Гост-публикация от Светослав Атаджанов и мой коментар

 УЕДНАКВЯВАНЕ

/По материали от световните медии/

В скромните си писания, непрекъснато пиша за бедите от бруталната глобализация и нейната икономическа есенция - неолиберализма. С мисълта, всички да осъзнаем коя е истинската опасност на съвремието ни. С времето всички грехове на тоталитаризма, в които Западът обвиняваше комунизма станаха присъщи нему, заради налаганата от него повсевместно по света „демокрация”. 
Пръкналите се от всякъде фалшиви дисиденти говореха така, сякаш демокрацията е тяхна родина, а правата на човека техния народ. И загърбиха напълно понятия като нация, народ и родина. Народът ни, пробуждайки се като след тежък сън видя в Запада бленуваното благоденствие, истинските свободи и постижения на научния и технически прогрес. Епохата на студената война всъщност бе връх в демокрацията на западните общества. Но постепенно нещата се измениха. Интеграцията на развитите страни срещу комунистическата опасност стана старт на по-нататъшната глобализация на световната икономика и на властта, свързана с този процес. Интеграцията би била положителна, ако отговаря на закономерното желание на равнопоставени нации да се съюзят. Но, тази интеграция бе замислена като управление на наднационалната власт. Крахът на комунизма бе необходимо условие за установяване фактически на планетарна власт. Днес всички сме свидетели на установяване на „демократичен” тоталитаризъм.

Всъщност демокрацията предполага плурализъм и включва противопоставяне на сравнително  равностойни сили, борещи се помежду си, но и взаимно влияещи се. По време на студената война имаше демокрация и плурализъм в световен мащаб, като двете политически системи в борбата помежду си се стараеха да изтъкнат социалните си предимства и подобряваха  материалното положение на широките народни маси. Днес света е доминиран от една единствена сила и идеология, от една единствена световна транснационална партия. Въпреки различията в сферите си на дейност световните промишлени, търговски, банкови и медийни компании бяха свързани помежду си, поради наднационалния си характер. С рухването на комунизма,  те се озоваха на върха на властта. Всъщност западните демокрации господстват, но и се подчиняват на този наднационален конгломерат. Западните страни, както и всички останали са контролирани от тези наднационални структури. Националния суверинитет бе съставна част на плурализма и демокрацията. Но тази господстваща власт премазва суверенните държави. Така европейската интеграция, всъщност унищожава плурализма вътре в общността, в полза на установилата се наднационална власт.

Западните страни бяха демократични по време на студената война. Тогава политическите партии имаха истински идеологически разногласия и различни политически програми. Печатните им органи също не си приличаха. Всичко това влияеше върху живота на хората, допринасяше за благоденствието им. Сега вече не. Защото демократичният и процъфтяващ капитализъм със социалните му закони и гарантираното право на труд дължеше много на комунистическото плашило. Масираната атака срещу социалните права на Запад започна тъкмо с падането на комунизма. Днес социалистите, които са на власт в повечето европейски държави, водят политика на социално разграждане, която унищожава именно всичко социалистическо, което съществуваше в капиталистическите страни. Не правят изключение от това правило и нашите „социалисти”. На Запад вече няма политическа сила, способна да защити обикновения човек. Съществуването на политическите партии е чисто формално. Разликите между тях от ден на ден избледняват. Демокрацията е на изчезване и в обществената организация на Запада. Тоталитаризмът се разпростира навсякъде, тъй като наднационалната структура налага закона си на нациите. Тази недемократична структура заповядва, наказва, налага ембарго, бомбардира, носи разрушение и глад. Дори президента на САЩ й се подчинява. Финансовият тоталитаризъм е поробил политическите власти. А той е студен и безжалостен. Не изпитва чувства. Политическите диктатури не представляват нищо в сравнение с финансовата диктатура. И срещу най-жестоките диктатури бе възможна известна съпротива. Никой обаче не може да се разбунтува срещу банката.

            Демократичният тоталитаризъм и финансовата диктатура изключват социалната революция. Защото те съчетават всемогъщата военна бруталност с планетарния финансов диктат. Всички революции са били подкрепяни отвън. Днес това е невъзможно, тъй като суверенни страни вече не съществуват. Освен това работническата класа, като най-долно стъпало в социалната йерархия е заменена от класата на безработните. А какво искат безработните? Работа. Така че, противно на работниците от миналото, те са в неизгодна позиция.

