В днешната фиатна система при
плаващи курсове, правителството издава "парите" - данъчен кредит. Обещанието
от правителството е едно-единствено - то се е задължило да ги приема обратно като
средство за погасяване на ДАНЪЧНИЯ дълг на населението.
Що се отнася до банковата система,
правителството-монополен издател на "парите", в лицето на централната
банка, винаги осигурява нужните в банковата система резерви (ликвидност) за нормалното
функциониране на разплащателната система на страната, за да може винаги всеки написан
чек от която и да е банка с резервна сметка в централната банка да може да се осребри
във всяка друга банка с резервна сметка при централната банка, към която чекът е
изпратен.
Тъй като правителството гарантира
това на 100%, а също и всички депозити на населението в национална валута, намиращи
се в търговските банки, имащи резервна сметка в централната банка, контролът и регулирането
върху банките трябва да е жесток – банките трябва да бъдат държани на къса каишка
от правителството. И този контрол трябва изцяло да премине върху момента, когато
банките създават "парите" от нищото, а това се случва, когато те издават
кредит към фирма или гражданин, т.е. контролът трябва да е върху качеството на активите
на търговските банки - заемите, тъй като веднъж издали тези заеми, те (заемите) моментално
създават депозити (задължения на банките и правителството) на стойността на издадения
кредит в същата банка, издала кредита или в някоя друга банка от банковата система,
когато човекът, взел заема от една банка, го депозира в друга.
Именно затова в проекта на американския
икономист Уорън Мозлър за американската банкова система се казва, че банките ще
могат да издават единствено заеми в долари и те няма да имат право да приемат като
гаранция по тези заеми други финансови активи, а само реални активи, тъй като стойността
на финансовите активи може да се окаже боклук, както стана с лъжливите ипотеки например.
Банките няма да имат право да вършат нищо друго освен да отдават заеми за жилища,
aвтомобили и бизнес заеми, няма да могат да препродават тези заеми на трети страни,
а ще ги държат на финасовия си балансов отчет до погасяванете им, няма да могат
да купуват и продават финансови активи на борсите, т.е да спекулират.
Всички забранени за търговските
банки дейности биха могли да се извършват от частни финансови институции, нетърговски
банки, които обаче няма да имат резервна сметка в централната банка и чиито депозити
няма да са гарантирани от правителството. По този начин рискът от загубата на активите
им си остава изцяло техен и на клиентите им – частен, без да се рискуват публични
“пари”.
Ако търговските банките са издали
лоши кредити до степен по-голяма от капитала им (поради лошата си, непрофесионална
оценка на кредитния риск), те или трябва да набавят допълнителен капитал, за да
покрият загубите си, или регулаторите ги продават на някоя друга желаеща банка,
а ако няма такава, ги затварят, а акционерите им губят капитала си. Същото е записано
в МЕ-ММТ плана за възраждане на България.
Поради безумието на ФЕД, който
бе оставил американския финансов сектор да се саморегулира (Фед изповядваше мантрата
на "свободния пазар"), качеството на активите на търговските банки (издадените
ипотечни заеми например) бе боклук, но тези заеми бяха създали депозититите в банковата
система, които Фед, чието задължение е и да поддържа глатката работа на разплащателната
система, трябваше автоматично да подсигури с нужните резерви, тъй като, в противен
случай, разплащателната система щеше да спре напълно и всеки написан в САЩ чек не
би могъл да стигне и да се осребри от получателя му. Помислете какво би означавало
това - спиране на икономиката. Американските банки, чиито депозити бяха гарантирани
от Фед, вършеха и всякакви други спекулации с финансови активи на борсите - нещо,
което е недопустимо и разбира се не е позволено от МЕ-ММТ плана за България.
И въобще не ми се говори за това, какво им бе позволено
и какво вършеха българските търговски банки през периода 1990-96 г. !
Райчо Марков
Ню Йорк
Няма коментари:
Публикуване на коментар