Планът на ДПЗЦС за възраждане на българската държавност

(Забележка: Планът очертава основните направления, без които България не може да продължи напред. Някои от по-дребните детайли все още не са в завършен вид и могат да претърпят промени, съкращения или допълнения.)

Целта на програмата е подобряването стандарта на живот на всички българи, живеещи на територията на страната, чрез постигането на пълна заетост при реално общо производство, нужно за основните материални и духовни човешки потребности.

За постигането на тази цел са използвани принципите на теорията на свободните национални валути, известна в света като модерна монетарна теория (ММТ), която единствена правилно описва функционирането на съвременните парични системи на независими национални фиатни валути при свободен международен курс на обмяна.

Политическите възгледи, приложени при изработването на ME-ММТ програмата за действие в България, са изразени най-точно със следната мисъл на американския икономист и предприемач Уорън Мозлър:

"Трудът, разглеждан през призмата на простата теория на игрите, не е честна игра, и ако не е подкрепян по някакъв начин, реалните заплати ще останат на много ниски нива. Това е така, защото хората трябва да "работят за да ядат", докато бизнесът назначава само, когато може да направи желаната възвръщаемост от инвестициите.

Според мен приляга на обществото да осигури на хората, които в действителност работят, за да се издържат произвеждайки реални стоки и услуги потребявани от болшинството, високо ниво на образование, здравеопазване и други такива обществени услуги, както и да бъдат добре нахранени, обезпечени с жилища и облечени на нива, правещи ги горди членове на това общество."

Макроикономическите трудове, написани от г-н Мозлър са известни най-общо под наименованието “Mosler Economics”, откъдето идва и името на цялата философия МЕ-ММТ, описана по достъпен начин в "7 -те Смъртоносни Невинни Измами на Икономическата Политика" .

I. България напуска незабавно паричната система на валутен борд и въвежда независим фиатен лев при свободно плаващ международен валутен курс. Българското правителство става монополен издател на българския лев.

II. Промени в българската банкова система, БНБ и Министерството на финансите. Създаване на правителаствена агенция за гарантиране на депозитите.

1. Българските търговски банки в действителност са смесени държавно-частни сдружения, създадени да служат на обществените интереси при поддържането на разплащателната система на страната и да издават кредити, базирани на оценката на кредитния риск. Подпомагането на такъв вид постоянно и стабилно кредитиране изисква извор на финансиране, което не е зависимо от пазара. Ето защо повечето банкови системи, най-общо, включват някакъв вид правителствено гарантиране на депозитите, както и подкрепа чрез финансиране от централната банка на търговските банки с добри финансови показатели и/или затварянето на тези в лошо финансово състояние.

Финансирането на търговските банки не може да бъде надеждно гарантирано при паричната система на златния стандарт или при режим на фиксиран валутен курс, какъвто е валутния борд. В действителност, режимът на фиксирания валутен курс поначало работи при постоянно ограничение на предлагането на конвертируема валута (която задължително се обменя в злато или друга чужда валута при фиксиран курс). Банките са задължени да поддържат резерви от конвертируема валута, за да са в състояние да отговорят на искането на депозиторите да я изтеглят във всеки един момент. Доверието е ключово за работата на банките при златен стандарт или фиксиран валутен курс. Няма банка, която да оперира с 100% резерви. Те са зависими от депозиторите да не се паникьосат и да започнат да обръщат националната валута в конвертируема.

Тъй като банкирането задоволява обществените нужди от наличието на разплащателна система и финансирането на кредити, издадени на базата на кредитния анализ, трябва да бъдат въведени допълнителни мерки и ограничения:

а) Банките се задължават единствено да издават кредити в български лева директно на кредитоискателите и след това да обслужват и запазят тези кредити на собствените си балансови отчети. По-нататъшното продаване на кредитите или на други финансови активи не допринася с нищо за обществените интереси, а само кара правителството да изразходва реални ресурси при регулирането и наблюдаването на тези дейности. Последиците от провала на едно неадекватно регулиране и наблюдение на тези дейности на вторичния пазар са жестоки. Поради тази причина (липса на какъвто и да е принос за обществените интереси и геометрично нарастващите разходи за регулирането и евентуални пропуски в регулирането, потенциално водещи до трагични социални последици), на банките трябва да бъде забранено да участват във всякакви дейности на вторичния пазар. Аргументът, че тези области биха били печеливши за банките, не е повод за създаването на правителствено спонсорирани предприятия в тях.

б) Всички кредити, издадени от българските тъговски банки са обвързани единствено с основния краткосрочен лихвен процент за страната, определян и поддържан от БНБ. На българските търговски банки се забранява да сключват всякакви договори на базата на LIBOR (London Interbank Offered Rate). LIBOR е лхвен процент, който се определя в чужда страна (Великобритания), с голям субективен компонент, който не е зависещ от българското правителство.

