@rvmarkov Децата
— Krasimira Tsaneva (@KrasimiraTsanev) June 10, 2013
Грешното разбиране на съвременната парична система реално
определя като най-голямото богатство на нациите по света натрупването на финансови
активи.
Ежедневно средствата за масова информация в САЩ ни заливат
с предупрежденията на объркани икономисти и политици, че дефицитът и държавният
дълг не могат да растат безконечно, и че е наложително затягането на колана.
Президентът Обама дори възкликна по един от националните канали, че федералното
правителство отдавна е свършило парите. Пълна глупост или лицемерие – едно от
двете!
Всичко това налага на обществата държавна политика в областта на
здравеопазването и образованието, правеща децата ни задължение, бреме, а не
актив, богатство.
Положението в България е едно от най-трагичните в света.
Имаме отрицателен прираст, а през годините на ужасен преход успяхме да намалеем
с 22% (!), без да сме участвали в някаква война или пострадали от природни
стихии.
В същото време хората единодушно твърдят, че най-голямото
богатство за всяка нация са децата. Остава само да излъчат такива представители
в държавното управление, които също мислят и действат като тях.
Защото финансовите активи са обществен монопол, който, преди
всичко, би трябвало да работи в полза на най-ценното нещо във всяко обществото - децата.
Райчо Марков
Ню Йорк
В този ред на мисли:
ОтговорИзтриванеКакво мислиш за БВП като индикатор за представянето на една нация в икономическо отношение? Доколко БВП има връзка с реалното богатство и благополучието на нацията и най-вече със субективното човешко усещане за щастие? А има ли изобщо такава връзка? Не отчита ли БВП единствено РАЗХОДИТЕ, които нацията трябва да направи за да поддържа определено ниво на благосъстояние?
Също както в "Хлапето" на Чарли Чаплин: Счупеното от хлапето стъкло е заменено с ново. Чарли Чаплин е спечелил едни пари, също толкова е загубил собственикът на къщата. Реалното благосъстояние е същото както преди, финансовите активи само смениха собствениците си. Но БВП се увеличи!
Може би е крайно време да се въведе нов критерий - "коефициент на щастието на нацията" и по съотношението между този коефициент и БВП да се определя действителното представяне на нацията.
Съгласен, че БВП не отчита такива моменти като в "Хлапето", но в крайна сметка всички страни го използват от дълго време. Също съм виждал в медиите издадени и класации за най-щастлива нация. Може би двата показателя да се взимат предвид. Въпреки, че шастието е доста абстрактно понятие и за всеки човек може да означава различно нещо, а за някои дори да е енигма и никога да не могат да кажат, че се чувстват щастливи.
ИзтриванеАбсолютно подкрепям написаното от теб в статията. Просто се опитах да представя темата от един малко по-различен ъгъл.
ОтговорИзтриванеФактът, че БВП се използва като мерило за успешно представяне на нацията само доказва твоята теза.
Да се твърди, че нарастването на БВП е равнозначно на увеличаване стандарта на живот е все едно да кажем, че по-високият разход на гориво е свидетелство за по-високо техническо съвършенство на един автомобил. Дори самолетна катастрофа с 200 загинали увеличава БВП (поръчва се нов самолет; едни хора правят разследване на причините за катастрофата; 200 погребения - ковчези, цветя, свещи и т.н.).
Единствената причина за приемането на БВП като мерило за просперитета на една нация е неразбирането природата на парите и начина, по който функционира паричната система. Едва когато хората осъзнаят, че парите са просто едни числа и нищо повече, едва тогава ЧОВЕКЪТ, а не парите, ще бъде смисъл и цел на икономиката. Тогава и само тогава, децата ни ще престанат да бъдат считани за бреме и ще бъдат за нас това, което в действителност са - нашето най-голямо богатство и инвестиция в бъдещето.
Прав си Христо.
ОтговорИзтриванеСамо искам да допълня, че примерът ти с хлапето на Чаплин е невинна детска закачка в сравнение с действителността.
Психолози и химици се надпреварват да ти измамят мозъка, за да консумираш стоки и услуги, от които не винаги имаш нужда. Често в стоките се залага програмирано остаряване, за да си купиш отново, без да има реална нужда.
И това влиза в БВП.
Примерът ти със самолетната катастрофа е само един нещастен инцидент.
