той не получава никакви пари/паричен поток, т.е. страната на активите му не се увеличава. Това, което нараства е нетното богатство. Как това се случва? Да предположим, че банка поиска аванс от фондове на стойност $100, които са платими обратно на следващия ден с лихва от 10%. (Триъгалникът в долната Т-сметка е знакът делта, означаващ промяна на това което следва зад него)

Следното е записано днес:

Фед просто вписва данните от двете страни на балансовия си отчет, веднъж, за да запише кредитирането на резервните баланси и веднъж, за да запише, че сега Фед е кредитор на частната банка като има вземане към нея (записа на заповед/“promissory note”)

На следващия ден банката трябва да плати обратно $100 и допълнително $10. Пълното изплащане на главницата (дължимата сума) води до:

Какво става с плащането на $10? То води до допълнително спадане на резервните баланси, а неутрализиращата операция е нарастване на нетното богатство при Фед (и разбира се спадане на нетното богатство на частната банка).

Обикновено двете Т-сметки се консолидират в една:

Готово! Фед записа нарастване на дохода!

Как го трансферира към министерството на финансите? Лесно! Служител във Фед написа следното с компютърните клавиши:

Трансферът на фондове между сметките е само за следене на резултата, променяйки сумите, записани в страната на пасивите. Банката загуби 10 точки, министерството на финансите спечели 10 точки.

3. Фед не отдава на заем резерви и не разчита за това на данъкоплатците

Ако се върнем обратно към официалния балансов отчет на Фед, ще забележим линия “loan”/“заем” в страната на активите и ние често чуваме и четем, дори и в документите на Фед, че Фед отдава на заем резерви на търговските банки. Също ще забележим, че в балансовия отчет на Фед, който аз направих, няма линия “заем”, а вместо това има “A2: Domestic private banks’ promissory notes/записи на заповед на домашните, частни, търговски банки.

В тези публикации, когато анализирам банките (частни или централната) и операциите им, няма да използвам думите “заем”, “заемодател”, “заемополучател”, “отдаване на заем”, “вземане на заем”. Банките не отдават заеми и клиентите не взимат заеми от банките. За описване на това, което става в банковите операции, са по-подходящи думи като “аванс”, “кредитор”, “длъжник”.

Думите “давам на заем (и съответно “взимам заем”) в действителност са погрешни и могат да объркат, и наистина объркват, хората относно това, което банките вършат. “Давам на заем” означава, че даваш един актив временно: “Давам ти на заем колата си за няколко дни” се представя по следния начин в смисъл на балансовия отчет:

Съответно, ако някой отиде при бореца-лихвар, за да задоволи комарджийския си навик и вземе $1000 на заем в брой, тогава балансовият отчет на бореца-лихвар се променя така:

Лихварят губи пари в брой временно – той дава на заем кеш – и ако комарджията не плати обратно, бързо и с голяма лихва, борецът идва с бейзболна бухалка и му троши краката (или по-лошо!).

“Заемам” в действителност не е правилният глагол за обясняване на това, което върши Фед, тъй като резервните баланси и доларовите банкноти не са актив на Фед, а негов пасив. Както е показано в точка 2, когато Фед предоставя резервни баланси на банка, Фед дава на банката своя собствен запис на заповед/promissory note (резервни баланси), а банката дава на Фед собствения си запис на заповед. Това, което Фед прави, е размяна на записи на заповед с банките. Това е един от начините за банките да получат резервни баланси. Банките също биха могли да продадат нещо на Фед, както ще видим по-късно. Ще видим и защо банките са толкова заитересовани от записите на заповед на Фед. Ето какво представлява един запис на заповед на банка:

В този правен документ (и други приложени към него), търговската банка признава че е в дълг спрямо Фед, защото Фед е предоставил аванс от фондове (кредитирал е резервната сметка на търговската банка). Сега банката обещава да спазва условията на договора (които описват подробно срока и начина на изплащане, лихвата, изискванията за обезпечаване, какво става в случай на изпадане в неплатежеспсобност и т.н.). Фед пази копие от този документ в касата си, той е актив за Фед (линия A2 в нашия балансов отчет), защото банката е направила легално обещание към Фед, така че Фед може да принуди банката да спазва обещанието си.