в) Банките нямат право на никакви странични дейности, притежавайки други юридически лица. Няма обществен интерес, който да е обслужван от позволяването на банките да държат активи "извън балансовата си книга".

г) Банките нямат право да приемат финансови активи като гаранция за обезпечаването на издаваните от тях кредити. Подпомагането на финансовото спекулиране не допринася с нищо за обществените интереси.

д) Българските банки нямат право да издават кредити зад граница и в чужда валута. Обществените интереси не са обслужвани по никакъв начин от позволяването на българските банки да издават кредити за чуждестранни интереси.

е) Банките нямат правото да купуват (или продават) застраховка срещу риск от евентуално изпадане в неплатежеспособност. Банкирането, като държавно-частно предприемачество, задоволява обществените интереси и нужди като позволява на частния сектор да оценява риска при кредитирането вместо алтернативата, тази дейност да се осъществява от държавния сектор чрез държавни банки. Ако вместо това банка се нуждае от застраховка срещу риск от неплатежеспособност, тя прехвърля оценката на кредитния риск на трета страна, което противоречи на обществените нужди от днешната публично-частна банкова система.

ж) Банките нямат право да купуват и продават за собствена сметка никакви инвестиционни инструменти или да участват в други печеливши дейности, освен основната си кредитна дейност. Ако публичният, държавен сектор иска да рискува извън банкирането поради някаква предполагаема обществена нужда, това би могло да се осъществи по други канали.

з) Забранява се оценката на банковите активи да се осъществява според текущи пазарни стойности (mark to market). В действителност, ако съществува валиден аргумент за оценката на конкретен банков актив в текущи пазарни стойности, това най-вероятно означава, че този актив не бива да е законно допустим банков актив на първо място. Ценността на банкирането за обществото е да улеснява кредитирането базирано на кредитния анализ, вместо това базирано на оценката на пазара. А съпътсващото осигуряване на застрахованото от правителството финансиране позволява тези кредити да бъдат държани до падежа им, без проблеми в ликвидността, в името на същото това обществено благо. Ето защо оценка според текуща пазарна стойност, вместо оценка чрез кредитен анализ, не служи на обществените интереси, а ги лишава от стабилна платформа за заемоотдаване.

2. Създава се правителствена агенция за гарантиране на депозитите (ПАГД)

а) ПАГД гарантира всички депозити в български лева независимо от големината им.

б) Облагането на банките с данъци не се осъществява с цел възстановяването на загубени фондове в резултат на банков провал. ПАГД се финансира изцяло от българското Министерство на финансите. Данъците върху платежеспособни банки не трябва да произтичат от нуждите за финансиране на ПАГД. Данъчното облагане на банките има последици, които могат да помогнат или накърнят на по-значимата роля, която правителството играе чрез участието си в банковата система за благото на обществените интереси. Това включва поддържането на жизнена разплащателна система и кредитиране, базирано на кредитния анализ. Всеки данък, с който се облагат банките, трябва изцяло да бъде обмислен, отговаряйки първо на на въпроса как той служи или не на обществените интереси. (Настоящата програма предвижда в България наличието на един-единствен данък - Виж. точка III.)



в) ПАГД върши работата си без никаква зависимост и съдействие от страна на Министерството на финансите (като само изключим финансирането на разходите на ПАГД). Агенцията е отговорна за взимането под контрол на всяка банка, считана за неплатежеспособна, и след това или продава банката или нейните активи, или я реорганизира, или предприема някое друго подобно действие, служещо в полза на общественото благо, произтичащо от правителственото участие в банковата система.

3. БНБ – пряко отговорна пред Народното събрание и българското правителството:

а) БНБ поддържа постоянен основен лихвен процент равен на нула. Това намалява напрежението върхо общото производство, в това число и върху инвестирането, идващо от цената на разходите и по този начин помага за стабилизиране на цените. Политиката на нулева основна лихва също намалява дохода от рентата, което е насърчаващо за по-голямото трудово участие и увеличаване на реалното общо производство. Допълнително, тъй като неправителствените сектори са нетни спестители на финансови активи, тази политика (на основна краткосрочна лихва = 0) вреди повече на спестителите, отколкото помага на кредитополучателите, така че би била уместна една фискална настройка, като намаляване на данъците и/или увеличаване на правителствените разходи, за да се поддържат общото производство и заетост.

