СЪДЪРЖАНИЕ НА

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Как Италия да премине от евро към лира и при това да има силна лира (същото важи и за България при преминаването от валутен борд към независим лев при плаващ курс)





Смяна на еврото с италианска лира
Сега, как опертивно сменяме еврото с лира? Добрата новина е, че е много просто. Най-важното нещо е, че всички данъци стават дължими в италински лири вместо в евро. Това създава цяла нация, която се нуждае от лири, за да плаща всякакъв вид данъци. Лирата се търси, силна е.
Сега всеки е безработен в лира, т.е. търси работа, заплащана му в лири. Всеки има нужда да изкарва лири.
Следващото нещо е, че заплатите на всички държавни работници и служители ще бъдат изплащани в лири. Така че, ако сега изкарвате 30 хиляди евро на година, работейки за държавата, ще започнете да изкарвате 30 хиляди лири, работейки за държавата.
И бих насърчил работодателите от частния сектор също да плащат заплатите в лири, което те ще направят. Защото, както си спомняте, когато се въведе еврото, какво направиха частните работодатели? Започнаха да плащат в евро. Те не бяха задължени да го правят. Биха могли да плащат в долари, йени, паунди или в каквото друго си поискат.
Но когато всички данъчни задължения, включително техните и тези на техните работници и служители, са в лири, тогава те ще преминат към лира самостоятелно. Никой не трябва насила да ги кара да го правят. На тях също ще им бъде заплащано в лири за всичко, което те продадат на италианската държава, което е много. Когато те продават на други хора, работещи за държавата, те също ще получават лири в замяна. Цялото нещо се монетаризира безвреме.
Плащайки на хората едно към едно в лира, там където те са получавали евро, е единственият път, когато обменният курс е поставен от държавата. И това всъщност не е обменен курс. Не сме фиксирали обменния курс на пазара. В този момент държавата няма нужда от интервенции.
Какво ще стане с банковите кредити и депозити, които в момента са в евро?
Банковите депозити си остават в евро.
Ако имате евро в банката, никой няма да ви ги вземе и да ви даде лири вместо тях. Ако искате лири, може да идете до банката си, там ще ви кажат пазарната цена за деня, ще ви обменят еврото на международния валутен пазар. Ще получат лирата за вас по текущия курс. Но вие не сте карани насила. Нито получилите кредити в евро, нито депозиторите в евро.
И всички банкови депозити в лири са застраховани от италианската държава. Но депозитите в евро не са застраховани. Понеже държавата не създава еврото, а лирата. Когато тя харчи, харчи в лири.
Това създава начални условия за много силна лира. Всеки се нуждае от лири, а те са малко трудно за сдобиване. Може да ги получите, ако работите за държавата, но не всички работят за нея. Може да обърнете банковата си сметка в лири, но това прави лирата силна, защото продавате евро, за да купувате лири. Това позволява на държавата да иде в противоположната посока. Държавата може да продава лири на хора, нуждаещи се от тях и да купува евро, без да предизвика пазар на обезценяване. Тъй като лирата е оскъдна и силна и опитваща се да повиши стойността си, когато държавата дойде и купи малко евро, за да обслужи някои от нуждите си, само ще я направи стабилна. Същото важи за всяка валута, покачваща стойността си до тогава, докато това продължава.
Преминаваме към банковите кредити
Банките са много опасен хазарт. Всички знаем какво могат да направят частните банки, когато излязат извън контрол.  Знаем колко е трудно да бъдат контролирани и регулирани. Повечето от нас са живяли достатъчно дълго, за да видят какво държавните банки могат да сторят, когато излязат извън контрол. И двете са много проблематични. Трябва да бъдат държани на много къса каишка. Знаете ли какво означава това? Ако имате много опасно куче, използвате много къса каишка.
Банките трябва да работят за обществените интереси, а не само някакъв финансов индекс, обалгодетелстващ 1%
Как да сме сигурни, че банките ще работят за обществените интереси? Не трябва да став и дума, че те не са обществени институции, всяка една от тях. Всички техни депозити са застраховани от държавата. Правото им на съществуване е дадено от държавата. Имат гарантирана от държавата ликвидност. Държавата определя какво те могат да правят с парите си. Позволено им е това, което наричаме “да определят рисковете на нивото им на лихва”, и да вземат решения относно издаването на кредити. На войниците в армията също им е позволено да се мерят в мерника на автоматите си, но все пак те си остават войници на държавата.

