КОЙ КАЗА ЕВРОЗОНА?!?!?

Докато Европа дебатира употребата на плацебо, катастрофата става по-тежка 

(Това е днешната статия в блога на австралийския професор по макроикономикс Бил Мичъл; Източник: billy blog)

Младежта е нашето бъдеще. Бъдещето принадлежи на младежта ни. Преди, бедността обикновено бе проблем за старите хора, когато спират да работят и влизат в пенсионна възраст. По-кратката средна продължителност на живота тогава, в сравнение с днес, означааше относително по-кратко, но затова пък плачевно състояние за хората в залеза на живота си. Всичко това се промени. Младите хора все още са нашето бъдеще, но сега има много по-малко бъдеще за тях. Рисковете за изпадане в бедност и затруднения също се преместиха от по-възрастните членове на населението към по-младите; от пенсионерите към безработните и нискоквалифицираните работници (Бел.: не и в България, тук сме им дали еднакви възможности за живот в мизерия и нищета). И се ядосваме, когато млади хора са отвлечени от това, което те виждат като атрактивно, изпълнено с надежда бъдеще, което, от време на време, може да включва, или не, борбата за оцеляване и притежаването на оръжие и бомби. Докато в същото време политиките, които поддържаме, затварят вратата за всяко бъдеще, което би могло да бъде по-приемливо за всеки от нас. Икономическият неолиберализъм създава цъкаща бомба. Великата финансова криза (от 2008 г.) бе само първият акт на представлението. Обществата, навсякъде в развития свят, подкопават собствените си устои, когато приемат, че фискалната политика на затягане на коланите (ОСТЕРИТИ) е единствената алтернатива. Алтернатива на какво?

През юни миналата година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) публикува доклад – Последни данни относно неравенството в доходите (Income Inequality Update) – който предостави актуални данни относно трендовете в разпределението на дохода и демографските последици от нарастващото неравенство.

Резултатите са добре известни сега, въпреки че последиците от изложените тенденции остават по-малко осъзнати.

OECD откри, че:

1. “Разпределението на “пазарния доход” (брутните приходи и капиталовият доход) продължиха да се отдалечават, когато много страни се възстановяваха от кризата.”

2. Най-голямото покачване на неравенството “се появи в онези страни, които бяха засегнати най-много от кризата: Испания, Ирландия, Гърция, Естония и Исландия, но също и във Франция и Словения”. В Испания и Гърция неравенството в пазарния доход се увеличи значително в следствие на кризата и продължи да се увеличава до неотдавна, тъй като кризата продължава”.

3. “Домакинствата с по-нисък доход” или загубиха повече по време на кризата, или се облагодетелстваха по-малко от възстановяването.”

4. “В Гърция … бедността нарасна с почти 15% в рамките на четири години до 2011 г., като голямо нарастване (между 9 и 3%) също изпитаха в Ирландия, Испания, Исландия, Унгария и Мексико.”

5. “За четирите години от започването на кризата младите хора (на възраст от 18 до 25 години) понесоха най-жестоките загуби на доход, докато възрастните хора (над 65 години), до голяма степен, бяха предпазени от най-лошите ефекти на кризата.”

OECD използва т. нар. относителна мярка за измерване на бедността, която е “делът на лицата с приравнен наличен доход под 50% от средния национален”. 

Те също изчисляват “риска за бедност поради дохода” за различни групи, който се измерва по отношение на общото население.

С доминирането на неолибералната политика през последните над три десетилетия, OECD постоянно открива, че “младежта замени възрастните хора като групата, изпитваща по-големия риск от изпадане в бедност поради дохода”.

Последните данни показват:

Неотдавнашната криза е засилила тази тенденция.

Тенденцията от средата на 80-те е показана в следващата графика (Фигура 8: Рискът от бедност се е преместил от възрастните към младите – в доклада).

Тя показва различните възрастови групи по хоризонталната ос срещу ставката на бедността по вертикалната ос. Средният за OECD е отчетен за всяка година на 100 (сивата хоризонтална линия) и тогава относителната стойност на бедността за различните групи е изразена за различните години (различаващи се по цветовете).

Напълно ясно е, че младежта е изпитала увеличаване на относителната бедност в резултат на кризата и последвалите я отговори на икономическата политика, докато възрастните работници са подобрили относителната си позиция по време на кризата.

Фигура 8: Рискът от бедност се е преместил от възрастните към младите – в доклада

Докладът на OECD показва стойностите на бедността според вида домакинство. Не е изненада, че в тази неолиберална ера не преминаването в пенсионна възраст е доминиращият фактор за генерирането на бедност.

OECD отбелязва, че:

“... рискът от бедност поради дохода бе 4 пъти по-висок сред безработните домакинства, отколкото съответното население (всички лица в домакинство, с глава на домакинство в трудоспособна възраст ... [и при увеличаваща се несигурност за работа] ... Домакинствата със само един работещ в тях също изпитаха риск за изпадане в бедност – около 50% по-висок, отколкото средното за населението ... и ...рискът за изпадане в бедност сред неженените и самотните родители остана непропорционално висок.”