б) БНБ издава кредити към банките – членки (които имат резервна сметка при БНБ) без да е необходимо обезпечение на кредитите и в неограничени количества при нулева лихва. Банковите активи вече са напълно регулирани от ПАГД. Задължение на регулаторите е да гарантират, че всички депозити, застраховани от ПАГД, са сигурни и няма риск от загуба на "парите на данъкоплатците", по-голяма, отколкото е наличният банков капитал. Така ПАГД вече е опредилила, че фондове, кредитирани от БНБ към банка, могат да бъдат инвестирани само в "законни" активи и банката има адекватен капитал, както е изискано от закона. Няма място за "неправилно използване" на финансирането от БНБ, тъй като банките вече могат да получат, на практика, неограничено финансиране от застрахованите от ПАГД депозити.

4. Българското Министерство на финансите

а) Спира завинаги издаването на дълг (държавни облигации). Вместо това, всички дефицитни разходи се натрупват като допълнителни резервни баланси при БНБ. Няма обществен интерес, който да е обслужван от издаването на държавни облигации при фиатна валута и свободно плаващ международен курс. Издаването на държавни облигации служи само за поддръжката на времевата структура на лихвените стойности при нива, по-високи, отколкото те биха били иначе. И, тъй като по-дългосрочните лихви се отнасят за инвестициите, по-високите дългосрочни лихви само служат за вредното изопачаване на ценовата структура на всички стоки и услуги.

б) Министерството на финансите няма право да купува финансови активи. Това трябва да се прави само от БНБ. Когато министерството на финансите купува финансови активи вместо БНБ, всичко, което би се променило, е реакцията на политици, икономисти и медии, тъй като те погрешно биха тълкували купуването на финансови активи от страна на Министерството на финансите като правителствено "дефицитно харчене", ограничаващо други фискални възможности.

III. Българската данъчна система

При паричната система на фиатен лев и плаващ валутен курс, където българското правителство е монополният издател на лева, данъците вече играят съвсем друга роля. Те създават постоянно търсене за лева, позволяващо на правителството да осигури нужните за нормалната си дейност стоки и услуги от частния сектор, и контролират покупателната способност на населението, т.е. инфлацията.

Всички досега съществуващи преки и косвени държавни данъци и такси в България се премахват, като единствено остава само данъкът върху недвижимото имущество. Големината на данъка за скромно едностайно жилище е около 25% от минималната заплата за страната, а по-големи и луксозни имущества са обект на по-голяма процентна ставка, която ще се определи от Народното събрание.

Допълнителни данъци и такси могат да бъдат въвеждани и отменяни от Народното събрание с цел опазването на околната среда или поддържането на политически желана социална справедливост. 

IV. Създаване на постоянна правителствена програма за гарантирана, преходна заетост (правителството като работодател от последна инстанция), осигуряваща преходна работа на пълен работен ден за всеки желаещ и годен, с всички необходими социални и здравни осигуровки (платен отпуск, болнични и здравни услуги) за участника в програмата и зависимите от него.

Като начало заплатата по програмата ще възлиза на 500 лв/месец, което в бъдеще може да се промени в зависимост от условията на българската икономика и желанието на избирателите. Личното ми разбиране е, че всеки, работещ на пълен работен ден заслужава да има покупателната способност, задоволяваща всички основни жизнени човешки нужди.

Програмата е финансирана централно от българското правителство, но конкретното изпълнение и назначаване по нея се осъществява на местно ниво. Професор Павлина Чернева, наш сънародник, е един от водещите световни икономисти с практически опит в тази област, чиито съвети ще бъдат използвани при конкретното осъществяване на програмата.

Програмата е автоматичен макроикономически стабилизатор за българската икономика и броят на участниците в нея ще се увеличава и намалява в зависимост от бизнес цикъла на икономиката. Държавната заплата по програмата, заедно с пакета от социални придобивки, автоматично се превръщат в минималната за България работна заплата, поставяща естествен под за икономиката и стабилност на всички останали цени. Предлаганата по програмата работа е преходна, тъй като улеснява прехода от състояние “без работа” към назначаване в частния сектор. Доказано е, че частният сектор предпочита да назначава хора, които вече работят, вместо безработни за дълги периоди от време, загубили нормални трудови навици и умения.

За частния сектор би било достатъчно само да увеличи със стотинки на час офертата си за работната заплата, за да може успешно да привлече работници и служители от държавната програма, когато има нужда от разширяване на частния бизнес. В този момент държавната програма не участва в по-нататъшно наддаване в предлагането на работната заплата и би се радвала да види участниците в нея да я напускат и да бъдат назначавани на работа в частния сектор. Броят на участниците в този резерв от работещи на минималната заплата хора ще се поддържа (чрез фискалната политика) на не повече от 2-3% от работната сила на страната. 

V. Здравеопазване "Мозлър" - безплатно за всички

1. Дългосрочно виждане, обект за допълнително обсъждане:

а) Всеки получава "медицинска дебитна карта" с, може би, 700 лв в нея, които да използва за квалифицирани медицински разходи (включително зъболекарски) за годината.

б) Разходи, над тези, са покрити от катастрофална застраховка, осигурена от правителството.

