Икономистът Уорън Мозлър: Ако ЕС не разхлаби ограниченията си за дефицита, Гърция би трябвало да напусне Еврозоната

Икономистът и лидер от икономическата школа на Модерната монетарна теория (ММТ) - Уорън Мозлър - споделя мислите си относно решенията, които биха могли да помогнат на Гърция за излизане от кризата.

WARREN MOSLER

Шест години в гръцката криза и след поредица “спасявания”, изглежда че все още не се вижда светлина в дъното на тунела. Гръцката икономика продължава да се свива, а безработицата остава висока, на рекодни нива, докато водената от Сириза правителствена коалиция се отметна от обещанията си за радикална промяна и прекратяване на остеритета. От своя страна Тройката продължава да настоява за прилагането в Гърция на стриктни остеритетни мерки, включително орязаване на бюджета и масова приватизация.

В това интервю икономистът Уорън Мозлър, водеща фигура в областта на Mодерната монетарна теория и съосновател на Центъра за пълна заетост и ценова стабилност към Университета на Мизури в град Канзас, дискутира парите, дълга и ролята на дефицитните ограничения в ЕС за подхранване на кризата и споделя предложенията, които вярва, че биха помогнали за изваждане на Гърция от кризата.

Майкъл Нервадски: Нека започнем с въпрос, чиито отговор може да изглежда очевиден, но в същото време е нещо, което много малко хора разбират. Какво са парите и как всъщност те се създават?

Уорън Мозлър: Различните икономисти ще ви дадат различни дефиниции. Аз всъщност дори не използвам думата, но нашите валути – те са просто неща, нужни за плащането на данъци. Те не са нещо по-различно от данъчен кредит, който бихте могли да получите за слънчева енергия, където американското правителство може да ви даде милион долара данъчен кредит. Валутите, за които обикновено говорим, всъщност са просто данъчни кредити.

Друга тема, която често е неразбрана, е ролята на централните банки. Какво са те, кой ги ръководи, как работят и, всъщност, те създават ли пари или данъчни кредити?

Те са тези, които записват резултатите за националната валута, а също са и фискалният агент на правителството. Те имат електронна таблица (spreadsheet) и в нея поставят дебити и отварят сметки за търговските банки-членки и чуждите правителства. Когато правителството харчи, те поставят кредит в съответната сметка. Когато правителството прибира данъци, те дебитират съответната сметка. Те също регулират и контролират банковата система до известна степен.

На тях също е поверена и работата за определянето на подходящия лихвен процент. Не съществува такова нещо като определяне на лихвите от пазара. При плаващ валутен курс на обмяна естествената стойност на лихвения процент е нула и от правителството зависи, ако иска да поддържа по-висока стойност, то трябва да предприеме действия, за да го стори. Това става под формата на плащане на лихва върху балансите в централната банка, лихва върху резервите или чрез продажбата на държавни ценни книжа, които са просто сметки в централната банка, носещи лихва.

Какво тогава е правителственият дълг?

Нещото, което наричаме правителствен дълг, са изхарчените от правителството долари, които все още не са били използвани за плащането на данъци. Когато правителството харчи, то кредитира банкови сметки, а когато продава държавни ценни книжа (ДЦК), което се нарича “взимане на заеми”, долари се преместват от един вид банкова сметка в друг вид банкова сметка, наричана държавна облигация. Държавната облигация е просто банкова сметка при централната банка. Наричат тези сметки сметки за ценни книжа (securities accounts). Това е просто като спестовната сметка в обикновена търговска банка. И това е вярно за всяка държава, която има своя собствена национална валута, издаваща държавни ценни книжа.

Кризата в Гърция дългова криза ли е, както често се описва?

Да, при сегашните правила и регулации, тя е. Политически избор е да е налице дългова криза. Ако Европейската централна банка (ЕЦБ) гарантира дълга, тогава няма дългова криза. Ако тя не гарантира дълга, има дългова криза. Когато ЕЦБ каже, че няма да има фалит, тя казва, че дългът е гарантиран. Преди 2012 г., когато председателят на ЕЦБ, Марио Драги, каза: “Ще направим всичко, което е нужно, за да предотвратим фалит”, всички страни бяха пред разпад поради “дълговата криза”, но след като веднъж централната банка гарантира дълга, идеята за дългова криза реално изчезва, лихвените стойности спадат, така че няма дългова криза.

