МАТЕРИАЛЪТ, КОЙТО МЕ НАПРАВИ ПЕСИМИСТ ЗА ГЪРЦИЯ

АМЕРИКАНСКИЯТ ММТ ИКОНОМИСТ УОРЪН МОЗЛЪР КОМЕНТИРА СТАТИЯ НА ГРЪЦКИЯ ФИНАНСОВ МИНИСТЪР ЯНИС ВАРУФАКИС (КОМЕНТАРИТЕ НА МОЗЛЪР СА В ПО-ТЪМЕН ШРИФТ)

ВАРУФАКИС: “От известно време Mark Weisbrot застъпва тезата, че Гърция трябва да се опита да копира Аржентина, т.е. да обяви несъстоятелност по дълга си не като стратегия при преговорите, която би позволила политика в Еврозоната, подобна на полтиката на Рузвелт “New Deal”, но, вместо това, като част от едно излизане от Еврозоната и продължаването на Гърция сама. Неотдавна Paul Krugman също подкрепи тази позиция. Мисля, че те напълно грешат.

Има два аргумента срещу предложенията, че положението на Гърция и Аржентина е дотолкова сходно, че да оправдае поемането от Гърция по аржентинския път. Съществуват и тези, като Cato Institute и МВФ, които никога не простиха на Аржентина за това, че успешно се отскубна от лапите на отровния остеритет (и вътрешното обезценяване), което МВФ бе наложил на страната, жертвайки просперитета на цял един народ за интересите на кредиторите, лихварите и другите подобни спекуланти, които бяха заляли страната с долари по времето на валутния борд. Повярвайте ми – не съм един от тях. Напротив – приветствам аржентинския народ, за това че събори режими и повече от едно правителства, които се опитаха да жертват един горд народ пред олтара на водената от МВФ политика на остеритет (затягане на коланите). Не, критиката ми на идеята, че Гърция може да направи като Аржентина днес произлиза от виждането, че обстоятелствата, в които Гърция се намира днес, са принципно различни от тези, в които бе Аржентина преди десетилетие. Различията между двата случая, които правят аналогията между двете страни безсмислена, са три:

1-ва разлика: Потенциалът за износ, който би могъл да играе ролята на амортисьор."

Коментар на МОЗЛЪР: Амортисьор на какво? Главната идея е да се поддържа агрегатното търсене при равнища на пълна трудова заетост чрез фискалната политика.

"Weisbrot и Krugman правилно изтъкват, че, в разгара на аржентинската криза, износът на страната (като % от БВП) не бе много по-различен от този на Гърция. Основавайки се на този аргумент, те отхвърлят идеята, че Аржентина успя да се съвземе, след като обяви банкрут и девалвира песото чрез растеж, насърчен от износа.

Докато наистина е вярно, че представянето на аржентинския износ тогава въобще не е по-различно от това на гръцкия днес, от изключителна важност е да отбележим, че потенциалът за аржентинския износ през 2001 г. бе много по-голям от този на Гърция през 2012 г. Под потенциал за износ имам предвид степента на неизползване на производствените ресурси, чието използване може, потенциално, да произведе стоки и услуги, за които съществуеа ефективно търсене. През 2001 г. аржентинските селскостопански фермери произвеждаха продукция много под производствените си възможности, която продукция изхвърча до небесата след махането на борда. Като ярък контраст на това, бездействащите производствени ресурси в Гърция не могат да произведат много продукция, за която има ефективно търсене.

Вземете например спедицията и туризма, споменати от Paul Krugman като два потенциални източника за гръцкия експортно ориентиран растеж: И двата са в бързо западане! В допълнение – докато в случая с Аржентина съседните й държави  (Бразилия) навлизаха в период на силен растеж, съседите на Гърция не показват такива признаци на жизненост. В действителност, нашите традиционни търговски партньори са затруднени от рецесия (потискайки търсенето на Гърция като туристическа цел), докато страните извън ЕС (като Русия) не могат и няма да запълнят дупката за гръцкия износ в някаква по-значима степен."

