Професор Павлина Чернева говори
за конкретното прилагане на постоянната правителствена програма за гарантирана,
преходна заетост.
По принцип правителствените
фискални стимули, които работят чрез правителствени договори с бизнесите от частния
сектор, не създават работа за ниско квалифицираните безработни, които винаги остават
и най-дълго безработни, някои дори никога не намират работа в частния сектор дори
и когато бизнесцикълът на икономиката е в подем. Та тези стимули само предизвикват
назначаване на най-квалифицираните и подготвени безработни, които така или иначе
биват уволнявани последни от частния сектор (в рецесии) и биват назначавани обратно
първи (в подем на икономиката) и са с най-големи заплати в частния сектор.
Програмата за гарантирана заетост
назначава всеки годен и желаещ да работи независимо от образователния ценз или
трудов опит.
Интересното във видеото е, че
Павлина споделя (от личния си опит на място в Аржентина) интересни статистически
данни за резултата от подобна програма, която е била използвана за известно време
(2-3 години мисля) в Аржентина след премахването на валутния им борда. Там обаче
тя не е била налична за всички безработни, а само за тези аржентинци, които са глави
на семейства. За кратко време около 2 милиона аржентинци са постъпили на работа
по програмата.
Ето и статистическите данни
за аржентинската програма, която пак казвам, че не е напълно изработена по нашия
план:
Аржентинската програма стартира
през 2002 г. и е предложила 150 песос на месец на всеки безработен - глава на семейство
за 4 часа работа на ден.
Програмата достига връхната
си точка, назначавайки 2 милиона безработни глави на семейства и това е било повече,
отколкото аржентинското правителство е очаквало.
Тези 2 милиона представляват
13% от работната сила или 5% от населението на Аржентина.
Правителствените разходи по
тази програма са били по-малко от 1% от БВП на страната – не че конкретната цифра
е от значение в модерната парична система, но се вижда, че програмата въобще не
е предизвикала някакво огромно уголемяване на бюджета.
Програмата е целяла работа за
бедните безработни с много незадоволени нужди, които са с много ниско образование
и дори неграмотни.
87% от извършваната по програмата
работа са били различни местни комунални проекти.
Администрирането на самата програма
е децентрализирано, но програмата е финансирана централно от националното правителство.
Интересното, което е било, е че много от проектите по програмата са били предложени
за изпълнение от самите безработни.
До 2005 г. 75% от участниците
в програмата са били жени
Що се отнася до макроикономическите
ефекти: мултипликационният ефект от фискалните инжекции по програмата е бил
2.56, което е официалната оценка на министерството им на труда. Павлина смята, че
дори тази стойност е малко занижена, тъй като е видяла каква точно методологика
аржентинските експерти са били използвали при изчисляването й.
Политиката на прилагане на програмата
за гарантирана заетост не разчита на растежа на БВП за намаляване на безработицата.
При изпълнението на такава политика безработицата пада дори преди да се наблюдава
повишаване на икономическия растеж и същото са наблюдавали и в Аржентина тогава.
Било е истинско икономическо
възстановяване, базирано на растежа на работните места, а не както обикновено наблюдаваме
навсякъде, дори и днес в САЩ, икономическо възстановяване, но без съответстващото
нарастване на работните места.
6 месеца след въвеждането на
програмата в Аржентина крайната бедност намалява с 25%, но част от проблема е бил
това, че зплатата по аржентинската програма за заетост не е била над линията на
бедността там. Затова тя не е заличила бедността по начин, който иначе би могъл
да се осъществи.
Аржентинската програмата е показала
антициклично поведение. Там се е наблюдавало непосредствено намаляване на участниците
в държавната програма за заетост. В рамките на 3 години, след като икономиката им
е започнала да се възстановява, 50% от участниците в програмата са я напуснали и
повечето от напусналите я са преминали на работа в частния сектор.
За съжаление радетелят на програмата,
който е запознат с някои основни моменти на ТСНВ или ММТ, и който фактически създава
програмата там, напуска поста си в администрацията на аржентинското правителство
и програмата е прекратена и не е ясно как е щяла да се отрази при рецесията през
2008 г. - да ли е щяла да покаже отново антицикличния си макроикономически характер
тогава…
97% от аржентинските участници
в правителствената програма за гарантирана заетост, които след това са преминали
на работа в частния сектор, са получили и по-голяма “частна” заплата, отколкото
са получавали преди от правителството.
90% от участниците в програмата
са отговорили, че са доволни или много доволни от програмата.
Ето и причините според тях,
поради които те са били доволни. По-важност на причините: 1 – най-важната, 2 – по-малко
важна и т.н.:
1. Мога да правя нещо
2. Работя в хубава среда
3. Помагам на местната комунална
общност
4. Научавам нещо
5. Имам доход
6. Върша, това, което се изисква
да се прави
Те са предпочитали публичната
заетост в много случаи, тъй като са можели да ползват различни услуги. Те са ги
ползвали, но и също така самите са ги предоставяли. Те сами са организирали:
- различни следучилищни дейности
- обществени библиотеки
- кухни
- семейни центрове за образование
за премахване на употребата на наркотици и насилието в семействата
- детски здравни/хранителни
програми
- програми за ограмотяване
Работещите по програмата също
са работели на много близки разстояния от дома си и са имали на разположение близки
детски градини за децата си и по този начин са се чувствали свързани с района,където
живеят.
Какви проекти са се изпълнявали
по програмата там?
Почистване на обществени пространства,
преработване на отпадъчни материали, детски градини и грижа за стари хора, обществени
кухни, библиотеки, напояване на земеделска земя, залесяване, малки и големи инфраструктурни
проекти, малки магазинчета, земеделие за собствена употреба, различни здравни програми
и курсове за ограмотяване и др.
Интересното е било, че аржентинските
домакинства са определяли жените като глава на семейството и по този начин мъжете
са били също в по-добро положение да си намерят работа на други места.
Павлина и колегите й от университета са интервюирали
около 100 жени и всяка една от тях (!) е искала работа, а не социални помощи. Искали
са повече работни часове, казвали са, че са придобили ценни умения, дори са ползвали
фондовете, придобити от заплатата си от програмата, за да стартират собствени малки
бизнеси след това, получили са помощ като безплатна грижа за децата си, почувствали
са се по-ценни и уважавани от децата, съпрузите, съседите си…
Източник: JACOBIN
Няма коментари:
Публикуване на коментар