ПРОВАЛЪТ НА СИРИЗА И БЕЗИЗХОДИЦАТА НА ЕВРОТО

Реч на Костас Лапавицас, произнесена на „Интернационалистката среща на върха за план „Б“ в Европа“ в Копенхаген (11.11.2016 г.). Проф. Лапавицас е преподавател по икономика в University of London. Бивш депутат от СИРИЗА. Напуска парламентарната група заедно с представителите на лявото крило на партията след капитулацията на Ципрас в преговорите за дълга.

Сега, шест години по-късно, имаме съвсем добро разбиране за това от какво бе причинена кризата. Няма да отделям много време на това, но съвсем ясно е, че всичко започва от Германия и в Германия. Истинският проблем с еврото е Германия. В какъв смисъл Германия? Балансът на силите между капитала и труда се наклони в полза на капитала – и то драматично. Заплатите се държат замразени или нарастват много слабо. Германия стана извънмерно конкурентноспособна. Другите държави в Монетарния съюз (Еврозоната) не успяха да се пригодят, те натрупаха огромни дефицити, които бяха финансирани със заеми от чужбина. Германия предостави парите като страната с излишъка, а другите страни станаха подвластни на Германия. Ето, толкова просто е! Това е основополагащата причина за лошото функциониране на еврото: отношенията капитал – труд, тръгващи от Германия. Това породи също неравновесието между тъй наречените ядро и переферия – ядро около Германия и периферия, която фактически е губеща.

Ами политиките, какво стана с тях, откакто кризата избухна? Е, темата на дискусията е „Може ли еврото да бъде реформирано?“ Ще ви споделя една тайна. Еврото продължава да се реформира вече пет-шест години, реформите изобщо не са спирали. Всички реформи са в грешната посока. Всичките! Така че еврото може да се реформира, но недейте да имате никакви илюзии за реформирането му по начина, по който вие искате то да се реформира. Реформира се през цялото време в полза на големите износители в Германия, големите банки, едрия бизнес и така нататък. Еврото, освен тази реформа, не може да приеме никаква друга. И ще ви го обясня след минута. Каква е логиката на трансформацията през последните шест години? Много проста. Всички разходи по преустройването трябва да се прехвърлят върху периферията, никакви разходи не бива да се плащат от ядрото и никаква част от разходите не бива да се плащат от Германия. Това е правило номер едно, ненарушимо правило. Това означава:

Първо, да се изостави ликвидността за банките. Банките трябва да се поддържат свободно, от Европейската Централна Банка.

Второ, никакво опрощаване на дългове. Все още чувам приказки за споделяне на дълга: „Нека всички да си поделим дълга!“. Вие знаете ли в кой съюз сте?! Това е съюз от независими държави. Дълговете са на отделните държави и те носят отговорност за тези дългове. Така е изграден ЕС. Няма да има споделяне на дълга, защото това не е логиката на Европейския съюз. Затова не е имало никакво опрощаване на дълг през последните шест-седем години.

Трето, остеритет. Логиката на остеритета е много ясна. Ако имате дефицит, орязвате разходите, за да отстраните дефицита, да спрете нестабилността във финансовите пазари. Остеритетът си има логика – логиката на едрия бизнес. Не е нелогичен. Той бе наложен и сега вече е институционализиран. Нарича се Фискален пакт. Така че не само, че не е обърната посоката, ами остеритетът в ЕС вече е институционален.

Четвърто, растежът. Предполага се, че ще има растеж. Всички са съгласни, че се нуждаем от растеж. Европейският съюз си има политика за растеж. Нарича се „реформи“. Реформи, с което какво имат предвид? Имат предвид всичко, което се имаше предвид под Вашингтонския консенсус (и което все още се има предвид в развиващите се страни). С други думи:  дерегулирайте пазарите, привитизарайте, понижете заплати и тъй нататък. Такава реформа иска Еверопейският съюз и такава се прилага.

