Томас Едисон и Хенри Форд с ММТ предложение през далечната 1921 г.

Вчера, благодарение на моя ММТ приятел Роджър Ериксон, попаднах на много интересен факт. Факт, който затвърди убеждението ми, че трудностите, които модерната монетарна теория (ММТ) среща при разпространението си, не произлизат главно от това, че тя преобръща ортодоксалната икономическа наука с главата надолу, но от това, че единият процент най-богати по света не искат хората да научат за нея.

Въпреки, че, сама по себе си, ММТ не е идеология, а просто описание на механизма и действие на съвременната парична система, силните на деня не искат останалите да осъзнаят, че всяка фиатна национална валута, оперираща при свободен международен валутен курс, и която е монополно издавана от правителството и упълномощените от него агенти (банките), е обществен монопол, данъчен кредит.

В далечната 1921 г. американският изобретател и предприемач Томас Едисон и производителят на автомобили Хенри Форд показват колко напред са били в разбирането си за същността на парите и действието на паричната система на САЩ, която тогава е била на базата на златния стандарт.

През 1921 г. федералното правителство на САЩ е обсъждало финансирането на голям инфраструктурен проект в областта Muscle Shoals, Алабама - водноелектрическа централа, която по тогавашни цени е била на стойност 30 милиона щ.д.

Противоположно на обичайната практика в такива случаи на издаване от правителството на специални държавни ценни книжа, Томас Едисон и Хенри Форд предагат финансирането да стане директно чрез напечатването на 30 милиона нови долари, с които правителството да заплати всички разходи като работни заплати и материали.

По-долу са извадки от интервю на Едисон в “Ню Йорк Таймс”:

Томас Едисон: “Защо правителството трябва да влиза в дългове, за да може да построи проекти, увеличаващи богатството на нацията и впрягащи енергията на гражданите си – ако правителството може да издаде държавни облигации, носещи лихва, защо просто не продължи и издаде необходимите за това банкноти. И в двата случая данъкоплатците покриват риска. Разликата е, че ако правителството издаде банкнотите, всички долари ще бъдат изхарчени за проекта. Ако правителството издаде държавни облигации, по-малко от половината от средствата отиват за проекта.”

***

“Сега, що се отнася до така наречените книжни пари, всеки знае, че книжните пари са парите на цивилизованите народи. Колкото по-нагоре вървим в цивилизацията, толкова по-малко същински пари виждаме. Всичко е банкноти и чекове. На какво са базирани? По принцип на два източника – човешката енергия и производствената земя. Човечеството и пръстта - те са истинските основи на парите.”

“Не се оставяйте да ви объркват с оплакванията си от “книжните пари”. Опасността от книжните пари е същата като опасността от златото – ако вземеш твърде много не е добре. Казват, че ние (Едисон има предвид американците) сега имаме всичкото злато на земята. Дoбре де, какво добро виждаме от това? Когато американецът вземе всички чипове в играта, играта свършва. Бихме били по-добре ако имахме по-малко злато. Всъщност ние се опитваме да се освободим от златото си за да започнем да вършим нещо. Но машината на търговията в момента е задръстена. При твърде много книжни пари ще е същото. Има само едно правило за парите и то е: да има достатъчно за да може легитимната търговия да се движи нормално. Твърде малко или твърде много – и двата случая са лоши. Но достатъчно да движи търговията, достатъчно да предотврати стагнация от една страна и недостатъчно да позволи спекулация от друга – това са точните пропорции.”

***

Въпрос от “Ню Йорк Таймс” : “Тогава Вие не виждате разлика между доларови банкноти и държавни облигации?”

Едисон: “Да, има разлика, но същността на проблема не се крие в приликата или разликата, атаката ще бъде насочена срещу възможността хората да мислят за държавни облигации и банкноти едновременно и да ги сравняват. Ако хората някога започнат да мислят за банкнотите и облигациите едновременно, измамата ще е разкрита.”

***

“Ето сега Форд предлага правителството да финансира проекта чрез издаването на нужната валута (доларови банкноти). Много добре, нека предположим за момент, че Конгресът последва предложението му. Лично аз смятам, че Конгресът няма достатъчно въображение да го направи, но нека предположим, че го стори. Нужната сума е одобрена – да кажем $30 милиона. Банкнотите са издадени директно от правителството, както всички пари трябва да бъдат. Когато на работниците е заплатен трудът им, те получават тези банкноти издадени от Съединените Американски Щати. Когато са закупени нужните материали, те също са платени с тези банкноти. Тези банкноти ще са същите, както всички други останали, издавани от федералното правителство, т.е. те ще са “пари”. Те ще се опират на публичното богатство създадено от водноелектрическата централа и тяхното обръщение ще увеличи това публично богатство, не само публичните пари, но и публичното богатство – реалното богатство.”

“Когато тези банкноти задоволят нуждата от построяването и завършването на този проект, те ще бъдат пенсионирани от произведената от централата ел. енергия. Това е, народът на САЩ ще има всичко, което е вложил в проекта и всичко, което може да вземе от проекта за столетия напред – произвеждащата богатство, безкрайна водна сила на тази велика река “Тенеси” – без данъци и без увеличаване на националния дълг.”

***

“По стария начин с издаването на държавни облигации всякога , когато искаме да добавим към националното ни богатство, ние сме принудени да увеличим националния дълг. Това е, което Хенри Форд иска да предотврати. Той мисли, че е глупаво, което е и моето мнение, че срещу заем от $30 милиона от собствените му пари народът на САЩ ще трябва да бъде принуден да заплати $66 милиона – това е цифрата с лихвата. Хора, които няма да са помирисали лопата пълна с пръст или да са дали някакъв материал за изпълнението на проекта, ще приберат повече пари от САЩ, отколкото хората, доставили материалите и извъшили работата. Това е ужасното нещо относно лихвата. Във всичките ни издавания на държавни облигации лихвата е винаги по-голяма от главницата. Поради това всичките ни велики обществени проекти струват повече от два пъти от истинската им стойност. При сегашната ни система на правене на бизнес ние просто добавяме 120% до 150% към определената цена.”

***

“Погледнете го по друг начин. Ако правителството издаде държавни облигации, брокерите ще ги продадат. Облигациите ще бъдат по договаряне: ще бъдат считани за най-високо качество. Защо? Защото правителството стои зад тях, но кой стои зад правителството? Народът. Ето защо народът представлява основата за правителствения кредит. Защо тогава народът не може да се облагодетелства от собствения си кредит с най-високо качество чрез получаването на неносещи лихва щатски долари, издадени за построяването на водноелектрическата централа, а вместо това банкерите ще се облагодетелстват от народния кредит във формата на носещи лихва държавни облигации?”

Източници: 

- real economics

- Public Banking Institute