Христо Манолов:
"Иначе казано: Кел ти файда от ползата кат нема келепир?
Дарвинистичният подход към начина, по който следва
да бъде устроено и да функционира едно човешко общество, ми се струва някак малко
не на място! За зрелостта на едно общество се съди по това как то се отнася към
"най-слабите". Една верига е толкова здрава, колкото е здраво най-слабото
и звено.
Явно според Иван Йонов ние българите не сме никакво
общество, а просто сбирщина от егоисти! Може и да е прав! Толкова по-зле за нас!
Що не вземем да сменим надписа "Съединението прави силата" с къде по-звучното
"Егоизмът прави силата"?! И без това тълпата от бай ганьовци не знае какво
означава по-горното от двете! Но понеже Иван Йонов не си пада по патоса, нека си
говорим за пари!
От гледна точка на отделния предприемач паричните
потоци са два вида - приходи и разходи. Целта е приходите да са по-големи от разходите.
Така нашият човек ще бъде на печалба и капиталът му ще расте. Обратната ситуация
никак не е желана. Това се нарича микроикономика. Само че нашият предприемач не
е сам, а е част от една хаотично самоорганизираща се система наречена икономика,
в която разходите за един се явяват приходи за друг. И когато всички се стремят
да увеличат капитала си, това оказва общ дефлационен ефект върху икономиката, което
води до срив в потреблението на стоки и услуги, респективно продажбите и приходите
на нашия човек също намаляват. Това е така наречения "Парадокс на спестяването".
Излизането от този "омагьосан кръг" може да стане само ако по някакъв
начин парите се окажат в ръцете на потенциалните потребители, което ще рече в основата
на финансовата пирамида.
Основният паричен поток винаги е насочен от основата
на финансовата пирамида към нейния връх. Обратната теза става известна като
"трикъл даун икономика" или "рейгъномика" и довежда до това,
че богатите в САЩ стават още по-богати, бедните стават повече и все по-бедни, а
средната класа все по-изчезваща. Това което е валидно на микро ниво се оказва абсолютно
погрешно на макро ниво.
Вариантите за поява на пари в основата на финансовата
пирамида основно са два: 1) създаване на нови пари, които да заместят блокираните
(временно) от капиталистите; 2) преразпределяне на съществуващите пари от върха
на пирамидата към нейната основа. И двата варианта са свързани с действия от страна
на държавата, а ББД се причислява към вариант 2). За осъществяване на вариант
1) следва държавата да притежава монетарен суверенитет, което ще рече да бъде издател
на националната валута, а не просто ползвател, какъвто е в момента ("валутен
борд")."
Има и трети вариант за връщане на парите в основата на пирамидата - задължителни инвестиции (но реални, а не спекулативни) за сметка и риск на собствениците им. Така хем парите ще се превъртат през икономиката (което е основна цел), хем ще останат под контрола на тези, които са ги спечелили и при успех на инвестициите те ще станат дори и още по-богати (след което следва нов цикъл).
ОтговорИзтриванеОстава да се уточни начина, по който инвеститорите ще бъдат задължени да инвестират. Те си имат съвсем основателна причина да не го правят доброволно. Най-общо казано, с увеличаване на количеството създаден реален капитал печалбата от създаването на нов такъв намалява и когато тя спадне под определена стойност основния капитал (финансовия) "обявява стачка". Този въпрос е доста добре изследван от Силвио Гезел в "Естествения Икономически Ред" http://www.bgpatriot.com/resources/Silvio_Gesel.pdf
ОтговорИзтриванеДругият начин парите да се превъртат през икономиката е тези, които притежават пари да ги използват по предназначение - да купуват стоки и услуги. Според Гезел спестяването представлява нарушение, понеже възпрепятства търговския обмен и именно способността на парите да възпрепятстват търговския обмен ги превръща в капитал. Спестителите (капиталистите) като спестяват всъщност отварят "дупка" в паричното предлагане (респективно в агрегатното търсене на стоки и услуги), а след това предлагат да я запълнят но срещу определено възнаграждение - лихва. Съгласно ММТ държавата поема ангажимента да запълни тази "дупка" безлихвено, но пак остава отворен въпросът (отново според Гезел): Какво би станало ако спестителите по някаква причина решат да изсипят на куп огромните си спестявания на пазара и парите им търсейки стоки и услуги, които не съществуват, предизвикат скок в цените (инфлация)? Дали държавата ще успее да овладее тази инфлация е въпрос, над който си заслужава да се помисли!
"Какво би станало ако спестителите по някаква причина решат да изсипят на куп огромните си спестявания на пазара и парите им търсейки стоки и услуги, които не съществуват, предизвикат скок в цените (инфлация)? Дали държавата ще успее да овладее тази инфлация е въпрос, над който си заслужава да се помисли!"
