Материали от основния ММТ курс на проф. Рандъл Рей
 |
| проф. Рандъл Рей |
Финансовите
активи на един са финансовите пасиви за друг. Това е фундаментален принцип на счетоводството. За
всеки финансов актив има финансов пасив на същата стойност, който го
неутрализира. Чековият депозит е финансов актив на домакинството, неутрализиран
от задължението на банката (или Аз Ви Дължа – I Оwe You или IOU).
Правителствената или корпоративна облигация е актив за домакинството, но
представлява задължение (пасив) на издателя (правителството или корпорацията).
Домакинството също има задължения, включващи студентски заеми, ипотека или заем
за кола. Те са държани като активи от кредитора, който може да е банка или
някоя друга институция като пенсионен фонд, хедж фонд или застрахователна
компания. Чистото финансово богатство на домакинството е равно на сумата от
всичките му финансови активи (което е финансовото му богатство) минус сумата на
всичките му финансови задължения (всички издадени от него деноминирани в пари IOUs). Ако това е положително
число, то тогава домакинството притежава положително чисто финансово богатство.
Вътрешно богатство
срещу външно богатство.
Често е много полезно да правим разлика между видовете сектори в икономиката.
Най-основната разлика е между публичния сектор (включвайки всички нива на
правителството) и частния сектор (включвайки домакинствата и фирмите). Ако
трябваше да разглеждаме всичките частно издадени финансови активи и задължения,
въпрос на логика е, че сумата на финансовите активи трябва да е равна на сумата
на финансовите задължения. С други думи, чистото финансово богатство би трябвало
да е равно на нула, ако взимаме предвид само частно издадените IOUs. Това понякога
е наричано “вътрешно богатство”, защото е “вътре” в частния сектор. За да може
частният сектор да натрупа финансово богатство, то трябва да е под формата на
“външно богатство”, т.е. финансови претенции към друг сектор. Вземайки предвид
нашето основно деление на публичен и частен сектор, външното финансово
богатство е във форма на правителствени задължения (IOUs). Частният сектор държи
правителствена валута (включително монети и банкноти), а също и държавни ценни
книжа (ДЦК) с различен срок на падеж като чисти финансови активи, част от тях
като положително финансово богатство.
Бележка относно
нефинансовото богатство (реалните активи). Финансовите активи на един са неутрализирани от
финансовите задължения (пасиви) на друг. Като цяло, нетното финансово богатство
трябва да е равно на нула. Както и да е, реалните активи представляват нечие
богатство, което не е неутрализирано от задължението на някого другиго,
откъдето следва , че, на агрегатно ниво, чистото богатство е равно на
стойността на реалните активи. За да бъда ясен, вие може би сте купили
автомобил като сте взели заем. Финансовото ви задължение (заемът за колата) е
неутрализирано от финансовия актив, от компанията, издала заема за колата. Тъй
като тези двете взаимно се неутрализират, сумата им е нула. Това, което остава
е стойността на реалния актив – автомобила. В повечето от дискусиите, които
следват, ще се занимаваме с финансови активи и задължения, но подсъзнателно ще
знаем, че стойността на реалните активи доставя чисто богатство както на
индивидуално, така и на агрегатно ниво. Веднъж извадили всички финансови пасиви
от общите активи (реални и финансови) получаваме нефинансовите (реалните)
активи, или общата чиста стойност.
Чистото частно финансово богатсво е равно на публичния
дълг. Потоци (от доходи и разходи) натрупват запаси, резерви.
Натрупаните от частния сектор чисти финансови активи през годините е станало
възможно само поради факта, че разходите му са били по-малки от приходите му за
този период. С други думи, спестяването му е позволило натрупването на запаси
от богатство във формата на финансови активи. В нашия прост пример с наличието
само на публичен и частен сектор, тези финансови активи са правителствени
пасиви – правителсвено издавана валута и държавни ценни книжа. От своя страна
тези правителствени задължения (IOUs) могат да бъдат натрупани само,
когато правителството харчи повече, отколкото получава обратно като данъци.
