НАРАСТВАЩОТО НЕРАВЕНСТВО В РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДОХОДИТЕ И БОГАТСТВОТО – 1% ПРИТЕЖАВА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ОСТАНАЛИТЕ 99% (от проф. Бил Мичъл)

Когато говорим за неравенство, важно е да разграничим неравенството в доходите и нервенството в притежаваното богатство.

Заедно, те съставят един от най-ясните примери за това как неолибералните политически структури, в сила през последните повече от 30 години, се провалят и тласкат света към неустойчива развръзка, където само можем да гадаем как точно ще се прояви, но аз предвиждам, че ще бъде разрушително и противно, и ще се проточи, и няма да може да се разреши от самосебе си в нещо, което бихме харесали. 

Догоходът е паричен поток, който се получава за определен период от време. За повечето от нас доходите ни идват от работата ни. За други, отсъствието на работа генерира доходен поток – в резултат на притежаването на богатство.

С увеличаването на неравенството доходите се разпределят по изкривен начин.

Високите доходи, позволяващи високи норми на спестяване, са склонни да родят нарастващи запаси от богатство.

Заработващите нисък доход са склонни да имат нулеви дялове на спестяване и следователно никога не акумулират някакво богатство през целия си живот.

Богатството е запас от притежавани активи (реални и финансови), които могат да генерират или не поток от доход. Човек може да е богат на доход и беден на активи (да кажаем млад, образован, професионален работник) или обратното – да е богат на активи и беден на доход (по-възрастен, който се е пенсионирал или богат човек, който използва стратегии за минимизиране на данъците).

Обикновено неравенството в доходите е много по-малко отколкото това при богатството, поради което трябва да вземем предвид и двата аспекта.

Неравенството има значение. Защо?

Първо, то подкопава разбирането за колектив и общество, което е необходимо за социалната стабилност и сплотеност.

Второ, нарастващото неравенство подкопава потенциала за растеж на нацията и създава по-голяма податливост към икономическа криза.

Трето, взети заедно, тези фактори са склонни да означават, че нации с по-високи нива на неравенство в доходите и богатството преминават през повече социално насилие и по-голяма степен на престъпност, по-голям брой самоубиства, по-кратка очаквана продължителност на живот и други патологични последици.

Четвърто, човешкият потенциал се задушава в нации с по-голямо неравенство. Достъпът до образование, здравеопазване и други социални услуги е подобрен, когато съществува по-малко неравенство.

Бихте могли да попитате защо?

Отговорът се намира в това, как ресурсите на нацията се предоставят на разположението на хората. Нации с високи нива на неравенство в доходите и богатството имат системи, които ограничават капацитета на значителна част от населението за достъп до националните ресурси.

В този блог разглеждам единствено неравенството в разпределението на богатството.

Сега Докладът за световното богатство (Global Wealth Report 2015) на Credit Suisse е в своето 6-то издание (публикувано за първи път през 2010 г.)

Няма да дискутирам методологията, която използват за изчисляването на богатството във всяка държава и неговото разпределение, но това е една епична задача.

Първото нещо за отбелязване е, че богатсвото на домакинствата между 2014-15 г. спадна в Африка (-10.3% на възрастен), Азия-Пасифик (-12% на възрастен), Европа (-12.9 на възрастен), Индия (-3.1% на възрастен) и Латинска Америка (-18.5 на възрстен).

Богатството на домкаинствата нарасна единствено в Китай (+5.9% на възрастен) и в Северна Америка (+3.2% на възрастен).

Тези загуби се дължат, до голяма степен, на движенията в обменните курсове (спрямо щатския долар) през годината. Докладът казва, че “основните тенденции на богатството в най-общи линии са положителни, но нарастванията, измерени в домашните валути, са повече от неутрализирани поради неблагоприятните движения в обменния курс спрямо щатския долар”.

Като цяло, въпреки финансовата криза, която вероятно бе съсредоточена в САЩ и провокирана от лошото и криминално поведение на американската банкова система (и нейните регулаторни структури):

“...САЩ отново поведе света със значително покачване на богатството на домакинствата от $4.6 трилиона. Това продължава забележителна поредица от финансовата криза до днес, която видя седем последователни години на покачване на богатството и нови рекордни нива на нетно богатство на домакинствата за последните 3 години.”

Освен това, финансовите активи сега стават все по-“важни” при определянето на общото богатство на човек, а нарастванията през последните няколко години са движени от растежа на цените на акциите.

Следващата графика (репродукция на Фигура 5 от Световния доклад) показва нарастването и загубите по държави. Докладът казва, че в смисъл на загуби “отбелязани са само тези, които надхвърлят 15%”.

Забележете концентрацията от страни-членки на Еврозоната сред губещите нации.