Пето, механизъм – механизъм за посрещане на други кризи. ЕС (и Монетарният съюз ) бе реформиран и вече си има редица институции. Господставащата от тях е Европейският стабилизационен механизъм, една недемократична институция, с огромно количество пари, с които да се посрещат възможни кризи за в бъдеще. Това е реформата, която се случи.

И последно, но не по-важност, банкова реформа. ЕС иска банкова реформа и тя е замислена като единен надзорен механизъм и единен механизъм за взимане на решения, с цел да се създаде общо банково пространство. С други думи, да се даде на ЕЦБ абсолютна надзорна власт върху националните банкови системи и сметката да се плаща от потребителите. Тоест, ако възникне проблем с банките, те вече имат власт да завличат вложителите, притежателите на бонове – да прехвърлят цената върху хората, които си държат парите в банки.

Това са все действителни реформи, те се извършиха и отговарят пряко на въпроса на дискусията.  Еврото подлежи на реформиране. То си има логика и тази логика стана ясна през 2010 г. и е ясна и днес. Това е логиката на големите износители, големите банки, едрия бизнес. Тя не може да бъде никаква друга. Заблуждавате се, ако си мислите, че може да се промени в каквато и да е друга насока.

Какво се случи чрез тази реформа? Ще ви кажа какво. Германското господство над Европа днес е небивало досега. Не мисля, че е имало момент в историята, с малко изключение от няколко години през Втората световна война, което очевидно е било временно, в който Германия да е била по-могъща в Европа. Тя може да диктува развитието на нещата в Ирландия, може да диктува в Португалия. Това беше немислимо дори до преди десет години. Това е пряк резултат от паричния съюз – не  Европейския Сюъз, а Монетарния съюз, защото той се владее от Германия и така тя владее ЕС изцяло. 

Резултатът – бедствие за периферията. Няма растеж в периферията. Гърция е съсипана. Португалия не върви наникъде. Испания също. Периферията е затънала в блатото. Но също така, и то все по-силно, кризата прониква и в ядрото. Онова, което започна като проблем на периферията, сега се появява като проблем за ядрото. И главните проблемни страни на ЕС точно сега са (в този ред) Италия и Франция. Защо? Защото не могат да съжителстват с Германия в същия монетарен съюз. Невъзможно е. Не им достига конкурентноспособност. Преживяното преди от периферията сега ще трябва да се преживее от Италия и Франция. Това е реалността на паричния съюз.

За да изясним какво трябва да се направи, трябва да си вземем три поуки от последните две години. Първата поука, много злополучна, се нарича СИРИЗА. Пълният провал на СИРИЗА, крайният провал, историческият провал от най-лошия вид, се дължи на какво? Ръководството не ставаше. Това е очевидно. Ръководството не ставаше, нищо не разбираше. Но това не е достатъчно. Истинският проблем бе, че нямаше политическа стратегия, която да проработи. СИРИЗА искаше да остане в Монетарния съюз, да остане в ЕС и да промени всички политики – остеритет и тъй нататък. Това е невъзможно. СИРИЗА отказа да приеме тази невъзможност, докато не я осъзна по трудния начин. А знаете ли как се нарича този труден начин? Той си има име? Нарича се Марио Драги. Можете да кажете каквото си поискате. Ако Марио Драги затвори кранчето, няма да имате никаква ликвидност и накрая ще направите каквото ви каже Марио Драги. Защо? Защото той контролира ликвидността. Или с други думи, вие нямате никакъв монетарен суверенитет. А ако левицата или което и да е друго правителство няма монетарен суверенитет, то ще прави каквото му каже човекът, който държи паричното кранче. Точно толкова просто е. Това няма как да се избегне.