Тук има условие – трябва да спазвате фискалните правила на ЕС, и ако нарушите фискалните правила, тогава вече не сте под чадъра на гаранцията на ЕЦБ. Когато се появи някакъв риск от това Гърция да не спазва фискалните условия, тогава имаше риск дългът вече да не е гарантиран от ЕЦБ и съответно лихвените стойности внезапно излетяха нагоре и ето ви дългова криза. Така че, да, съществува потенциална дългова криза, но тя е политическо решение.

Твърдите, че ограниченията на дефицита в ЕС са причината за всеобщо продължаващата криза. Какво е решението, което предлагате?

Съществува макроикономическа теория, която казва, че правителствата трябва да балансират бюджетите си, и че централната банка може да използва лихвения процент, за да контролира икономиката. Ако икономиката е в лошо състояние, намалявате лихвения процент и това кара икономиката да заработва по-добре.

Реалността е, че използването на лихвения процент за контролиране на икономиката не работи. Япония опитва това 20 години и не е проработило. Федералният резерв го прави 7 години и все още бори дефлация, а ЕС - 6 години. Правителствата са нетни платци на лихва в икономиката, а това е доход за икономиката. Икономиката просто харчи. Брутният вътрешен продукт (БВП) е общото харчене в икономиката. Намаляването на дохода, идващ от лихвата, намалява дохода в икономиката.

Когато централната банка купува ДЦК и ги държи при себе си, това се нарича количествено улеснение (quantitative easing – QE). Централната банка държи тези ДЦК и тя изкарва лихвата, вместо икономиката да я изкарва. Какво централната банка прави с тези пари от лихвата? Връща ги обратно на правитеслтвото, но правителството не ги харчи. То ги използва за намаляване на дълга. Това е теч на доход от икономиката.

Какво ще стане, ако всички решат да не харчат нищо от дохода си? Какво би се случило с икономиката? Отговорът е, че тя ще иде на нула. Няма да има нищо, което да се е продало, не би имало заетост, доход, не би имало икономика. Икономиката е зависимa от харчещите дохода си хора, и поради това, ако някой харчи по-малко, отколкото е полученият от него доход, друг трябва да изхарчи повече, отколкото е собственият му доход, за да компенсира спестеното от първия или в противен случай продажбите не биха се задържали, произведеното не би се продало и се получава безработица и сериозни икономически проблеми.

Правителствата биха могли да се настроят лесно и да харчат повече отколкото е доходът им. В зависимост от политиката си, те могат или да намалят данъците, или да увеличат публичните разходи. Но правителствата в ЕС не могат да сторят това, защото са ограничени от 3% дефицит, а това е недостатъчно при липсата на кредит в частния сектор и естественото желание за спестяване. Европейците са много добри спестители, така че този доход остава неизхарчен и икономиката страда.

Вие предлагате разхлабване на дефицитните ограничения на ЕС, за да се позволи на страните да оперират с по-големи дефицити…

Те не искат да направят това, защото мислят, че просто трябва да изчакат по-дълго, докато лихвените стойности започнат да работят. Това, което казвам е: използвай дефицитните ограничения като термостат, за да контролираш икономиката. Лихвеният процент ще остане там, където ЕЦБ желае да бъде и пазарите нямат думата по този въпрос. Промени ограничението на дефицита, да кажем, от 3% на 5% от БВП. Тогава всяка страна-членка би могла да реши да намали данъците или да увеличи правителствените разходи. Безработицата веднага ще спадне от 11% на 9% или по-малко, а нарастването на БВП ще се увеличи от почти нула до 3%, 4%, 5%.

Държавниците не мислят, че е необходимо. Те вярват, че просто трябва да изчакат по-дълго време, за да започнат тези лихвени стойности да работят. Това, което аз казвам, е да се направят фискални настройки. Ако лихвените стойности започнат да работят, просто върнете обратно настройките. Ако икономиката започне да се загрява прекомерно и безработицата спадне твърде много и всеки започне да се страхува от инфлация, тогава отиди обратно на 3% дефицит.

Какво е истинското дългово решение за Гърция, което предлагате?

При последното постригване на частните притежатели на гръцки ДЦК (2011-12 г.) дългът бе намален със $100 милиарда евро. Какво се случи с икономиката? Влоши се. Защо? Защото какво бе дългът? Дългът представлява гръцки ДЦК. Какво са гръцките ДЦК? Те са спестовни сметки в системата на ЕЦБ при Банката на Гърция. Когато намаляваш дълга със $100 милиарда евро, ти намаляваш важна част от паричното предлагане – което аз наричам базови пари – със $100 милиарда евро. Отговорът, точно сега, е не да намаляваме паричното предлагане и да облагаме икономиката с данъци. Намаляването на дълга е данък; прави нещата по-лоши.