Но се появяват наистина стряскащи резултати, когато разглеждаме разпределението на богатството сред индивидите и неравенството в богатството.

1. “След като веднъж дълговете са извадени, човек се нуждае само от 3 210 щатски долара, за да е сред най-богатата половина на гражданите на света в средата на 2015 г”.

2. “Нужни са ви 68 800 щатски долара, за да сте член на най-богатите 10% притежатели на световното богатство и 759 900 щатски долара, за да принадлежите към най-богатия 1%”.

3. “Докато долната половина от върастни колективно притежава по-малко от 1% от общото богатство, най-богатите една десета притежават 87.7% от активите, а най-богатият 1% притежава половината от общото богатство на домакинствата”.

Може ли да напиша това още веднъж в по-тъмен шрифт?

Само единият процент най-богати притежава половината от общото богатство на домакинствата.

Събрах на едно място времеви серии на тези тенденции от минали данни и ги комбинирах с последната информация от Доклада за световното богатство.

Следващите диаграми показват пропорцията от общото богатство, притежавано от най-богатите 10% от разпределението (сините стълбове) и най-богатия 1% (червената линия) за света, Европа, САЩ и накрая Китай.

Неравенството в богатсвото се увеличава въпреки Световната финансова криза (от 2008 г.) и съществува нарастваща концентрация сред най-богатия 1%. Тази тенденция се забелязва в Европа и особено в Китай, но в дела на най-богатия 1% се наблюдава малък спад между 2014 и 2015 г., докато най-богатите 10% увеличиха дела си.

Наблюдава се пазарно концентриране на богатство в най-горния край на разпределението в Европа въпреки продължаващата криза, която причини загубата на милиони работни места.

Когато се чудите какво представлява остеритетът, заслужава си да мислите за тези дистрибуционни процеси, които циментираха още повече властта на богатите и разшириха възможностите им още повече да укрепят интересите си.

Когато МВФ говори за “структурни реформи”, мисля за тези резултати на разпределението, които идват като последствие от типичните програми на МВФ, които са налагани на държавите.

Неравенство на разпределението на богатството в света. Процентен дял от общото богатство, притежаван от 10-те % най-богати (сините стълбове) и единият % най-богати (червената линия) по години (от 2000 до 2015 г.)

Неравенство на разпределението на богатството в Европа. Процентен дял от общото богатство, притежаван от 10-те % най-богати (сините стълбове) и единият % най-богати (червената линия) по години (от 2000 до 2015 г.)

Неравенство на разпределението на богатството в САЩ. Процентен дял от общото богатство, притежаван от 10-те % най-богати (сините стълбове) и единият % най-богати (червената линия) по години (от 2000 до 2015 г.)

Неравенство на разпределението на богатството в Китай. Процентен дял от общото богатство, притежаван от 10-те % най-богати (сините стълбове) и единият % най-богати (червената линия) по години (от 2000 до 2015 г.)

По-рано тази година, конфедерацията от международни организации за борба с бедността и неравенството, OXFAM, публикува кратък доклад относно неравенството (януари 2015 г.) - Богатството: Притежавайки го напълно и искайки повече (Wealth: Having it all and wanting more), който очертаваше тенденциите, докладвани в последния Доклад за световното богатство 2015 г.

Произведоха следната графика (Фигура 2 в техния доклад), която сравнява най-богатия 1% и останалите 99% на световното разпределение на богатството и го транспонираха до 2020 г.

Те всъщност подцениха степента, при която най-горният 1% акумулира богатство спрямо останалите. Те предвидиха, че до 2016 година “най-горният 1% ще има повече богатство отколкото останалите 99% от хората.” Това се случи през 2015 г.

Обнових упражнението, вземайки предвид последните оценки за разпределение на богатството. Ако сегашните тенденции се запазят, най-горният 1% ще притежава около 58% от световното богаство до 2020 г.

Това е графиката

OXFAM посочи, че през 2014 г. богатството на 80-те най-богати хора в света “сега е толкова, колкото е притежавано от долните 50% от световното население... 3.5 миларда хора”.

И така, как би трябвало да мислим относно икономическата система и поддържащата я полития, която преразпределя нарстващ дял от богатството към все по-малко и по-малко хора?

Не забравяйте също, че там трябва да има потоци доход, които затвърждават това увеличаващо се неравенство на богатството.

Съвсем отделно от моралните въпроси, съществуват два главни взаимосвързани проблема: (а) икономически и (б) политически.

OXFAM говори за “морално поставяната под въпрос” същност на нарастващото икономическо неравенство.  Виж - Working for the Few: Political capture and economic inequality – публикувано през януари 2014 г.