В малкото случаи, когато съм разговарял с ръководството на СИРИЗА, малкото случаи, в които благоволиха да говорят с мен, ме питаха: не може ли да се направи нещо, ако не ни дават ликвидност? И моят отговор беше: „Не. Нищо не можете да направите“. „Но трябва да има нещо, левицата трябва да може да измисли нещо“. Левицата може да мисли колкото си иска. Не произведеш ли различна форма пари, не можеш да отговориш на проблема с ликвидността; ще правиш каквото Драги ти каже. Ето това не осъзна СИРИЗА. Това е първата поука: не можеш да водиш радикална политика, ако нямаш монетарен суверенитет. Невъзможно е.

Следващите две поуки са Брекзит и Тръмп. Те са от друго естество. Политическите резултати са ужасни. Очевидно е. Но трябва внимателно да помислим за причините. Защо се случи това? Аз ще ви кажа. Според мен това е бунт, бунт отдолу срещу неолиберализма. Хората казват на неолибералните елити: повече не! Но не е само това. Заражда се бунт отдолу, който иска суверенитет и народовластие. Тоест, кой създава законите, кой прилага законите и каква власт имам аз над онзи, който твори законите? Това е народовластието. И обикновените хора – и в САЩ, и във Великобритания, противно на медийните внушения, разбраха това, усетиха го. И казаха: не, ние сме законотворците. Злополучието е, че десницата надделя в този дебат. Защо? Това е един исторически пример, за който с право можем да кажем, че дясното спечели, защото лявото отстъстваше. Десницата спечели, защото левицата се страхуваше да изтъкне тези аргументи и десницата ѝ ги открадна. Това стана.

Но трябва да се посочи и положителното. Какво трябва да се направи? Две са главните неща. Икономическа програма за засилване на търсенето и второ, промишлена стратегия в различни държави, за да се създаде заетост, да се създадат работни места. Това е нашата икономическа програма. Няма хиляда начина да се води една съвременна икономика. Не си въобразявайте, че може да се намери друг начин. Трябва ни повишаване на търсенето, премахване на остеритета и стратегия за индустриализация, за да създадем работни места и растеж. Възможно ли е да се направи това вътре в Европейския монетарен съюз? Невъзможно е. Нужно е излизане от Монетарния съюз, не защото това е добро само по себе си, а за да приложим програмата. Също така обаче не е възможно това да стане без да се сблъскаме с ЕС по въпросите за инвестционната политика, търговската политика и тъй нататък, защото те няма да ни позволят да го сторим. Затова ни се налага да се противопоставим на Европейския съюз и по тези въпроси.

Слушал съм доста за излизането (от Еврозоната – бел. прев.) и мнозина говорят, че било трудно да се направи. Аз много време съм обмислял излизането и в Гърция имаше план за него. Само че не му обърнаха никакво внимание. Има три проблема около излизането. Няма да се задълбочавам в тях. Те са: първо, одържавяване на банките; второ, създаване на нова валута (което би отнело около месец и половина или два месеца, не повече); и трето, да се подсигури задоволяването на пазарите. Можем да го направим. Напълно постижимо е. Не позволявайте на никого да ви казва, че е невъзможно да се сменят парите. Съвършено възможно е това да се направи. Нужна е само малко смелост.

Последното, което искам да кажа, е във връзка със споменаването на Ленин по-рано. Аз изпитвам силна почит към Ленин. Но ще ви кажа нещо. Чувам тук някои хора да казват, че това било национализъм. Ленин казва, че понякога трябва да разделим хората, за да ги обединим. Така че тук не става дума за национализъм, а за създаване на институционално разделение, което да ни позволи да постигнем единство. Защото като ни държат заедно в Монетарния съюз, се създават търкания, напрежение, национално противопоставяне и така нататък. Парите винаги водят до това. Затова трябва да се разделим, за да се обедним. Това е задачата пред нас от левицата и ние трябва да я постигнем, изисквайки народовластие и суверенитет.

(с незначителни съкращения)

Превод: Константин Цветанов