Коментар на МОЗЛЪР: Това не означава, че БВП ще спадне, тъй като той винаги може да бъде поддържан от домашното търсене чрез уместна фискална политика.

"Най-накрая по същата тема, Weisbrot и съавторът му - Juan Antonio Montesino – поддържат мнението, че аржентинският растеж не бе воден от износа, отбелязвайки, че само 12% от растежа на БВП през периода 2002-2008 г. се пада на експорта. С цялото ми уважение, опасявам се, че такова твърдение не може да бъде обосновано лесно, тъй като е невъзможно ясно да се отделят ефектите върху БВП от износа от ефекта, идващ от вътрешното агрегатно търсене, когато вземем предвид факта, че вътрешното търсене разчита изцяло на “животинските духове” (т.е на оптимистичните очаквания) на инвеститорите в стоки, предназначени за местна употреба."

Коментар на МОЗЛЪР: Не е вярно. Фискалните настройки винаги могат да поддържат вътрешно търсене при равнища на пълна трудова заетост.

"Kазано по-просто – появата на силно търсене от Китай за аржентинската соя, говеждо месо и т.н., комбинирано с растежа на съседна Бразилия, оказа огромно въздействие върху готовността на аржентинските инвеститори да инвестират в дейности, които създадоха също и вътрешно търсене. Накратко, цитираните от Weisbrot 12% са просто грубо подценяване."

Коментар на МОЗЛЪР: Упоменатите “инвеститори” не са необходими за поддържането на вътрешното домашно търсене. Дори и ако целият останал свят изчезне, Гърция пак ще може с лекота да поддържа агрегатно търсене при пълна трудова заетост чрез подходящата фискална политика.

"2-ра разлика: Гърция не е фиксирала валутата си за еврото. Тя ползва самото евро!"

Коментар на МОЗЛЪР: Да, това е разлика, но въобще не представлява някаква пречка.

"Анализатори като Krugman, Weisbrot и Rubini много правилно отбелязват, че Гърция ще се облагодетелства значително от обезценката на валутата си."

Коментар на МОЗЛЪР: Как едно голямо намаление на реалните заплати, идващо от обезценяването на валутата, може да се счита като облагодетелстване от прогресивни икономисти? Вместо това, то облагодетелства износителите, тъй като намалява реалния стандарт на живот на онези, които работят, за да се издържат.

"Разбира се, Гърция ще се облагодетелства. Всъщност Аржентина предоставя блестящ пример за това, как огромното обезценяване на валутата може да помогне на една държава да избяга от дълговия-дефлационен цикъл."

Коментар на МОЗЛЪР: Много по-прогресивно е да се използва фискална настройка.

"Исланандия също го прави. Това което те обаче пренебрегват е, че едно е да се освободиш от фиксирания курс, връзващ националната ти валута за някоя друга твърда валута (както е случаят с Аржентина), или да обезцениш плаващата си валута (както направи Исландия), съвсем друго е да нямаш собствена валута, а да трябва да я създадваш отначало.

В случая с Аржентина - песото си съществуваше. Всичко, което трябваше да се направи, за да се девалвира то, бе да се обяви, че фиксираният курс към долара при съотношение 1:1 вече не е валиден. Изведнъж ВСИЧКИ доходи и ВСИЧКИ спестявания бяха девалвирани със същия процент. За един ден. Край на историята. Не бе приятно, но можеше да бъде направено."

Коментар на МОЗЛЪР: Вярно, и реалните доходи спрямо вноса спаднаха със 70%, а облагодетелстваха износителите.

"В случая с Гърция това просто не може да се направи. И това е огромната разлика. Защо? Поради 2 важни причини. Първо, поради смазващото забавяне при въвеждането на новата национлна валута."

Коментар на МОЗЛЪР: Не непременно.

"Второ, поради това, което наричам бифуркация между натрупаните спестявания и потока на доходите. Но нека изложа нещата едно по едно.