Това е правителствен дефицит, който е потока на правителствените разходи минус
потока на правителствените данъчни приходи, измерен в паричните единици на
съответната държава за определен период от време (обикновено 1 година). Този
дефицит се натрупва във вид на запаси от правителствен дълг – равен на
натрупаното финансово богатство на частния сектор за същия период. Важното е да
разберем тук, че чистите финансови активи, държани от частния сектор, са точно
равни на чистите финансови пасиви, издадени от правителството в нашия
двусекторен пример. Ако правителството винаги прави балансиран бюджет, с
разходите му винаги равни на данъчните приходи, чистото финансово богатство на
частния сектор ще е нула. Ако правителството има продължителни правителствени
излишъци (разходите са по-малки от приходите), чистото финансово богатство на
частня сектор трябва да е отрицателно число. С други думи, частният сектор ще е
в дълг спрямо публичния сектор.
Можем да
формулиrame следната “дилема”: В нашия двусекторен модел не е възможно и двата
сектора, публичният и частният да бъдат едновременно в излишък. И ако
публичният сектор трябва да е в излишък то, по дефиниция, частният сектор би
трябвало да бъде в дефицит. Ако публичният сектор трябва да постига достатачни
излишъци, за да изплати целия правителствен дълг, по дефиниция, частният сектор
ще бъде в точно толкова големи дефицити, намалявайки чистото си финансово
богатство докато то (финансовото богатство) стане нула.
Дълговете на страните от останалия
свят са домашни финансови активи. Друго полезно разделение е да
формираме три сектора: домашен частен, домашен публичен и сектор “останалия
свят”, който се състои от чуждестранните правителства, фирми и домакинства. В
този случай е възможно домашният частен сектор да акумулира чисти финансови
претенции (искания) към останалия свят, дори и когато домашният публичен сектор
постига балансирани бюджети с разходите му точно толкова големи, колкото и
данъчните приходи. Количеството
акумулирани чисти финансови активи на домашния частен сектор е равно на
издадените чисти финансови задължения на останалия свят. Накрая, и
по-реалистично, домашният частен сектор може да акумулира чисто финансово
богатство, състоящо се и от двете - както от домашните правителствени пасиви,
так също и от пасивите на останалия свят. За домашния частен сектор е възможно
също да натрупа правителствен дълг (добавящ към финансовото му богатство)
докато в същото време издавайки дълг към останалия свят (намаляващ от
финансовото му богатство). В следващата секция дискутираме в подробности
секторните баланси.
Основи на
секторното счетоводство, връзки с концепциите за поток и натрупани резерви. Нека
продължим с нашето разделение на икономиката на три сектора: домашен частен
сектор (домакинства и фирми), домашен правителствен сектор (включващ местни,
държавни или провинциални и национални правителства), и чуждестранен сектор
(останалия свят, включващ чуждестранните домакинства, фирми и правителства).
Всеки един от тези сектори може да се разглежда като имащ поток от доходи и
поток от разходи за счетоводния период от време, който ни ще приемем да бъде 1
година. Няма причина, която да кара всеки един от тези сектори да балансира
потоците си на доходи и разходи всяка година. Ако изхарчи по-малко, отколкото е
доходът му, това се нарича бюджетен излишък за годината. Ако изхарчи повече,
отколкото е доходът му, това се нарича бюджетен дефицит за годината. Балансиран
бюджет означава, че доходът е бил равен на разхода за годината.
От горната
дискусия става ясно, че бюджетен излишък е същото нещо, както потока от
спестявания и води до нетно натрупване на финансови активи. Секторът, който
завършва с дефицит трябва или да използва финансовите си активи, натрупани от
предишни години (когато е завършвал с излишъци) или трябва да издаде нови
задължения, дълг (IOUs),
за да компенсира дефицита си. На разбираем език, ние
казваме, че той “плаща за” дефицитните си разходи чрез заменянето на активи с
банкови депозити, които могат да се харчат. От друга страна, сектор, който
завършва с бюджетен излишък, ще натрупа нетни (чисти) финансови активи. Този
излишък ще вземе формата на финансови претенции към поне един от другите
сектори.