Но дори и ако не вярвате в тази ценностна система, сега е ясно, че твърденията за спускането на богатството от горе надолу (трикъл даун), направени в навечерието на неолибералния период, са лъжи. Моля прочетете блоговете ми за повече дискусия по тази позиция - Trickle down economics – the evidence is damning and Inequality and growth and well-being – revolutions have occurred for less

Увеличаващото се икономическо неравенство е лошо за икономическия растеж. То подкопава възможностите на индивидите да инвестират в образование, което е най-надеждният източник на икономическо развитие (развитието на уменията).

В документа от 2014 г. OXFAM също подчерта политическите последици. Там се казва, че:

“В много страни изключителното икономическо неравенство е тревожно поради злокачественото въздействие, което концентрацията на богатство оказва върху равнопоставеността на политическото представителство. Когато богатството обхване вземането на държавните решения, правилата се изкривяват в полза на богатите, често в ущърб на всички останали. Последствията включват ерозиране на демократичното управление, разпадане на социалната тъкан и изчезване на равните възможности за всички.”

В доклада от 2015 г. OXFAM отбелязва по-нататък, че секторите, които генерират изобилието, отиващо за най-богатите, също и харчат “милиони долари” за лобиране и оказване на натиск върху правителствата за въвеждане на политически структури, които възпроизвеждат неравенството.

Например, “финансовият сектор е ... най-големият източник на контрибуции за политически кампании за федерални кандидати и партии”. Освен това, през 2013 г. “фармацевтичният сектор и секторът здравеопазване изхарчиха за лобиране повече, отколкото ...всеки друг сектор в САЩ”. Подобни тенденции възникват и в ЕС.

В периода, когато епидемията от Ебола заплаши със световна криза, фармацевтичните компании изхарчиха 6 пъти повече за лобиране, отколкото за подпомагане за предпазване от Ебола.

OXFAM отбелязва, че “най-голямото увеличение на богатството между 2013 и 2014 г. на един единствен милиардер, свързан с фармацевтичната индустрия, би могло да плати всички загуби в производството, които кризата около Ебола ще причини на Гвинея, Либерия и Сиеара Леоне”.

OXFAM също ни освети относно това, къде отиват тези лобиращи пари – преди всичко за манипулиране на правителствените разходи и промени в данъците, които са предназначени да облагодетелстват донорите.

Те отбелязват, че:

“Лобирането, по-специално по въпросите на данъчното обалагане, може директно да подкопае обществените интереси, където намаляването на данъчната тежест за компаниите води до по-малко пари за основни обществени услуги.”

Което изявление изхожда от самата неолиберална логика. Лобистите идват от сектори, които водят атаката, когато трябва да ругаят правителствата относно фискалните дефицити и разходи, подкрепящи доходите на хората в най-неравнопоставено положение и т.н.

Но в същото време, когато се обявяват за съкращаване на социалните разходи за бедните, те, в същото време, манипулират правителствата да правят публични разходи под формата на социални помощи за корпорациите, което отива направо в собствените им джобове. Това е едно безбожно, изобилстващо лицемерие. А останалите, в болшинството си, мълчим, защото сме  повярвали в този мит, че регулирането е нещо лошо, че социалните придобивки за бедните подкопават стимула и всички останали безсмислици.

Дори чета коментари в собствения си блог от т. нар. прогресивни, че е скандално и несправедливо да критикуваме полтиците, които се издигат до национално лидерство и твърдящи, че фискалните дефицити трябва да бъдат съкратени и поддържани в баланс.

Дефицитната мания е част от мита, че вършените от свободния пазар разпределения са най-ефикасни, защото са съобразени с предпочитанията на всички потребители. Но е очевидно, че система на разпределение, която реагира на разходите, ще изкриви разпределението в полза на онези, които харчат най-много.

Пазарът е движен от гласуването с долари. Колкото повече някой харчи, толкова по-голяма сила той има. Така че, дори и на най-елементарно ниво, концепцията за свободния пазар е погрешна. Такова нещо не съществува. Има предпочитания, подкрепени от кеш, а не някакви латентни желания, на които пазарът реагира, дори и в абстрактните теоритични модели.

Удобна метафора е да се създаде впечатлението, че всички имаме шанс, и че пазарът ще достави резултати според нашите усилия.

Много отдавна Маркс разкри, че кризите възникват, когато тези, които са свръхпроизвели, не са способни да получат никакъв достъп до тази продукция. Безработицата възниква, когато няма достатъчно харчене, което да абсорбира продукцията (така общото производство е по-голямо спрямо разходването) и това не позволява на тези, които са били част от производствения процес, да получат доход.

През 40-те години, Калеки говори за “капитаните на индустрията”, които имат интерес да се противопоставят на тези правителствени политики, които целят създаването на пълна заетост. Моля прочетете блога ми за повече подробности: Michal Kalecki – The Political Aspects of Full Employment 

Днес тези “капитани” дори не се занимават много с индустрия. Те доминират финансовите сектори.