Забавяне: Колегите ми от Банката на Гърция ми казват, че ще отнеме месеци преди банкноматите да бъдат заредени с новите драхми, след като веднъж са успели да ги напечатат. Дори и да отнеме седмици, една икономика не може да остане немонетаризирана за толкова дълъг период, особено когато вече е в процесс на дълбока криза, без при това да избухнат социални недоволства с почти смъртоносен ефект върху икономическата активност."

Коментар на МОЗЛЪР: Първо, банковите депозити в драхми, кредитните и дебитни карти и чековете могат да станат налични почти мигновено.

Второ, еврото може да се използва за кешови размени, докато се направят новите банкноти и монети от павителството.

Нужната политика е както следва:

Ако гръцкото правителство започне да облага с данъци в драхми и харчи в драхми, използвайки същите национални количества, както правеше преди това с еврото, и правителството не принуждава хората да конвертират банковите си еврови депозити, изведнъж ще се появи голям недостиг на драхми. Това ще се прояви от желанието на много икономически агенти да продават евро и да купуват драхма и правителството може да ги улесни чрез продажбата на драхми срещу евра при съотношемние 1:1. Това поддържа драхмата стабилна при такова съотношение и улеснява употребата на евровите банкноти, докато банкнотите и монетите от драхми станат налични за употреба. В същото време правителството акумулира евра, което му позволява да обслужва остатачните си еврови задължения по начин, по който то би желало.

"Бифуркация: Дори и ако пренебрегнем осакатяващия ефект от забавянето, не трябва да забравяме, че продължаващата криза доведе до това, гръцките спестители да изтеглят голямо количество от спестяванията си от гръцките банки и или ги преместиха зад граница (Лондон, Женева, Франкфурт), или ги складираха в дюшеците (на “тухли” от по 500 еврови банкноти). Това означава, че докато стигнем до решение за излизане от еврото, запасът от спестявания ще е в евро, а потокът на доходите и пенсиите (веднъж след като банките отворят отново) ще бъде в драхми."

Коментар на МОЗЛЪР: Да не забравяме, че постоянните данъчни задължения ще бъдат погасяеми единствено в драхми, а Гърция, понастоящем, работи с първичен излишък, което означава, че ще има жесток недостиг от драхми в икономиката и силно желание да се продават евра за покупката на драхми.

"Така, за разлика от Аржентина, едно излизане на Гърция от Еврозоната ще забие клин между натрупаните спестявания и доходните потоци, като първите ще се преизчислят значително по отношение на вторите."

Коментар на МОЗЛЪР: Само дето фактът, че данъчните задължения са погасяеми единствено в драхми, ще доведе до точно обратния ефект – гръцката валута ще поскъпне, ако е оставена без контрол.

"Нещо повече, самата наличност на такива огромни количества спестявания в “твърда” валута в ръцете на обикновените гърци, ще направи спада на стойността на новата драхма много опасна (нещо, което не се случи в Аржентина, тъй като повечето спестявания бяха също в песос)."

Коментар на МОЗЛЪР: Не, всеобщото търсене на драхмата ще накара обикновените гърци да продават евра, за да се сдобият с нужните им драхми.

"Накратко, дори и ако пренебрегнем разрухата, причинена от забавянето при въвеждането на новата валута (нещо, за което Аржентина не трябваше да се притеснява), новата валута ще бъде дестабилизирана толкова бързо поради тази бифуркация, което ще доведе до хиперинфлация и загуба на повечето конкурентни предимства, на които бихме се надявали от девалвацията."

Коментар на МОЗЛЪР: Не съм съгласен!!!

"3-та разлика: Много лесно Гърция може да отрови водата, от която пие (Европа).

Когато Аржентина банкрутира и премахна фиксирания от валутния борд курс, лошите ефекти от това върху търговските й партньори (Китай, Брзилия и т.н.), а както и върху цялата макроикономика, в която тя функционираше, бяха пренебрежимо малки. Ако Гърция напусне Еврозоната, обаче, доста вероятно е резултатите да бъдат катастрофални за нашата “икономическа екология”, а един постоянно подновяващ се кръговрат от отрицателни последствия ще ухапе обратно страдащата ни нация."