Последните данни (за декември 2014 г.) на доклада – Заетост и Социална ситуация в ЕС – преглед по тримесечие (EU Employment and Social Situation – Quarterly Review) – публикувани, на 8 януари 2015 г., показват, че ставката за т. нар. NEET (Not in Education, Employment or Training – Неучащи, неследващи, неработещи или нетрениращи/необучаващи се) нараства сред повечето нации на ЕС от 2008 г. насам.

Следната графика е направена от данните в този доклад и показва ставката на групата от NEET в страните-членки на ЕС за 2008 г., 2012 г., 2013 г. – за 15-24 годишните.

(бележка: България е №1 по брой на хората от тази група)

Така че има увеличаващо се население от млади хора, които сега са напълно отчуждени от образование и процес на трениране, и които не работят.

Къде са те? Филтриращи около черния пазар, продаващи тялото си, продаващи наркотици, живеещи при родителите си, крадящи и намиращи друго патологично използване на времето си.

Това, което те не правят, е придобиването на умения, които ще им позволят да участват успешно в обществения живот, и които ще им осигурят доходи, с които да управляват собствения си риск.

Като част от Европа 2020 (Europe 2020), която е “Стратегията на ЕС за растеж за идващото десетилетие”, обявена на 3-ти март 2010 г., тя замени до голяма степен провалилата се Лисабонска стратегия, която управляваше процеса на изработване на политиката между 2000 и 2010 г..

Европа 2020 има 5 главни цели:

- Да вдигне стойността на заетост на населението между 20 и 60 години от текущите 69% на 75%.

-  Да постигне целта за инвестиране на 3% от БВП в изследвания и развитие, и по-специално, за подобряването на условията за изследване и развитие за частния сектор, и да развие нов показател за следене на нововъведенията.

- Да намали отделянето на вредни газове с поне 20% в сравнение с нивата от 1990 г. или с 30%, ако условията са подходящи, да увеличи дела на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление до 20%, и да постигне 20 процентно повишение в енергийната ефективност.

- Да намали дела на преждевременно напускащите училище на 10% от понастоящем 15% и да увеличи дела от населението на възраст 30-34 години, които са завършили третия си етап на следване от 31% на поне 40%.

- Да намали броя на европейците, живеещи под границата на националната бедност с 25%, изваждайки 20 милиона хора от бедност.

Мислейки относно целите, касаещи бедността и заетостта в този блог, някой би заключил, че няма голям шанс стратегията да бъде дори и най-малко успешна.

Заветът да “извади поне 20 милиона хора от бедност и социално изключване до 2020 г.” ще се провали драматично.

През 2010 г. в ЕС имаше 118 294 хиляди хора, живеещи в бедност, което представляваше 23.8% от населението на ЕС.

До 2013 г. (по последни данни) това число нарасна на 122 649 хиляди или 24.5% от населението на ЕС - увеличение от 4.4 милиона души, влизащи в бедност, в рамките на първите три години от плана. Ситуацията ще се влоши, няма да се подобри, ако няма драматична промяна в политиката.

Последните данните (за декември 2014 г.) на доклада, Заетост и Социална ситуация в ЕС, показва, че няма голям шанс за постигане на целта заетостта да стане поне 75%.

Вижте също публикуваното в пресата (Press Release), което придружи издаването на доклада. 

Следващата графика (Глава 11: Стойност на заетостта в 28 страни на ЕС, еврозоната и страни-членки, второ тримесечие на 2014 г. от доклада) показва отклоненията от целта сред страните-членки.

Хоризонталната синя линия е целта на ЕС според Стратегия Европа 2020.

Текущият недостиг за ЕС, като цяло, е около 21.5 милиона работни места на база от 210,7 милиона работни места. Заетостта би трябвало да нарасне с повече от 10% върху текущата си стойност, за да изпълни целта на ЕС.

Тези нови доклади ни помагат да придобием бърза представа за посоката на тенденциите в Европа.

Изглежда, че политическата арена и дебат са тотално сбъркани по отношение на реалността. Европейските политици не показват никакво притеснение относно проблема – масивна криза, която ще се влоши, тъй като младите от групата на NEET и безработните ще минат в по-горни възрастови групи, без никога да са работили или придобили достатъчно опит, за да могат да си намерят работа, в случай че търсенето се увеличи.

Какво ще правят те? Ами, повече от това, което правят сега. Ще набират като гнойна рана по Les Banlieues – които обграждат големите градове във Франция и са пръснати из цяла Европа в една или друга форма.

Терминът ‘les balieues’ сега е употребяван за нискодоходните жилищни проекти, където са затворени имигрантите във Франция.

По време на бунтовете от 2005 г. (преди кризата) видяхме картини като тази, която следва по-долу в нискодоходните области на Trappes (западно от Париж). Повече от 220 автубуса бяха изгорени като израз на протест и безпомощност. Повечето от протестиращите бяха младежи от мюсулмански произход от Северна Африка или чернокожи африканци. (източник - Source).

Заключение

Нужна е драматична промяна в политиката. Европейците, които сега изглеждат с най-голямо въображение, мислят за Количествено улеснение (QE) – промяна на политиката, която буквално няма да направи нищо за облекчаването на кризата. При това тази интервенция-плацебо причинява невероятен страх сред германците, които мислят, че небето ще се срути, ако ЕЦБ действа.

Небето вече пада сега и са нужни огромни увеличения на фискалните дефицити – много повече от няколкото милиарда еврови облигации, купувани от ЕЦБ.