Войната е начина, където първо печелиш от разрушаването, втори път печелиш от твоите фирми, които строят, и трети път печелиш от използването на ресурсите и хората на „освободената“ държава.
И това също влиза в БВП.
И над всичко стой мантрата РАСТЕЖ. Но реален ли е този растеж? Устойчив ли е този растеж? За сметка на какво е този растеж? За кого е растеж и за кого намалеж?
Тези въпроси се замазват с двуличие, наглост и промиване на мозъци.
Начините за противодействие са ограмотяване, образование, информираност.
Интересен пост по темата:
http://blog.thezeitgeistmovement.com/blog/chetgaines/market-fundamentalism-religion
Други по-мащабни примери:
www.thezeitgeistmovement.com
www.thevenusproject.com
До kaluger:
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за линковете (надявам се нямаш против да минем на ти). В интернет има много ценна информация, но трябва доста ровене за да откриеш бисерите в тинята.
Всъщност, точно поредицата филми Zeitgeist ме запали по подобен род тематика (иначе си падам малко "техничар" - имам "диагноза - инж.” пред името).
Неразбирането същността на парите и функционирането на паричните системи е само част от проблема. Това неразбиране не ни позволява да постигнем най-доброто възможно поне в рамките на сега съществуващата система. За съжаление проблемът е доста по-сериозен и струва ми се малко надхвърля тематичния обхват на този блог. При сегашното ниво на технологиите, икономика работеща при пълно натоварване на мощностите и пълна заетост на работната сила е в състояние да произведе количество продукт, значително надхвърлящо възможностите на населението да консумира този продукт, а изключително неравномерното разпределение на финансовите и реалните активи допълнително влошава нещата. По тази причина, опит да се постигне пълна заетост задължително би довел до свръх-производство. Това в условията на капиталистическата икономика просто не е допустимо. Вместо това се появява феноменът „технологична безработица”.
Проектът „Венера” на Жак Фреско предлага радикално решение на проблема, но за съжаление е малко утопичен, имайки предвид липсата на политическа воля за осъществяването му от страна на онези 1% на върха на финансовата пирамида и недостатъчната осъзнатост на останалите 99%.
Капиталистическата икономика е експанзивна по своята същност. За да вирее „нормално” тя задължително трябва да расте, поглъщайки нови територии, ресурси и пазари. Ако няма възможност да се разширява – започва да расте нагоре, удря тавана, определен от възможността на населението да консумира произведения продукт и се срива. Пак расте и пак се срива. Това е т.н. „Бизнес цикъл”.
Що се отнася до „Програмираното остаряване” на продукта, бих казал, че това е просто напразен опит за измъкване от „капана на технологичната безработица” и бих го онагледил по следния начин: Караме автомобил на първа предавка и газта до ламарината. По този начин няма да постигнем голяма скорост (стандарт на живот) но пък двигателят (икономиката) работи на високи обороти (голям БВП). Лошото е, че разходът на гориво (ресурси) е голям, особено като се има предвид, че горивото (ресурсите) в резервоара (планетата) са ограничени и освен това са на привършване. На всичкото отгоре, от ауспуха излизат огромни количества отровни изгорели газове (замърсявания). Въпросат е: Дали по напред ще закъсаме (колапс на икономиката) понеже ни е свършило горивото (ресурсите) или преди това ще се задушим от изгорелите газове (екологична катастрофа)?!
Много бих се радвал с теб и за напред да дискутираме в тази насока. И понеже наистина доста се отклонихме от основната тематика на блога, стига да имаш желание, можем да продължим дискусията по e-mail: itcomm@abv.bg.
И до Райчо Марков:
Все повече става ясно, че настоящата икономическа система ( базирана върху парични (дългови) отношения) започва да става все по-неадекватна на съществуващата реалност. Рано или късно „технологичната безработица” ще достигне едно критично ниво, при което няма да имаме друг избор, освен да се откажем от паричната система като механизъм за организиране и координиране на икономическата дейност на човечеството. Трудно е да се определи кога ще настъпи този момент. Ние обаче живеем днес и сега. Затова е изключително важно да извлечем максимално възможното от сега съществуващата система. Как да го направим показва ММТ. Ще ми се да видя в твоя блог статия, адресираща точно проблема със свръх-производството и „технологичната безработица”, както и най-доброто, което ММТ може да предложи като решение на проблема. Благодаря ти предварително!