Коментар на МОЗЛЪР: Не и ако Гърция разбира как да поддържа домашно, вътрешно търсене чрез фискалната полтика и, разбира се, ако използва програма за гарантирана преходна заетост за постигането на изключителна ценова стабилност.

"Гърция не само ще трябва да излезе от Еврозоната, но също и от ЕС. Това не подлежи на преговори и е неизбежно. Тъй като, ако гръцката държава ефективно конфискува новите евра, които гражданите й имат в банковите си сметки и ги превърне в драхми с по-малка стойност, те биха могли да осъдят гръцкото правителство в Европейския съд и да спечелят делото безпроблемно."

Коментар на МОЗЛЪР: Както вече казх преди, от голямо значение е да не се принуждава конвертиране на евровите банкови депозити в драхми, за да се осигури силно търсене за драхмата.

"В допълнение, гръцката държава ще трябва да въведе граничен и капиталов контрол, за да предотврати изнасянето на еврови спестявания извън страната от гръцките граждани."

Коментар на МОЗЛЪР: Защо правителството изобщо трябва да се интересува, дали гражданите съхраняват евра в гръцки банки или в такива извън Гърция?

 "Затова Гърция ще трябва да излезе от Европейския съюз."

Коментар на МОЗЛЪР: Може би, но не поради тези причини.

"Ако оставим настрана домашните усложнения поради загубата на селскостопанските субсидии, структурните фондове и вероятно търговията (произтичащо от възможното въвеждане на търговски бариери между Гърция и ЕС) ефектите върху останалите страни в Еврозоната също ще бъдат катастрофални. Испания, която е вече в черна дупка, ще види свиване на брутния си вътрешен продукт дори в по-голяма степен, отколкото е сегашната рекордна дефлационна стойност на гръцкия, разликите в лихвения процент в Италия и Ирландия ще достигне 20%.."

Коментар на МОЗЛЪР: Не и ако ЕЦБ поддържа политика: “Ще направим всичко, което е нужно, за да предотвратим банкрут на страна-членка.”

"..и не много по-късно Германия ще реши да приключи, спасявайки се (в унисон с другите страни с бюджетни излишъци). Тази последователност на събитията ще предизвика жестока рецесия в страните с излишъци около Германия, чиято валута ще поскъпне до небесата, докато останалите страни в Европа ще потънат в тинята на стагфлацията."

Коментар на МОЗЛЪР: Аз не виждам това като логическа прогресия.

"Колко добра за Гърция би била тази среда? Ще ви кажа, любезни читателю - отговорът е: Въобще няма да е добра!"

Коментар на МОЗЛЪР: Нито пък е логично следствие.

"Накратко, докато успешната стратегия на Аржентина и Исландия за банкрут-девалвация нямаше вредни ефекти върху цялата среда, в която те трябваше да съществуват след смелата си постъпка, едно гръцко излизане от Еврозоната ще е равнозначно на отравянето на басейна, в който трябва да плуваме."

Коментар на МОЗЛЪР: Не го виждам по този начин, ако бъде направено според предложенията ми.

"Епилог

Означава ли това, че Гърция трябва да стиска и търпи огромната човеконенавистна идиотщина на спасителните пакети, обвързани с остеритет, налагани й от Тройката (ЕС-ЕЦБ-МВФ)? Разбира се не. Със сигурност трябва да обявим банкрут. Но в рамките на Еврозоната. И да използваме готовността си за обявяването на банкрут като стратегия в преговорите, чрез която да подтикнем един New Deal за Европа (по начин, за който съм писал преди)."

Коментар на МОЗЛЪР: Тази стратегия не произлиза от предишния анализ. Остеритетът на ЕС е епично престъпление срещу човечеството, а за съжаление, Гърция няма разбиранията, нужни й да го спре.

***

Повече за предложението на Мозлър за Гърция: ТУК