в) В края на годината притежателят на дебитната карта получава чек за неизползвания баланс, до 450 лв, като 250 лв не могат да бъдат изплатени обратно на притежателя на дебитната карта, а са предназначени само за медицински профилактични нужди.

г) Следващата година всички дебитни карти са подновени с допълнителни 700 лв.

2. Предимства:

а) Времето доктор-пациент се удвоява, тъй като времето доктор-застрахователна компания се елиминира.

б) Докторите трябва да обсъждат диагнозата и избора на лекарства, лечение и разходи с пациента вместо със застрахователната компания.

в) Хората имат интерес да правят малки разходи.

г) Удвояването на времето на докторите с пациентите увеличава капацитета и качеството на медицинското обслужване без да се увеличават реалните разходи.

д) Общият номинален разход от около 5.04 милиарда лева (700 лв х 7.2 милиона българи) е около 7% от БВП, което е по-малко от средното, изразходвано в страните от ЕС днес, така че дори и когато са прибавени катастрофалните разходи, числата не са финансово разрушителни и лесно биха могли да се преобразуват.

е) Разходите на частните фирми и предприятия за здравни осигуровки са премахнати, което премахва изопачаването на цените.

ж) Би се премахнала нуждата от други, съществуващи в момента, държавни програми, задоволяващи здравните нужди за бедни и възрастни.

з) Отстраняват се всички проблеми, свързани с плащанията и лошите задължения към болниците и докторите.

и) Отстраняват се болшинството административни разходи за нацията като цяло, произтичащи от сегашната система.

й) Пациентите могат да "пазаруват" медицински услуги и цени според желанието си.

3. Недостатъци:

а) Тези, в по-голяма нужда от получаване на неизразходвания баланс в края на годината, биха се изкушили да избегнат лечение, по-скъпо струващо от предвидените изключително за профилактика 250 лева на година.

б) Докторите биха могли да убедят пациентите (вместо застрахователните компании) да се подложат на ненужни процедури и скъпи лекарства.

VI. Българските пенсионери

Решението за  минималната българска пенсия трябва да бъде взето от Народното събрание с разбирането, че големината на покупателната способност, която бихме предоставили на нашите бащи и майки – пенсионери, зависи от нас – хората в работоспособна възраст, и че колкото стоки и услуги предоставим на разположение на пенсионерите, толкова по-малко ние, хората в трудоспособна възраст, сме съгласни да ползваме.

Според мен една скромна, но задоволяваща основните нужди на старините, пенсия е най-нормалното, което можем да сторим за нашите възрастни родители. Смятам, че можем да започнем с 300 – 400 лева/месец минимална българска пенсия.

VII. Образование, наука и култура

Безплатно образoвание за всички, от началното до висшето, покрито от правителството, включително наличието на частни училища и университети, които ще получават държавна субсидия според броя на учениците/студентите, равна на разходите, които правителството прави за всеки ученик/студент в  държавните училища и университети.

Науката и нучните изследвания са приоритет, тъй като, в крайна сметка, технологията е основен компонент, допринасящ за увеличаване на реалното богатство на нацията. Ето защо Народното събрание трябва да гласува подобаващ процент от държавния бюджет, подкрепящ българската наука и изследвания. Същото се отнася и за културата и изкуствата. Това се сфери, допринасящи за общото духовно благосъстояние на нацията.

VIII. Външноикономическа политика

Първоначално всички административни прегради пред българския внос и износ се свалят, с изключение на стратегически за националната сигурност и интереси сфери (българската природа и наличните природни ресурси са част от националната сигурност). В последствие административни прегради могат да бъдат поставяни с цел удовлетворяване на нововъзникнали нужди на българската икономика и обществените интереси.

Плащанията по съществуващия външен правителствен дълг в чужда валута ще се правят единствено изхождайки от българските обществени интереси, което може да включва, ако е необходимо, забавяния и/или преговори за облекчаване на условията по дълга. В бъдеще българското правителство спира завинаги всякакви заеми или гарантирането на такива в чужда валута.

IX. Отбрана

Задължителна наборна българска армия за всички здрави мъже на поне 18 годишна въазраст. Срокът на военната служба не надхвърля повече от година и половина, но това ще се обсъди и реши от Народното събрание.

X. Енергийна политика

Трябва да сме в състояние да произвеждаме нужното за икономиката ни електричество. Българското правителство трябва също така да подсигури дългосрочни договори с износителите на петрол и газ за обвързване на цените и елиминиране на вредното действие на краткосрочните промени на световните енергийни пазари. Държавни инвестиции в разработване на технологии за възобновяема енергия.

XI. Промяна на избирателната система - отделяне на парите от изборния процес и предоставяне на равен шанс на състезаващите се идеи

Райчо Марков

Ню Йорк