Писмо до проф. Кръстьо Петков, написано през юли 2010 г.

Днес в сайта на проф. Кръстьо Петков се натъкнах на едно интересно писмо, изпратено му от читател от САЩ през 2010 г. За момент помислих, че аз съм го писал, но не. Сега, аз нямам нищо против членството на България в ЕС, дори напротив!, ако след като премахнем валутния борд, си запазим независимостта на българския лев при плаващ международен валутен курс на обмяна. Ето и самото писмо:

България да се откаже от намерението да стане член на ЕС и да провежда самостоятелна фискална и монетарна политика

Драги професор Петков,

През последните 2-3 седмици не бях преглеждал блога Ви. Вчера прочетох писмото до Президента.

Ще си позволя следния коментар:

Писмото е изчерпателно и отлично аргументирано. Но изчерпателността и обема му надхвърлят способността на съсредоточение на непрофесионалиста.

Още повече, когато е адресирано до президент на държава или дори на голяма компания. Поне при нас практиката е същността да бъде редуцирана в първия параграф и изложението да не отнеме повече от страница; в противен случай губим вниманието на т.н. decision maker.

Подробностите са представени в приложение на вниманието на съветниците-специалисти.

Прочетох в английската версия на блога Ви: Europeans for Financial Reform: Financial Transaction Tax Now! *Join the Twitter storm!* etc. Наивността на повечето изказващи се на финансови или икономически теми отдавна е престанала да ме удивлява.

Както и безочливостта на политиците, особено от тези от “Запад”. Всеки корпоративен данък се прехвърля на консуматора чрез повишаване на цената на стоката или услугата. Компании и фирми отдавна са научили този трик – само политиците се правят, че не го знаят защото така повеляват интересите им и по този демагогски начин се подмазват на избирателите си като “наказват” алчните банки. И така агнето е цяло, но още по-гладно, и вълкът е пак вълк, но още по-сит.

Единственият начин за България да излезе от кризата е да се откаже от намерението да стане член на ЕС и да провежда самостоятелна фискална и монетарна политика. Идеята, че само чрез обединение със западна Европа България може да се превърне в модерна държава е погрешна и дори унизителна. Погрешна е защото влизането в един Съюз, който не е в състояние да реши собствените си проблеми създадени от недообмислена, нереална и преди всичко, недемократична идея за “Обединени европейски щати” без Федерално правителство, а само чрез Централна банка е, поетически казано, “възторжен скок, от трън на глог.” Унизителна е защото България така на практика игнорира значителния си интелектуален и оперативен талант, в и извън страната, който, без съмнение, е в състояние да я изведе от трудната ситуация.

Проблемът тук не е обективен, а психологичен, този на националната психология. Още от Освобождението на България от турско робство масата е искала да бъде управлявана от не българи. И може би в известен смисъл е имала право, но от 1878 г. до сега е изтекла много вода и обстоятелствата са ко
ренно различни. Днес имаме голям брой българи, практици и специалисти, с образование и опит в България и на Запад.

Сега е моментът да се ангажира този капацитет и в тази насока трябва да се мисли и действува в най-близко бъдеще.

Поздрави,
A.J.
USA