Китай, за разлика от САЩ, не страда много от митовете за дефицита

От книгата “6 мита, които спъват Америка” на Франк Нюман, който е бил заместник министър на финансите на САЩ, а след това дълги години изпълнителен директор на търговска банка в Китай и е застъпник на Модерната монетарна теория - ММТ.

(From the book “6 myths that hold back America” by Frank Newman)

“...Да предположим например, че хората в Америка решат, че над определена река би било много добре за транспорта, търговията и ефективността да се построи мост. И в Китай стигнат до същото заключение.

Но в Америка би имало финансов проблем. Щатът, на чиято територия се намира реката, вече е изразходил бюджета си. Федералното правителство би могло да го финансира, но това би се отчело като нарастване на дефицита за текущата година и би било много оспорвано поради страха на Америка от митове 2, 4, 5 и 6. Най-вероятно мостът никога не би бил построен в Америка.
 

Междувременно в Китай нямат никаква грижа относно тези митове. Американски инженери са изчислили, че цената за поправката и поддръжката на националната пътна мрежа, мостове и други инфраструктурни обекти е около $2 трилиона за следващите 5 години – сума, която не е вероятно да бъде осигурена. 
В Китай би било почти невероятно да се игнорира такъв проект, още повече по време, когато няма пълна заетост. Пекин би видял нужния труд назначен, работниците биха получили работа, а инфраструктурата на страната би се подобрила, правейки я по-конкуретноспособна в бъдеще.

Правителството би създало специално юридическо лице, което да притежава и управлява моста и би наредило на големите банки да отпуснат нужните пари на това юридическо лице за финансирането на моста. Заемът би бил отпуснат от 100% държавна банка, такава като Китайската Банка за Развитие или от една от главните търговски банки, чиито мажоритарен собственик е централната банка на Китай. Мостът би бил построен веднага и разходите въобще не биха били отразени в статистиката за държавния дефицит. Разходите по построяването на моста биха били класифицирани като “Инвестиция в Китай”, а не държавни разходи. Така Китай би имал подобрената инфраструктура за народа и икономиката си в бъдеще, докато необосновани страхове, тикани от митове, биха забавяли развитието на Америка…”

Превод: Райчо Марков