Спомняте ли си най-явните случаи с ЕНРОН или кредитните агенции, на които им бе платено, за да дадат най-висока оценка на финансовите продукти, които никога не можеха да оправдаят такава оценка, нито пък, че съществуваше конфликт на интерси? Спомняте ли си безсрамното поведение на Голдман Сакс, които умишлено влязоха в интригата с гръцкото правителстство, за да заблудят Европейската комисия по време на преходния период за присъединяване към общата европейска валута?

И безбройните други примери на корупция, които, заедно, допринесоха за Великата финансова криза и последствията от нея? Ние само знаем за върха на айсберга.

Една от последиците от нарастващото неравенство в доходите и богатството е, че бастионът на социалната стабилност – средната класа – отслабва. Това е тенденция, която се наблюдава във всички държави.

Един доклад на Федералната резервна банка на Сейнт Луис, от април 2014 г., разглежда тенденциите в неравенството на доходите. (The Middle Class May Be Under More Pressure Than You Think)

Той установява, че, след като веднъж вземем предвид “характеристиките на отделните семейства от средната класа или как семействата с различни характеристики се справят с течение на времето”, става ясно, че само подреждането на доходите по големина не обяснява цялата история за това какво се случва в САЩ през последните 30 години.

Донякъде разликата е между това, върху какво един икономист избира да се съсредоточи – “класациите на дохода или богатството”, което е “относително лесно за изчисляване” и това, което социолозите считат за важно – “демографските измерения като раса, образование, професия и статут”.

Горното изследване разглежда и двете.

То дефинира три типа домакинства в разпределението на доходите:

1. “Преуспяващи ... Семейства, които е вероятно да имат доход и богатство, значително над средното ниво през повечето години”.

2. “Средна класа ... Семейства, които е вероятно да имат доход и богатство близо до средното равнище през повечето години.”

3. “Изоставащи ... Семейства, които е вероятно да имат доход и богатство значително под средното равнище през повечето години”.

Всяка една от тези три групи притежава специфични демографски характеристики, които определят група черти, асоцииращи се с това дали семейството е постоянно бедно, средно или богато.

Те откриват, че между 1989 и 2013 г. средният доход на средната класа е намалял с 16%, докато за другите групи е нараснал съответно с 2% за преуспяващите и с 8% за изоставащите.

Средното богатство на преуспяващите е било с 22% по-голямо през 2013 г. в сравнение с 1989 г., докато средната класа е загубила 27%, а изоставащите са загубили 54% от богатството си за същия период от време.

Доходът на средното семейство, калсифицирано като “средна класа” през 1989 г.:

“... базиран на възраст, образование и раса или етническа принадлежност се класира някъде около 55-тия % от общото разпределение ... до 2013 г. средното семейство от средната класа е спаднало до 45-тия процент от средното разпределение.”

Същото семейство “е малко по-зле по отношение на богатство”.

Важното е, че средната класа ерозира поради същите промени, които управляват тези повишени несъответствия в доходите и богатството.

Маркс каза, че религията е опиатът за масите. В неолибералната ера това е масовата консумация, подтиквана от кредита. И двете стимулативни стратегии са неустойчиви, особено когато последната също систематично подкопава просперитета на тези, на които системата разчита за масовото потребление.

В Австралия проблемът с неравенството се влошава.

ACOSS докладава, че (Source):

1. “Делът на дохода и богатството за най-богатата група е нараснал, докато частта, отиваща за най-ниските (а за богатството и за средната) групи е намаляла през последните 20 години.”

2. “Богатсвото на групата най-богати 20% се е увеличило с 28% през периода от 2004 до 2012 г. За сравнение, богатството на най-ниската група е намаляло с 3%.”

3. “За 25-те години до 2010 г., реалните заплати са се увеличили със, средно, 50%, но само с 15% за тези с по-ниски доходи (10-те %), сравнено с 72% за тези с по-високи доходи (90-те %).

Заключение

В даден момент “ние”, хората ще се противопоставим. Ще е по-добре, ако това станеше чрез пускането на изборните бюлетини, и ако изхвърлехме правителствата, които бяха “про-бизнес” и изберехме правителства, които са склонни да подпомагат инициативи за подобряване на общото, социално балгоположение.

Но когато т. нар. прогресивни подкрепят социалистически и работнически партии, които осъждат т. нар. “отричащи дефицита”, а когато са на власт, управляват и изпълняват вредни остеритетни програми, съществува малка надежда, че в близко бъдеще такива просветени политици ще дойдат на власт.

Алтернативата е нещо отвратително и човешката история ни казва, че се случва.

Превод: Райчо Марков

Източник: billy blog