Нещото, което Гърция трябва да направи, е да намали данъците, за да увеличи харченето на частния сектор, или да увеличи правителствените разходи, или пък някаква комбинация от двете. Но проблемът в Гърция е, че гърците са много добри спестители. Те спестяват по-голяма пропорция от дохода си отколкото другите европейци. Трябва да е налице някакъв субект, на който е позволено да харчи повече отколкото е доходът му, за да компенсира за това, че гърците харчат по-малко, отколкото е собственият им доход; в противен случай общото производство остава непродадено. Поради това, че те са добри спестители, би трябвало да имат правото на по-големи бюджетни дефицити, по-ниски данъци и по-големи разходи в публичния сектор, тъй като частният сектор не харчи достатъчно.

Иронията е, че дефицитните ограничения в ЕС възнаграждават лошите спестители, а наказват добрите спестители. Всяка страна, която има нужда от по-големи спестявания от 3% от БВП, поради институционалната си структура, страда от последствията на висока безработица, а страните, които имат голям дълг на частния сектор, и, поради това, нямат желание за голямо нетно спестяване, се облагодетелстват. Какъв е смисълът на това?

Когато правителственият сектор изхарчи 1 евро, това означава, че за частния сектор има доход от 1 евро. Когато се казва, че има дълг на правителствения сектор на стойност 100 милиарда евро, това означава, че има спестявания в частния сектор на стойност 100 милиарда евро. Дългът на правителствения сектор е счетоводен запис, числото евро в банкови сметки в системата на ЕЦБ, на частния сектор. Ето как работи счетоводството – от едната страна на счетоводната книга имаме дебит, а от другата кредит. Правителственият сектор е едната страна, а частният сектор е другата - огледален образ е.

Ако погледнете страните с най-големи спестявания на частния сектор, това са винаги страните с най-висок правителствен дълг. По този начин те се отчитат за големите частни спестявания. Кредитите създават депозити, дългът финансира спестяванията, а не обратното.

Описвате модерния икономикс като “икономикс на бананова република”. Какво мислите за икономическите политики, които понастоящем се провеждат в ЕС?

В ЕС са решили, че верният път е воденият от износа икономически растеж и за това са взели пример от Германия. Тези “спасявания” са предназначени за намаляване на разходите в Гърция, за да я направи по-конкурентна, за да може да изнася. В това обаче има няколко проблема. Един от тях е макроикономически:

Всички държави в света не могат да бъдат износители, защото някой трябва да внася. Къде ще изнасят тогава – на Луната? Цялата световна търговия е игра с нулев изход – за всеки износ има внос.

Освен това, реалното богатство на всеки регион е всичко, което е произведено и консумирано вкъщи плюс всичко, което останалият свят ти изпраща, минус това, което изпращаш на останалия свят. Вносът е реална облага, износът е реален разход и ти използваш монетарната система, за да го оптимизираш. Това бе наричано реални условия на търговията. Ако ще трябва да изнасяш, ти се опитваш да получиш възможно най-голям внос срещу износа си. Идеята за воден от износа растеж е извън контекста на днешните реалности. Това имаше известен смисъл при меркантализма, където играта бе да се сдобиеш с възможно най-голямо количество злато.

Tова настрана, но ако ще се прави, начинът да се направи е … може да се види стария германски модел за водения от износа икономически растеж. Използваш  затегната фискална политика за потискане на домашното търсене, провеждаш структурни реформи, справяш се с работническите профсъюзи, за да натискаш работните заплати надолу, за да поддържаш конкурентоспособност. Това помага на износа. То кара националната валута да поскъпва, така че Германия купуваше долари, за поддържа немската марка ниска. Те дори купуваха италиански лири, за да поддържат марката ниска спрямо лирата. Част от проблема при стратегията за водения от експорта растеж е, че, желаеш или не, трябва да купуваш валутата на другия, за да поддържаш конкурентността си, в противен случай валутата ти ще поскъпне и политиката ти се самоунищожава.

