от Томас Фаци
Изборите за Европейски парламент започват днес. Самият
орган обаче е обида срещу демокрацията, тъй като съществува единствено, за
да подпечатва неолибералното управление.
Ако има мнение, което всички в целия политически
спектър, изглежда, споделят за предстоящите европейски избори, е, че те ще бъдат
"най-важните избори в историята на Европейския съюз." От "Евроскептичните
популисти" до проевропейските елити, включително и Лейбъристката партия на
Обединеното кралство, твърдят, че структурата на следващия парламент ще бъде решаваща
за бъдещето на Европа. Както бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис наскоро
заяви: "Състезанието за местата в следващия Европейски парламент ... фундаментално
ще оформи бъдещето на Европа за години напред".
Но наистина ли е така? Такива големи претенции биха
имали смисъл, ако ЕС беше пълноправна федерална държава с истински суверенен парламент
- с други думи, ако наистина беше парламентарна демокрация. И все пак ЕС е всичко
друго, но не и това. Всъщност Европейският парламент има много ограничени правомощия:
за начало, за разлика от националните парламенти, той дори няма правомощия да инициира
законодателство. Това е власт, уникално запазена за „изпълнителната“ ръка на ЕС,
Европейската комисия - най-близкото до европейското „правителство“ - която се самоопределя
като „напълно независима“, обещаваща „нито да търси, нито да приема инструкции от
което и да е правителство или от която и да е друга друга институция, орган, служба
или организация."
