Нещата в макроикономиката всъщност са много, много прости

Когато някой иска да спести част от дохода си, той НИКОГА не би успял да го стори, ако липсва поне един някой друг, който да не e изхарчил повече, отколкото е заработил като доход.

В икономиката има два сектора - правителствен и неправителствен. Двата НЕ МОГАТ да спестяват ЕДНОВРЕМЕННО. Домакинствата и фирмите (неправителственият сектор), по принцип, обичат да спестяват. Ако искаме да спестяваме, това автоматично означава, че искаме суверенното ни правителство да е в дефицит. Като монополен издател на националната валута (Забележка: българското правителство или пък гръцкото, например, не са такива - първото поради валутния борд, второто поради членството си в еврозоната), то може да го прави без проблем, винаги когато искаме да спестяваме - за неограничено време.

Когато някой ругае правителствения дефицитит, е все едно, че ругае спестовността на хората.

Когато неправителственият сектор, като цяло, иска да спестява, а правителството не постигне нужната големина дефицит, тогава се наблюдават непродадени стоки (натрупване на нежелан от фирмите инвентар) и безработица (натрупване на непродаден труд).

И в трите картинки по-долу икономиката ще работи при пълна заетост и ценова стабилност, ако правителството е отговорило правилно на желанието или нежеланието на фирмите и домакинствата за спестяване.

Когато обаче то не е реагирало правилно на тези желания (например, неправителственият сектор е пожелал да спести, да речем, 5% от БВП, а правителството е постигнало дефицит от, да кажем, само 3%, тогава люлката на икономиката отново ще е на съответното равновесно положение - първата картинка с 3% бюджетен дефицит, равняващ се на 3% спестявания в неправителствения сектор), но ще се наблюдава спад в икономическата активност и безработица. И обратното – ако икономиката вече работи при пълна заестост и неправителственият сектор е пожелал, поради някаква причина, да бъде в дефицит (да изхарчи повече отколкото е изкарания му доход –  например от предишни натрупани спестявания или нови кредити), а правителството е постигнало по-малък излишък – ще се наблюдава инфлация.

Суверенното правителство, издаващо националната валута при плаващ курс, може да заеме всяка една от позициите в трите картинки (в зависимост от желанието на неправителствения сектор и угаждайки му). Неправителственият сектор (домакинствата и фирмите) не може да бъде дълго време в дефицит (средната картинка), тъй като е зависим от дохода си.

И В ТРИТЕ КАРТИНКИ ИКОНОМИКАТА Е В БАЛАНС. ЗАДАЧАТА НА СУВЕРЕННОТО ПРАВИТЕЛСТВО Е ДА ПОДДЪРЖA ТОЗИ БАЛАНС, ПРИ КОЙТО ИКОНОМИКАТА РАБОТИ НА ПЪЛНИ ОБОРОТИ БЕЗ ДА ПРЕГРЯВА, Т.Е. ПРИ ПЪЛНА ЗАЕТОСТ И ЦЕНОВА СТАБИЛНОСТ. ПРАВИТЕЛСТВОТО ПРОСТО ТРЯБВА ДА УДОВЛЕТВОРЯВА ЖЕЛАНИЕТО ИЛИ НЕЖЕЛАНИЕТО НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ СЕКТОР ЗА СПЕСТЯВАНЕ.