ЗАЩО БИ ТРЯБВАЛО ДА ЗАТВОРИМ “ИНДУСТРИЯТА БЕЗРАБОТИЦА”

Вчерашната статия в блога на проф. Бил Мичъл

Тази сутрин направих основна презентация на конференцията в Мелбърн (Австралия), в която участват хора, работещи в това, което аз наричам излишната индустрия – “индустрията безработица”, която се появи в неолибералния период, за да се справя с безработицата, нарочно създадена от правителствата в резултат от манията им за фискален остеритет (опитвайки се да изкарват излишъци, когато в същото време са необходими по-големи и постоянни дефицити). Не искам да обидя хората, работещи в “индустрията”, но нейната производителност клони към нула (не можеш да търсиш работни места, които не съществуват) и те са се превърнали в приобщени служители на злокачествена правителствена политика.

ОЧЕРТАВАЙКИ ММТ (документ от Луиза Конърс и Уилиям Мичъл)

1. Въведение

Макроикономическите понятия, като реалeн брутен вътрешен продукт (БВП), инфлация и безработица, бюджетeн дефицит и лихвен процент, са основни теми на ежедневието ни. Финансовите сегменти на националните новини все повече дискутират макроикономическите проблеми, често ползвайки сложни термини, които не са добре разбрани от болшинството медийни коментатори или хората. В следствие на това общественият дебат е изцяло погрешен и е почти невъзможно за участниците в него да направят информирана преценка на макроикономическото развитие, която да е отделена от приложената политика.

ЗНАЧИМОСТТА НА ММТ ЗА ПРОГРЕСИВНИТЕ И ЛЕВИТЕ (от Питър Купър)

Спестяването на време от общността на Модерната монетарна теория (ММТ) включва предоставянето на възможно най-просто за хората обяснение на основите на ММТ и разкриването на теоритичните и политически идеи, произтичащи от разбирането на тези основни принципи наред с прозренията на подобни подходи в икономическата наука. Въпреки че последнaта задача е вероятно по-съблазнителна за онези, които досега вече са възприели основите и със сигурност е област, заслужаваща да се разширява, първата задача си остава политически належаща и заслужаваща същото количество време. Няма значение какви прогресивни политики, институционални промени или планове могат да бъдат разработени, ако хората вярват, че “не можем да си го позволим, тъй като нацията е във фалит” или “са невъзможни, понеже капиталистите няма да ги подкрепят”. Това промиване на мозъци е ставало в продължение на десетилетия и явно хората не могат да се освободят лесно от него.

МАЛКО ЗА ДЕФЛАЦИЯТА

проф. Бил Мичъл

"...Еврозоната се е е отправила към дефлация (отрицателна стойност на инфлацията – всеобщо спадане на цените). Гърция е в дефлация от март 2013 г. Това преди всичко показва, че съвкупното харчене е твърде ниско, и ако това не се промени от частния сектор, то фискалните дефицити трябва да нараснат. Точно обратното на това се случва в Еврозоната, която е под железната хватка на Тройката.

СВОБОДАТА, ПОНЕ ЗАСЕГА, ИЗИСКВА ПРАВИТЕЛСТВО

Като много други аз прегръщам либералното мото: “Живей и остави другите да живеят”. Индивидите трябва да са свободни да мислят, говорят и правят неща, както те желаят, ако не нарушават свободите на другите да правят същото. Но живеейки под това мото, не означава обезателно, че правителството трябва да е малко или минимално, особено в сферата на икономиката. Докато индивидите не са готови да използват реалните ресурси, по своя собствена воля, в кооперативен и хармоничен начин, подпомагането на свободата изисква правителство.

Бюджетният дефицит и нетните спестявания на частния сектор (от Питър Купър)

Някои критици на фискалното стимулиране твърдят, че постигането на големи бюджетни дефицити заплашва да натрупа вредни количества публичен дълг, които ще обременят бъдещите поколения. В действителност бюджетните дефицити не създават такова бреме за обществата, чиито правителства са монополни издатели на фиатни национални валути при плаващ курс на обмяна. Дългът на тези правителства никога няма да се превърне в непосилен, освен ако, поради някаква необяснима причина, тези правителства не решат да вземат заеми в чужда валута вместо в собствената си фиатна национална валута.

ФИАТНИТЕ ПАРИ И ТЯХНАТА СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ

Превод от личния блог на Питър Купър*

Фиатните пари нямат нито вътрешно присъща стойност, нито конвертируемост в някаква ценна стока. Това повдига интересни въпроси за природата на парите, ролята на данъчното облагане и на публичния дълг по отношение на държавните разходи и демократичния потенциал на съвременните общества.