Имало едно време в България

 “…….Често слушаме твърдения, че политическата генеалогия на българската олигархия е изцяло свързана с бившата номенклатура; че тя, образно казано, е изцяло оцветена в червено. Тази констатация беше валидна до втората половина на 90-те години. Родилните петна отдавна изчезнаха и вече не се забелязват по цъфтящото тяло на властващия елит. В него се настаниха трайно представители от целия политико-икономически спектър. Именно липсата на партиен цвят днес е родов белег на тази, наглед разнолика, социална общност;


Както всяка макросоциална страта и съвременната българска олигархия е вертикално подредена по няколко признака: произход, разполагаеми ресурси, достъп до властта. Доскоро най-влиятелна беше наследствената/партийна аристокрация. След време до нея застанаха новоизгряли политически звезди (част от тях олицетворявали в миналото идеалите за индивидуална свобода и социална справедливост). Днес високи позиции в йерархията заемат и преуспели представители на бившата тоталитарна клиентела и свита – охранители и шофьори, доверени емисари и лечители, бивши и настоящи агенти на политическата полиция и др.


Както съзряването, така и институционилацията на българската олигархия не протече безконфликтно. Между първата и втората фаза бяха направени два безуспешни опита за организационна консолидация, паралелно на официалната власт (имам предвид „Г-13” и неговото второ издание). Но острото вътрешногрупово съперничество надделя над повика за обединение. От което първопроходците на олигархичното общество извадиха полезен урок за себе си: ускориха вграждането в институциите на властта, а впоследствие установиха контрол върху тях.

***

Нека да проследим накратко алгоритъма на преобръщането на пост-тоталитарната социално-стратификационна система- от проектирана/нормална, в девиантна, от социопатичен тип:

- Стъпка едно: номенклатурата от ерата на тоталитаризма роди олигархията и я сроди с новата политическа класа;


- Стъпка две: постоталитарното олигархично семейство ускорено достигна репродуктивна възраст и роди плутокрацията ;


- Стъпка три: плутокрацията замени класическата конструкция на властта с неформални мрежи и се настани в техните комфортни убежища;


- Стъпка четири: неформалните лобистки мрежи изковаха удобни за олигархията банкови, данъчни, приватизационни, концесионни и прочее закони;


- Стъпка пет: чрез законите олигархията легитимно измести държавните институции; днес цялата държава е под техен контрол!


- Стъпка шест: моралните норми също се преобръщат- анормалното се настанява на мястото на старата ценностно-нормативнална система; да си нормален означава да бъдеш третиран като девиантен индивид или група!

Тук свършва социално-класовото разделение и започва би-социалното!

Лишените от сигурна работа и достойно заплащане, от елементарни медицински грижи и добро образование за децата, от социални грижи за увредените, от заработени пенсии, от равни шансове за професионална кариера и пр. вече не гледат на себе си, на себеподобните и на „другите” като на социални/човешки същества.

Инстинктът за оцеляването измества нормите и навиците за социално общуване и взаимно подпомагане. В обществото се разпорежда не добрият, а злият дух на капитализма: животинският нагон. Наскоро тази опасност , възродена сякаш от страната на мъртвите, беше обрисувана от Джон Куигин в нашумялата книга „Зомби икономикс”.
Когато дълбоките неравенства в обществото възникват и се възпроизвеждат на социална основа – класова, професионална, статусова и пр., недоволните се държат в подчинение чрез властова принуда, култивираща страх.

Но в България е различно. В нея се изгради (по-точно: имплантира) зомби-капитализъм в съкратени исторически срокове; сдоби се с управляващ „елит”, тотално обсебен от вярата, че общественият и икономическият живот се поддържат по правилото на социалната джунгла: „силните оцеляват и преуспяват, слабите загиват”!......”

Цялата статия може да прочетете тук.