ИзтриванеТакова нещо в световната история още не се е случвало! Но да хипотетично въпросът си стои. Ето какво Мозлър каза, когато му го зададох:
"Въпрос: Какво би се случило, ако неправителственият сектор изведнъж реши да увеличи неимоверно дефицитното си харчене (да харчи повече отколкото е дохода му)?
Отговор: Може да се получи еднократно увеличение на цените (способността на частния сектор за дефицитно харчене в крайна сметка винаги е ограничена от доходa му).
Въпрос: Как правителството би могло да повлияе на желанието на неправителствения сектор да започне да харчи повече от дохода си, (т.е. да харчи от предишни спестявания или на кредит) и да е в състояние да спре евентуланата инфлация, ако всички тези спестени трилиони долари изведнъж решат да напуснат спестовните сметки и започнат да преследват стоки и услуги, причинявайки инфлация?
Отговор: Да, ако всеки реши да изхачри спестяванията си наведнъж, например всичките долари в пенсионните фондове и другите спестовни сметки се обърнат в кеш и изхарчат, или пък Епъл реши да изхарчи $177-те си милиарда наведнъж и т.н., ще има еднократен скок на цените, докато това харчене не свърши. Но както вече бе загатното, това е не само малко вероятно, но е почти 100% сигурно, че желанието за пестене от страна на неправителствения сектор постоянно ще се увеличава." http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/10/blog-post_3841.html
Да, съгласен съм - основен проблем пред задължителните инвестиции е механизма, чрез който да се осигури, че са инвестирани реално, а не спекулативно. Това е истинско икономическо предизвикателство и аз бих приветствал всякакви идеи в тази посока.
ОтговорИзтриванеЩо се отнася до опасността спестителите да изсипят спестеното на пазара и да предизвикат инфлация, то според мен това не е голяма опасност ако се контролират (както мисля вече се прави) "вратите" през които може да влезе инфлацията - най-вече цените на енергията и храната (нееластичните разходи).
Имам един въпрос относно ММТ - как държавата, изсипвайки пари, ще контролира тези пари да се влагат (харчат) ефективно? Какво ще спре държавата от това просто да печата пари и да ги раздава на пенсионери и безработни (и тогава вече, освен че ще е несправедливо, инфлацията ще е гарантирана)? Или какво ще спре държавата да дава пари на безотговорни или бездарни бизнесмени, които просто ще източат тези пари и край с тях (както стана у нас през 90-те години)?
ММТ въвежда постоянна програма за гарантирана работа, която е преходна, в смисъл, че спомага за преход от състояние на безработа към назначаване в частния сектор. Заплащането по тази програма, което автоматично става минималната заплата за страната, е заплащане срещу работа, а не е помощ за безработни. Т.е. за да получи тези пари, които засега ги определихме в България да бъдат 400 лв/месец, участниците в програмата ще трябва поне да станат рано, да вземат душ и да се явят в приличен вид и състояние навреме за работа. Те не биха се сдобили с тази заплата, намирайки я под възглавницата си всяка сутрин.
ИзтриванеВъпросът за ефективността е напълно валиден. Тук не говорим за копаене на дуки в земята и заравянето им след това. Полезна работа за свършване винаги има. Нали това казва и поговорката. Мозлър обича да дава този пример: Дефицитното правителствено харчене, изградило Панамския канал, намали разходите и бе дефлационно. Дефицитното правителствено харчене, което би разрушило Панамския канал, би било инфлационно.
Що се отнася до пенсиите – да това е обществен договор между две генерации – тези в трудоспособна възраст и възрастните. Каквото се споразумеят, това и ще бъде решението за пенсиите, тъй като хората в работоспособна възраст ще знаят напълно, че платежеспособността, която определят за пенсионерите – нашите бащи и майки идва от отказ от съответното количество платежеспособност, която те притежават.
Директно държавата няма да кредитира бизнесите и бизнесмените. Това ще правят търговските банки, и другите финансови институции, и дори физически лица, чиито депозити не са гарантирани от правителството. За търговските банки обаче ще има строг контрол на капитала им и на активите, тъй като правителството напълно е гарантирало депозитите на клиентите им. Търговските банки няма да могат да приемат като гаранция по издаваните от тях заеми никакви финансови активи, а само реални активи и въпреки, че депозитите на клиентите им е гарантирано на 100%, техният частен капитал е първият, който ще изгори при евентуално издадени от банката лоши кредити и евентуално изпадане в неплатежеспособност.
...Или какво ще спре държавата да плаща на армия от излишни чиновници и да не се интересува изобщо от ефективността на администрацията си?
ОтговорИзтриванеНакратко - как ММТ ще напарави така, че държавата да влага (харчи) ефективно??