Лирика за България

да, често се гордея, че съм българка...
Когато видя снимка на Родопите, 
на Етъра, на черновитската пъстърва.
На всичко, дето ни е дадено от Господа.
За другото, което си направихме,
не искам и да мисля. Срам ме е.
Как майките ни в нищета се давят,
как със заблуди сме пияни.
Как пръстите ни редки пускат времето
като излишен пясък. Като нищо.
Как коленичим пред "големите",
пред Бога как не коленичим.
Как позволяваме децата ни
от нас пороци да копират,
как всички сме си неприятели
и как във името на това измираме.
Как търсим в хляба само мекото,
как се страхуваме от трудности,
как мозъците ни олекнаха
за сметка на гъза и на търбусите.
Как архивирахме душите си
и се натъпкахме с парцали.
Как от различни ярки личности
се смачкахме до... генитали...

***

 и трябва да си доста луд
да търсиш истина в света на сатаната,
където дяволи играят на барбут
и цял ден заровете мятат,
и тъй решават важните дела,
използват хиляди души за миза,
ако изгубят - губим ние, да.
До шушка, до последната си риза.
Ако спечелят, си печелят те
и разширяват мрежата си после.
Ловят деца, жени, мъже,
за да им служат в следващата поста.
И трябва да си доста луд,
да вярваш в любовта и във доброто,
когато вън мирише на барут
и се е скрил във царството си Господ.
И трябва... Трябва да си много луд,
защото иначе ще се изгубиш,
ще те осъдят без да бъдеш чут -
да си залог в едно със другите.

Автор: osi4kata