Проблемът с тази стратегия в ЕС е, че купувайки долари, например, идеологически не могат да го правят, защото тогава би изглеждало като че ли ЕЦБ трупа доларови резерви и в действителност тя би ги натрупала. Би изглеждало все едно, че доларът крепи еврото, когато в същото време ЕС иска еврото да бъде резервна валута, така че те просто не го правят. Вместо това, те оставиха еврото да поскъпне.

От по-неотдавна ЕЦБ мами световните портфолио мениджъри да продават евро, правейки неща, които мениджърите мислят за инфлационни и експанзионистични. Тези неща са отрицателни лихви и количествени улеснения. Целият свят днес е със западно икономическо образование и те всички знаят, че помпането на парично предлагане чрез количествените улеснения и отрицателните лихви обезценява валутата и причинява инфлация. Те обаче грешат. Тези политики отнемат лихвен доход; те са данъци върху икономиката; причиняват поскъпване на валутата; получаваш дефлационни вместо инфлационни напрежения. Точно сега виждаме дефлацинните напрежения върху еврото. Количествените улеснения и отрицателните лихви не ги облекчават.

Сега, защо еврото се обезценява? То е, защото ЕЦБ уплаши портфолио мениджърите в цял свят, карайки ги да продават евро поради количествените облекчения и отрицателните лихви. Това временно възпираше поскъпването на еврото, което иначе би се случило, тъй като по-евтиното евро подтикна търговията към огромен излишък. Това, което се случва, когато имаш външнотърговски излишък е, че светът продава долари, за да купува евро, за да купува продукти. Това поставя постоянно напрежение на еврото в посока нагоре, което в този случай се неутрализира от огромните портфолио евро продажби. Може да видите спадовете на държаните евро резерви от централната банка от почти 30% на под 20% в момента. В даден момент това ще пресъхне.

Предложили сте решение относно това как Гърция би могла да напусне еврозоната без новата й валута да се сгромоляса. Как би могло това да се осъществи?

Не бих обезателно го нарекъл решение, но е възможност. Решението е по-големи дефицити. Ако ЕС не позволи по-големи дефицити и принуди режене на разходите и увеличаване на данъците, тогава изборът е или да седиш и страдаш там и да наблюдаваш разрушаването на цивилизацията, или да си върнеш собствената национална валута.

Ако решиш да го сториш със собствена валута, имам предложения как да го направиш по начин, който мисля, че действително работи.

Първо, започваш да облагаш с данъци и да харчиш в новата валута. Когато направиш това, само променяш данъчните задължения от евро в драхми. И оставяш числата същите: Ако преди са били 100 евро, сега са 100 драхми.

След това започваш да плащаш в драхми на всички работници и служители от публичния сектор, и ако преди са били 100 евро, сега са 100 драхми. Не си нарушил никакви споразумения и не си обявил банкрут по никой дълг, и не си превалутирал никакви банкови депозити, и особено настоявам: не превалутирай банковите депозити. Ако банките имат депозити в евро, остави ги така. Ако дългът е в евро, остави го така.

Най-лесно мога да го обясня, ако предположим, че, например, половината население иска да държи евро, но другата половина иска да държи драхма. Ако превалутираш всичко в драхми, сега имаш половината от притежателите на депозити, които не са щастливи. Те са искали евро, а не драхми, така че ще продадат драхмите, за да купят евро. Това ще накара новата валута да поевтинее с 30, 40, 50%. Тогава започваш да получаваш инфлация; след това централната банка не знае как да се справи с това, така че тя увеличава лихвения процент и безработицата се увеличава и ти си пак там в тази катастрофа, която гърците вече познават добре. Това ще се случи, ако превалутираш депозитите – влизаш обратно в тази бъркотия, с която политиците и технократите не могат да се справят.

Ако обаче не превалутираш депозитите, оставиш ги в евро, хората, които са искали евро, са си добре, но другата половина се нуждае от драхми, за да оперира бизнеса си, живота си, да плаща данъците си. Тези хора трябва да продават евра, за да купят драхми, защото там няма никакави драхми. Така че те продават евро, за да купуват драхми и сега драхмата е силна валута. Вие сте създали, може би, най-големия недостиг в историята, защото всеки се нуждае от това нещо, а го няма. Това позволява на правителството да продава драхми с малка премия спрямо еврото. Това поддържа валутата стабилна и дава на правителството източник на доход в евро, за да обслужва дълга си за известен период от време. Дава му жизнено пространство да се справи с новата икономика, без да трябва да се справя с колабираща валута.

Превод: Райчо Марков

Източник: truth-out.org