ЗА БЕДНОСТТА И БЕЗРАБОТИЦАТА

Публикацията "За долара и лева" предизвика следния диалог във Фейсбук групата "СВОБОДНА ИКОНОМИКА = НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ !":

ХРИСТО МАНОЛОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДПЗЦС (dpzcs.com): 

Сега намерих малко свободно време, та реших да поразнищя малко въпросите, зададени от Дани.

1. Емитирането на нови пари не създава нова реална стойност само по себе си. Но липсата на достатъчно пари, търсещи реален продукт (стоки и услуги), е в състояние да попречи на частния сектор да създава реален продукт. Иначе казано: Когато икономиката работи при непълно оползотворяване на наличните ресурси, производствени мощности и хора, добавянето на нови пари ще води до увеличаване на общото производство и на националния доход, и до намаляване на безработицата. Когато икономиката работи при пълна заетост на наличните ресурси, производствени мощности и хора, добавянето на нови пари ще води до инфлация.

2. Номинално погледнато данъците не финансират разходите на държава, притежаваща монетарен суверенитет - тя винаги може да създаде номиналите (парите), с които да закупи всичко, което желае и е налично за продан в нейната собствена валута.

3. Преразпределянето на номиналния доход (посредством данъците и публичните разходи) се явява всъщност преразпределяне на реален продукт, тъй като в една монетарно базирана икономика достъпа до произведения реален продукт се осъществява посредством парите. Не бива, обаче, да слагаме знак за равенство между парите и хляба (например)! Макар при определени условия да можем да получим хляб срещу парите си, това не значи, че те са едно и също нещо. Парите са просто финансов актив (нечий дълг - обещание, което може и да не бъде изпълнено), хлябът е нещо реално - с него можеш да се нахраниш.

4. Безработен е този, който търси работа срещу определено заплащане в националната валута, но не намира такава. Ако някой иска да работи срещу заплащане в чужда валута, но не намира такава работа, това не е грижа на националното правителство. Налагайки определено данъчно задължение върху своите граждани, държавата не просто създава търсене за своята валута, но също така създава и безработица, която само публичните разходи са в състояние да заличат. Ако публичните разходи не са достатъчни да покрият данъчните задължения на частния сектор плюс желанието му за спестяване в националната валута, то безработица неминуемо ще има. Именно безработицата, която държавата сама е причинила е нейна грижа. Естествено държавата прави това не защото иска да има безработица, а защото желае да прехвърли определени ресурси и хора от частния в публичния сектор, за да предостави на частния сектор определени публични услуги.

5. Съгласно чл.16 от Конституцита задължение на държавата е да осигури работа на всеки, който желае такава ("Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.").

6. Съгласно Всеобщата декларация за правата на човека чл.25:

"Bсеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Tой има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини."

Имайки предвид 4., 5. и 6. - държавата има задължението да осигури работа на всеки, който е годен и желае да работи такава срещу заплащане в националната валута, а също така е длъжна да осигури определен минимален жизнен стандарт на всеки един от гражданите си, дори ако по някаква независеща от него причина той не е в състояние да го направи сам. Политически въпрос е да се определи какъв минимален жизнен стандарт е редно да бъде гарантиран за всеки, а икономически въпрос е да съумеем да произведем достатъчно количество реален продукт, така че да има за всички. Мисля, че ММТ дава добри насоки как да постигнем второто. А първото се нарича Безусловен Базов Доход, който представлява концепция също толкова трудна за схващане и приемане, колкото и ММТ (поне на първо четене :-)