            Всички тоталитарни системи имаха своя идеология. Но каква е идеологията на това ново общество, което се нарича постдемократично? Най-влиятелните западни теоретици и политици смятат, че сме навлезли в постидеологическа епоха. Защото под "идеология" разбират комунизъм, фашизъм, нацизъм, религиозен фундаментализъм и пр. Всъщност идеологията, свръхидеологията на западния свят, развита през последните години, е далеч по-могъща от комунизма или националсоциализма. Тя затъпява западния гражданин много повече, отколкото комунистическата пропаганда затъпяваше средния гражданин в социалистическите страни. В идеологическата област идеята е по-маловажна от механизмите за разпространението й. А могъществото на западните медии е несравнимо по-голямо от огромното могъщество на църквата по време на възхода и. И това не е всичко. ­Киното, литературата, философията, средствата за влияние и разпространение на културата в широкия смисъл на думата следват същата посока. По най-малкия повод работещите в тези сфери реагират с единодушие, което говори за заповеди, издадени от един и същ властови източник. Достатъчно е да се вземе решение за разобличаване на някой си Милошевич, Саддам, Кадафи, Мубарак, Асад, Ахменаджат, Чавес и дори Путин, за да се задвижи планетарната пропагандна машина срещу тях. И вместо да осъди политиците и генералите от НАТО за това, че нарушиха всички съществуващи закони и конвенции, огромното мнозинство от западните граждани е убедено, че войните, всъщност срещу народите на тези страни са справедливи. Западната идеология съчетава и нагажда идеите според потребностите. Една от тези идеи е, че западните ценности и западният начин на живот превъзхождат останалите. При положение, че за повечето народи на планетата тези ценности са смъртоносни. Опитайте се да убедите американеца, че народи гинат от тях. Никога няма да ви повярва! Ще продължи да твърди, че западните ценности са общочовешки, прилагайки по този начин един от основните принципи на идеологическия догматизъм. Западните теоретици, медии и политици са абсолютно убедени в превъзходството на своята система. Това им позволява да я налагат с чиста съвeст на света.

Като слушаме какво говорят западните елити, оставаме с впечатлението, че всичко е почтено, великодушно, съобразено с човешката личност. По този начин те прилагат класическото правило на пропагандата, ­ да се прикрива действителността с приказки. Защото достатъчно е да включите телевизора, да отидете на кино, да прелистите някой бестселър, да послушате най-разпространената музика, за да си дадете сметка, че реално пропагандираното се свежда до култа към секса, насилието и парите. Така, че благородните и великодушни приказки са предназначени да замаскират тези три стълба, както ­ и други ­ на тоталитарната демокрация.

            Световното правителство е управлявано от наднационални търговски, финансови и политически структури, известни на всички. По някои изчисления около петдесет милиона души вече са част от това наднационално общество, което управлява света. Съединените щати са метрополията. Западноевропейските страни и някои бивши азиатски "дракони" са базата. Останалите са подчинени според строго определена финансово-икономическа градация. Такава е действителността. А що се касае за ЕС, би било наивно да се смята, че Европейският съюз е създаден, понеже правителствата на участващите в него страни любезно са се споразумели за това. Европейският съюз е средство за унищожение на националните суверенитети. Той е част от  плановете на наднационалните власти. Не бива да се забравя, че организацията на обществото се подчинява на определени закони. Едно е да организираш един милион души, друго е да се справиш с десет милиона. Още по-сложно става, ако са сто милиона. За организирането на петстотин милиона души е необходимо да се извърши огромна работа. Да се създадат нови управленски организми, както и да се обучат кадрите, които ще ги ръководят и ще осигурят функционирането им. Без това не може да се мине. Съветският съюз беше класически пример за многонационален конгломерат, оглавяван от наднационална управляваща структура. Европейският съюз задмина Съветския съюз. Закономерно! Още преди двайсет години, така наречените недъзи на съветската система се бяха значително внедрили на Запад. Така охулваното планиране! Западната икономика е безкрайно по-планирана, отколкото някога е била съветската. Бюрокрацията? В Съветския съюз около10  % от активното население е работело в управлението на страната. В САЩ в административната сфера са заети между 16 и 20 %. А критикуваха Съветския съюз за плановата му икономика и за тромавия му бюрократичен апарат! И днес ще откриете на Запад десетки, дори стотици банки и индустриални предприятия, в чието управление са ангажирани много повече хора. Бюрократичният апарат при социализма е жалък в сравнение с този на големите многонационални компании. В действителност в соц.страните имаше недостиг на администрация. Би трябвало висшите чиновници да бъдат два или три пъти по-многобройни. Европейският съюз знае това и си е взел поука от него. Интеграцията на нациите е невъзможна без създаването на огромен административен, чиновнически апарат.

