Най-малката отворена икономика в света с независима фиатна (неконвертируема в злато или друга валута при фиксиран курс) валута

Преди 15 години университетът на Мизури в град Канзас, САЩ въвежда своя валута, наречена БУКАРО. В края на всяка година всеки студент е длъжен да представи на администрацията на университета 20 букаро, в противен случай не би могъл да завърши годината. Студентите могат да заработят букаро срещу обществено полезен труд в определени от университета центрове, като за 1 час труд се заплаща 1 букаро от униврситета, т.е. трябвало е да положат 20 часа обществено полезен труд на година, за да могат да се явят на изпит.

Имало е и богати студенти, които не са искали да работят, а са предлагали долари срещу букаро. Тогава, преди 15 години, пазарът е установил цената на 1 букаро на $5, т.е. студентите, които не са искали да работят по програмата, са плащали по $5 за 1 букаро. Някои студенти също така са спестявали букаро за следващи години. Така, в края на първата година, университетът събрал 20 000 букаро от 1 000 студенти, като преди това е бил платил 30 000, т.е. университетът бил завършил с 10 000 букаро дефицит на баланса си. 10 000 букаро били изработени от студентите, но били спестени. Университетът не взимал на заем обратно от студентите спестените от тях букаро срещу лихва (в букаро!) и защо ли? С други думи лихвеният процент в най-малката отворена икономика на света била 0%.

Какво се наблюдава 15 години по-късно? 1 букаро вече се търгува на свободния пазар за $15. Инфлация в долара! В университета в Канзас има студенти от цял свят. Букарото е издавано единствено от администрацията на университета и няма златно или някакво друго материално покритие. Няма безработица – всички студенти винаги могат да изработят толкова букаро, колкото искат, полагайки обществено полезен труд.

Валутата Букаро наистина съществува и днес в университета в Канзас, Мизури, където преподават икономистите от ММТ и я използват за практическото онагледяване на работата на съвременната парична система на фиатна валута и свободен плаващ валутен курс. 

Примерът бе даден от Уорън Мозлър в София на 9 ноември 2013 г., когато илюстрира действието на съвременната национална валута, която се издава от националното правителство при свободен курс на обмяна.