Главното тук е, че когато Фед предоставя фондове на банките, Фед не се отказва от нещо, което първоначално е трябвало да придобие. Фед не използва “парите на данъкоплатците” (или чиито и да са други пари), както често чувахме по време на финансовата криза от 2008 г. (особено когато на много финансови инститиции трябваше да бъдат направени големи, спешни аванси). Когато Фед предоставя/авансира фондове на банки, той просто кредитира сметките на банките написвайки сумите с компютърните клавиши. Както по-късно ще видим, същата логика е валидна и за частните, търговски банки.

4. Банките не могат да направят нищо с резервните баланси, освен ако не търгуват с някой друг, който притежава резервна сметка при Фед.

Сигурно сте забелязали, че никой от населението на САЩ не притежава банкова сметка при Фед. Единствено домашните търговски банки, чуждите централни банки и други специфични институции (като МВФ и някои други, спонсорирани от правителството организации) имат сметка при Фед. Когато банките ползват сметките си при Фед (т. нар. “резервни баланси”), за да направят или получат плащане, единствените други институции, които могат да получат фондовете (или да направят плащане към банките) са тези, които също имат сметка при Фед. Търговските банки не могат да използват резервните си баланси, за да купят нещо от някоя икономическа единица, която няма сметка при Фед, защото фондовете не могат да бъдат трансферирани. По същия начин ние с вас не можем да направим електронно плащане на човек, който няма банкова сметка.

Ето какво се случва, когато банките изхарчват $100 от резервните си баланси:

Сега тази Т-сметка е непълна, тъй като липсват неутрализиращите операции. Какви са възможностите? По-долу са три от тях:

1. Банките искат доларови банкноти (FRNs), за да ги имат в касите си.

2. Банките уреждат данъчни задължения (техни собствени или на някой от американското население)

3. Банките участват в оферирането на финансови инстументи на правителствено спонсорирани институции/GSE securities

Може да помислите за други начини на трансфер на $100 в страната на пасивите на Фед. Отново, Фед всъщност следи резултатите трансферирайки фондове между притежателите на сметки и съхранява “тефтера”.

Главното тук е да се разбере, че банките не могат да купят нищо с резервни баланси от някой в домашната икономика, освен помежду си или от друг притежател на сметка при Фед. Банките, като цяло, не могат да използват резервни баланси за придобиването на финансови инструменти, издаени от частния сектор или за стоки и услуги. Повече резерви не дават на банките по-голяма покупателна способност в домашната икономика за купуване на съществуващи облигации, акции, къщи и т.н.

Ако банките биха искали да купят нещо от някого от домашната икономика с доларите на Фед, те първо би трябвало да получат повече банкноти в брой за касите си (случай 1 по-горе). Ще видим, че банките не оперират по този начин при правенето на плащания, нито пък издават кредити в кеш (те не са борците-лихвари от точка 2 по-горе).

Може ли Фед да банкрутира?

Не. Фед не може “да свърши доларите”, защото той е издателят на долара (отново, той не отдава на заем някакъв ограничен актив, който притежава). Фед би могъл да има отрицателно нетно богатство и пак да е в състояние да оперира нормално и да посреща всички искания на кредиторите си.

Основната роля на нетното богатство в частния балансов отчет е да защити кредиторите (притежателите на пасивите). Вземете примера с къщата от първия блог. Къщата бе финансирана с $80 хиляди, получени от банка и $20 хиляди платени в брой. Ако получилият ипотечния кредит се окаже в неплатежеспособност, банката може да вземе къщата и да я продаде. С нетно богатство от $20 хиляди, пазарната цена на къщата може да спадне с 20% преди банката да се окаже на загуба и да не е в състояние да си върне авансираните фондове от издадения ипотечен кредит. Ако сумата на платените пари в брой от страна на получателя на ипотечния кредит е била 0 (а ипотечният кредит $100 хиляди), когато банката вземе къщата обратно поради неплатежеспособност на клиента, тя няма никакъв финансов буфер, който да я предпазва от спад в цените на недвижимото имущество.

За Фед това, финансово, е без значение (въпреки, че политически би могло да навъси нечии вежди в Конгреса). Фед може да посрещне всички плащания, дължими в щатски долари по всяко време, независимо от големината им.

Това е за днес! Ще използваме повече от това в следващите блогове, за да изследваме как работи монетарната политика. Следващият блог ще продължи с изследването на централната банка като се фокусираме върху “паричната база”.

Източник: New Economic Perspectives

Превод: Райчо Марков

ЧАСТ 3