Либералното общество вече не съществува. Доктрината му е изживяла времето си понастоящем, когато се извършва невиждана в историята концентрация на капитали. Движението на огромни парични маси не държи сметка за интересите нито на държавите, нито на народите, нито на индивидите, които ги съставляват. Либерализмът предполага лична инициатива и личен финансов риск. Само че днес нищо не може да се предприеме без парите на банките. Тези банки, които впрочем стават все по-малко, водят политика на диктат, по природа администрираща. Собствениците изцяло зависят от тях, след като всичко е подчинено на кредита и следователно на контрола на финансовите институции. Значението на индивида, залегнало в основата на либерализма, намалява от ден на ден. Днес е без значение кой управлява дадено предприятие, че и дадена страна. Буш или Обама, Шрьодер или Меркел, Саркози или Оланд - ­ все едно. Всички те водят и ще водят една и съща политика.

Тези, което ще живеят след няколко поколения, може наистина да си кажат, че всичко е било за доброто на човечеството, с други думи, за тяхно добро. Но така ли стоят нещата с днешния немец, французин, холандец? Могат ли те да се радват, като знаят, че бъдещето на народа им ще е идентично с това на американските индианци? Терминът "човечество" е абстрактен. В истинския живот съществуват  нации на англичани, руснаци, французи, сърби, българи и пр. Но ако продължава така, народите, създали нашата цивилизация, главно латинските народи, ­ постепенно ще изчезнат. Западна Европа е залята от чужденци. Това не е случайно, нито се дължи на уж неконтролируеми преселения. Целта е да се създаде в Европа ситуация, сходна с тази в Съединените щати. Мисълта, че човечеството ще бъде щастливо, но без французи, едва ли би зарадвала особено днешните французи. В края на краищата да се оставят на земята ограничен брой хора, които да живеят като в рая, може и да е разумен план. Те впрочем сигурно ще са убедени, че щастието им е увенчало хода на Историята. Но, не е така. Защото има само един живот ­- този, който ние и нашите народи живеем днес.

            Безпомощни ли сме? Нацизмът бе разгромен в тотална война. Съветската система щеше още да съществува, ако не бе разбита отвън. Обществените системи не се самоунищожават и историята го е доказала. Само външна сила е способна да заличи една обществена система. Така, както само препятствието може да спре търкалящата се топка. В момента над всички годсподства система, разполагаща със смазващо  военно превъзходство. Новият световен ред е замислен като еднополюсен. Ако наднационалното правителство, което няма никакъв външен враг, успее да наложи подобна единствена обществена система, тя може да съществува до края на времената. Индивидът загива от собствените си болести. Докато групата, дори и малка, е с тенденция да оцелее, като се самовъзпроизвежда. Представете си обществена система, съставена от милиарди индивиди! Възможностите й да улавя и да възпира саморазрушителните явления са безгранични. Процесът на УЕДНАКВЯВАНЕ на света не може да бъде спрян, поне в предвидимото бъдеще.

СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ

Djani.blog.bg

Единият процент най-богати хора на земята, независимо да ли в САЩ, Китай или някоя друга страна в света, дърпат конците на останалите 99% от хората. Това става чрез медиите и пропагадното промиване на мозъци, както Атанас Атаджанов ясно изрази по-горе.

Ако обаче 99%-те от земляните разберат, че всяка неконвертируема национална валута при свободно плаващ международен курс на обмяна е обществен монопол, данъчен кредит, тогава те, обикновените хора - монополисти на национални валути, ще знаят, че правителствата, които те излъчат, са напълно независими от частния финансов капитал и могат да изпълнят всяко обществено желание в рамките на природните ресурси и хора, с които дадената държава разполага. Тогава глобализацията би работила за подобряване стандарта на живот на всички земляни и един ден би довела до една единствена държава, наречена Земя, с едно световно правителство, избрано да работи за общочовешкото благо.

Затова аз започнах моя блог - за да разпространя тези идеи в България.

Еврозоната и валутният борд са анти демократични средства за експлоатация на 99%-те процента от хората чрез насърчаване на състезание към дъното, т.е. към по-ниски реални заплати, към все по-малки социални осигуровки и обществени услуги. Те са средства за притискане на обикновените граждани в ъгъла, или както Уорън Мозлър го изрази: “..валутният борд е инструмент на колониално експлоатиране, служещ да предизвика насилствен износ на реални ресурси, стоки и услуги срещу чисти финансови активи чрез намаляване на реалните заплати чрез 'дефлация'. Не е грешно да го наречем престъпление срещу човечеството.”

Силата ни обаче се крие в количеството - все пак ОСЪЗНАТИ 99% > 1% нали? 

Райчо Марков

Ню Йорк