Контролирай банките като им кажеш точно какво им е позволено да правят
Така, банките издават кредити само в лира. Кредитирането в чужди валути става много проблематично, когато е правено от публична институция. Не искате да позволите това.
Издаването на банкови кредити трябва да е позволено само за обществени цели и нужди, което означава, че не може да се използват финансови активи като гаранции по кредитите. Не можете да вземете заем от търговска банка, чиито депозити са гарантирани от държавата, срещу финансови активи. Ако някой друг в частния сектор би искал да даде такъв заем, добре. Но не търговска банка с държавно застраховани депозити.
Банковите заеми са отдавани на базата на кредитния анализ, а не на пазарната цена на съответните активи. За да служиш на обществените интереси трябва да издаваш кредит само на базата на кредитния анализ.
Главното нещо, което трябва да се помни е, че трябва да кажете на банките какво им е позволено да правят, а не какво не им е позволено да правят. Когато им казвате какво не им е позволено да правят, те винаги ще изнамерят да вършат нещо, което сте забравили да упоменете. Някъде в света ще измислят някой клон, който ще прави неща, които сте забравили да кажете, че са забранени. Затова трябва да им кажете: “Можете да правите това и нищо друго.” Това е единственият начин, по който можете да контролирате списъка от позволените им неща. И по-добре бъдете сигурни, че всеки регулатор си е на мястото и е добре обучен, преди да позволите на банките да започнат работа.
Нуждаете се от неограничена банкова ликвидност, неограничена застраховка на депозитите и сигурен регулаторен предпазен колан
Добре, банкова ликвидност, набързо.
Имате нужда от постоянна неограничена ликвидност, осигурена от Банката на Италия, неограничена застраховка на депозитите. Когато направите това, вече няма да имате нужда от междубанково кредитиране, така че ще сте свършили с него.
И всеки път, когато търговска банка се нуждае от пари, или има излишни пари, централната банка знае за това, тъй като банките вече не си отдават кредити помежду си. Те използват само канала на централната банка, така че можете да го наблюдавате.
В края на деня няма друг начин да го направите. Страните, които направиха това, нямаха криза на банковата ликвидност през 2008 г. Канада, Япония, Нова Зеландия – те нямаха проблемите на страните, които не бяха го направили. Но когато банките имат неограничени фондове и ликвидност, както казах, тогава трябва да ги регулирате и да им кажете само какво им е позволено да правят. На технически език – регулираме активите, а не пасивите.
Предоговаряне на държавните договори в лира и изпълнение на политика на нулев основен лихвен процент
Допълнителни предложения
Всички държавни контракти се предоговарят в лира. В по-голямата си част те са конкурсни. И компаниите ще се нуждаят от лири, така че не би трябвало да има проблем
Политика на постоянно нулев основен лихвен процент – точно каквато имаме днес. Днес политиката на ЕЦБ за основния лихвен процент е много близо до нула. Може просто да се постави на нула и да се остави там завинаги.
Какво да кажем за инфлацията?
Някои хора са загрижени, че нулев основен лихвен процент може да предизвика инфлация. И ако имаме златен стандарт, те вероятно биха били прави. Но ние не сме в златен стандарт от доста дълго време и това не действа вече.
Япония вече повече от 20 години има основен лихвен прозент = 0. Имат най-високия дефицит в света, повече от 200% от БВП. Борят се с дефлация 20 години. И имат най-ниския лихвен процент в света. Така че може би тези ниски лихвени проценти не предизвикват инфлация. Те имат най-силната валута в света. Може би основен лихвен процент = 0 не кара валутата да се обезценява.
Хората в ЕЦБ наистина ли са толкова тъпи?
Може би има някаква връзка с ЕЦБ, когато те намалят лихвата, еврото е по-силно. Възможно ли е ЕЦБ да го разбира погрешно наопаки? С всички тези многобройни докторски степени, и всички изследвания, стотиците милиони евро, които харчат за изследвания, възможно ли е да го разбират напълно погрешно? Всички свидетелства казват “да”. И страните с по-високите лихвени проценти, когато те повишават лихвите, това не изглежда да работи. Изглежда, че прави инфлацията по-голяма, а валутата слаба.
Добре, какво тогава те недовиждат? Кой е най-големият платец на лихва? Държавата. И какво става, когато лихвата се повиши? Държавата плаща повече лихва на икономиката. А когато лихвеният процент се понижи, държавите плащат по-малко лихва на икономиката.
Всичко отново се връща до проблема на ниския бюджетен дефицит
Икономиката губи доход от лихви, когато лихвеният процент се понижи и всеки, който има пари в банката, го знае. Помага на изтеглилия кредит, но вреди на спестителя. Но спестителите в икономиката са повече от кредитополучателите. Държавният дълг на Италия е над 100% от БВП. Това, в по-голямата си част, са нечии спестявания. Добре, всичко това са “нетни спестявания”. Когато лихвеният процент се повиши, тези спестявания изкарват повече пари. Когато лихвеният процент се понижи икономиката изкарва по-малко пари от лихва. Така че, когато лихвеният процент се понижи, бюджетният дефицит се понижава и хората изкарват по-малко пари.
……….
Как да поддържаме силна лира
Динамика на лирата
Силна лира от данъчното облагане без задължително обръщане на евро-депозитите в лира. Ако обърнехме всички депозити в лира, много хора биха се разгневили на лирата и биха я продавали за евро, и така те могат да обезценят лирата на международния валутен пазар. А това, че депозитите си остават в евро, позволява на държавата да купува евро, когато се нуждае, за да изпълнява задачите си.
Пълната заетост трябва да ръководи фискалната ви политика
Правилната големина на държавния сектор се определя политически, за да посрещне обществените нужди. Вие решавате от колко хора се нуждаете в държавния сектор, за да свършат това, което смятате, че трябва да бъде свършено там. Колкото струва това – толкова. Данъците са поставени на правилното ниво така, че да имате пълна заетост. 9 пъти от 10 това ще означава, че данъците ще трябва да са по-малко от държавните разходи. Ще има дефицит. Ще има времена, когато частният сектор ще взима кредити като луд, за да купува къщи и коли, и бихте се нуждаели от излишък в държавния баланс. Но всичко, каквото трябва да кореспондира с пълна заетост – това е правилната големина на държавния дефицит.
И аз ви предлагам, че ще бъдете точни, когато броят на хората в постоянната държавна програма за гарантирана заетост е около 3% от работната сила. А външнотърговският балнс е оставен да се настрои към условията на пълна заетост.
От лекцията на Уорън Мозлър в Италия 11 януари 2014 г.

Превод от английски: Райчо Марков

Няма коментари:

Публикуване на коментар