Допълнителна бележка относно
реалните активи. Възниква въпрос: Какво би станало, ако се използват
спестявания (бюджетен излишък) за да се закупят реални активи вместо да стоят
като натрупани финансови активи? В този случай финансовите активи само са
предадени на някого другимо. Например ако изхарчим по-малко от дохода си, бихме
акумулирали депозити в чековата си сметка. Ако решим, че не искаме да държим
спестяванията си във формата на депозити в чековата сметка, бихме могли да
напишем чек за покупката, да речем, на картина, антична кола, колекция от
пощенски марки, недвижимо имущество, машина, или дори бизнес. Обръщаме финансов
актив в реален актив. Както и да е обаче, продавачът е направил
противоположната транзакция и сега държи финансов актив. Въпросът е, че ако
частният сектор, като цяло, завърши с бюджетен излишък, някой ще акумулира нетни
финансови активи (предявими към друг сектор), въпреки че дейностите вътре в
частния сектор могат да преместят тези финансови активи от един “джоб” в друг.
Заключение:
Дефицитът на един сектор е равен на изишъка на друг. Всичко това
ни довежда до важния счетоводен принцип, че ако съберем дефицитите, получени от
един или повече сектори, те биха били равни на излишъците, получени от
други/я/те сектор/и. Следвайки пионерските трудове на Уин Годли (Wynne Godley), бихме могли да
изразим този принцип под формата на просто тъждество:
Баланса на Домашния Частен Сектор +
Баланса на Домашния Правитеслтвен Сектор + Баланса на Чуждестранния Сектор = 0
Нека например
предположим, че чуждестранния сектор завършва с балансиран бюджет (в
уравнението по-горе, балансът на чуждестранния сектор = 0). Нека предположим
по-нататък, че доходът на домашния частен сектор е $100 милиарда, докато
разходите му са равни на $90 милиарда, за постигането на бюджетен излишък за
годината на стойност от $10 милиарда. Тогава, по идентичност, бюджетният
дефицит на домашния правителствен сектор за годината е равен на $10 милиарда.
От разискванията по-горе знаем, че през годината домашният частен сектор ще
акумулира $10 милиарда чисто (нетно) финансово богатство, състоящо се от $10
милиарда задължения (пасиви) на домашния правителствен сектор.
Друг пример -
сега нека предположим, че чуждестранният сектор харчи по-малко, отколкото е
доходът му, и постига бюджетен излишък от $20 милиарда. В същото време
домашният правителствен сектор също харчи по-малко, отколкото е доходът му,
завършвайки с бюджетен излишък от $10 милиарда. От нашето счетоводно тъждество
знаем, че за същия период от време домашният частен сектор трябва да е завъшил
с бюджетен дефицит от $30 милиарда ($20 милиарда + $10 милиарда). И в същото
време неговото нетно финансово богатство е трябвало да намалее с $30 милиарда,
като е продавал активи и е издавал дълг. Междувременно домашният правителствен
сектор трябва да е увеличил нетното си финансово богатство с $10 милиарда
(намалявайки дължимия си дълг или увеличавайки финансовите си претенции към
другите сектори), а чуждестранният сектор трябва да е увеличил нетната си
финансова позиция с $20 милиарда (също намалявайки дължимия си от преди дълг
или увеличавайки финансовите си претенции към другите сектори).
Ясно е, че ако един сектор ще завърши с бюджетен излишъл,
поне един друг сектор трябва да завърши с бюджетен дефицит. Разглеждано като
променлива величина на натрупани количества, за да може един сектор да натрупа
нетно финансово богатство, поне един друг сектор трябва да увеличи
задлъжнялостта си със същата сума. Не е възможно всички сектори едновременно да
акумулират нетно финансово богатство чрез постигането на бюджетни излишъци
едновременно. Можем да формулираме друга “дилема”: Ако единият от три сектора
трябва да завърши с бюджетен излишък, поне един друг от останалите трябва да
приключи с бюджетен дефицит.
Без значение колко силно бихме опитвали, не можем всички
да завършим с излишъци. За всеки дефицит трябва да има излишък.
Преведе:
Райчо Марков
Ню Йорк
Няма коментари:
Публикуване на коментар